|
Костов е в задънена улица -
той трябва да избере между две крайности
- или да прекрати кариерата си на партиен лидер, като сдаде властта в синята организация, или да воюва с популярни и в партията, и в държавата личности като Петър Стоянов и Стефан Софиянски.
Каквото и действие да предприеме - с Костов е свършено. Неговото достойно измъкване от ситуацията е да посочи с пръст следващия лидер на партията, както го съветват президентът и кметът, и да се оттегли било в Драгалевци, било на задните парламентарни банки.
Нито Софиянски, нито Стоянов ще имат право да скърцат със зъби, ако Костов посочи за наследник човек от най-близките му приближени - Димитър Абаджиев, Надежда Михайлова или Екатерина Михайлова.
Недостойният подвариант тук е Костов да се оттегли, но да запази част от партийната власт - примерно като поеме парламентарната група на СДС в 39-ото НС. Това е пагубно за СДС, като се има предвид какво се е случвало с тази партия, когато в нея се обособят два центъра на власт. Голямата криза там през септември-декември 1994 г., когато активисти се биеха и плюеха по улиците, настъпи точно след подобно разделяне на властта в партията.
Тогава парламентарната група на сините воюваше срещу НКС на СДС.
След тази война СДС беше пометено от червената партия
на Жан Виденов. Ако Костов не стане редови член на партията, а продължи да държи някакви ключови позиции в СДС, тогава неминуемо ще се стигне до подобно децентрализиране на синята власт. А СДС не е партия, която може да съществува в такова разкрачено положение. СДС винаги е била силна, когато е действала единно. Винаги когато на синята сцена са се появявали инакомислещи като Петър Дертлиев и Стефан Савов, като Христо Бисеров и Стефан Софиянски, партията лесно е хлътвала в дълбока криза. Това се дължи на един прост факт - сините никога не са имали строен механизъм, който да позволи стойностна обмяна на мнения. На "Раковски" 134 никога не са се допускали тези, различни от официалните, пък били те изказани от авторитети.
Сините ръководства никога не са допускали страничен шум
в системата. И това не е факт от последните 4 години - ерата "Костов". Така е вече десета година. В СДС винаги са идвали на власт компромисни фигури, които бързо са се налагали и бързо са съсредоточавали цялата власт в ръцете си - и Филип Димитров изникна като компромис, и Костов също се появи през декември 1994 като компромис. И видяхме после какво стана - всеки, който мисли различно от Лидера, си отиваше преждевременно.
Сините ръководители винаги са се чувствали силни, защото са знаели, че всеки, изхвърлен от СДС, е бил обречен на забвение.
Костов, разбира се, има и друг начин за отреагиране - да заклейми Софиянски, Стоянов и всички, които мислят като тях, да ги отлюспи, да ги замрази, да ги изхвърли. Този вариант обаче е равносилен на партийна война. Ако това се осъществи със СДС е свършено. Преди много месеци Бисеров изключително правилно отбеляза, че твърдото ядро на партията се рони.
Ако Костов реши да играе ва банк,
като не влезе в коалиция с НДСВ и не подаде оставка, твърдият син електорат ще продължи да се топи, а периферия на партията въобще няма да има.
СДС всъщност е в много по-тежка криза, отколкото онази преди парламентарните избори през 1994 г. Въпреки тежката загуба тогава сините продължаваха да бъдат единственият стойностен опонент на БСП в дясното политическо пространство. Сега това не е така. Сега алтернативата на левицата по-скоро се нарича не Съюз на демократичните сили, а Национално движение "Симеон II".
Твърде е възможно, ако СДС не реагира адекватно през следващите месеци, тази партия да намалява все повече и повече влиянието си в обществото и нейното място трайно да бъде заето от хората на Симеон.
Костов бе призован от Софиянски и Стоянов
да намери бърз отговор и на други въпроси
- за включването на СДС в управлението на страната и за евентуалното връщане на съюз към коалиционното му минало. Това са тежки въпроси, на които не може да се даде еднозначен отговор.
И тези, които натискат за събиране на СДС с НДСВ, и тези, които са "против", имат своите тежки доводи. Но това са второстепенни въпроси - те ще намерят своите отговори само след като се реши съдбата на НИС на СДС и на неговия Командир.
Битката е насрочена за 26 юни. Тогава Националният съвет на сините трябва да се произнесе отчетливо.