|
СДС, разбира се, подскочи като ужилен. Обвини НДСВ, че иска да блокира работата на държавата и да отблъсне чуждестранните инвеститори. Ако се абстрахираме от емоционалните реплики в спора, и двете страни имат основания за реакцията си.
Конфликтът между управляващите в преходния период между два парламента и новото мнозинство в НС, което ще състави кабинет, не е прецедент. Проблемът идва най-вече от това, че
новата власт е ревнива към всяко решение на служебното правителство,
тъй като то би могло да стане пречка за нейните по-нататъшни намерения. Затова искри прескачат дори когато става дума за съпартийци. Например при последното заседание на служебния кабинет "Софиянски" през 1997 г. избухна скандал заради надценката, която "Булгаргаз" ще начислява при продажбата на газ на клиентите си. След драматична среща с лидера на СДС и тогавашен кандидат-премиер Иван Костов Софиянски бе принуден да отложи решението, макар това да имаше доста тежки икономически последствия за "Булгаргаз".
Така че реакцията на НДСВ е напълно очаквана. За нея има още една основателна причина. По принцип служебният кабинет има доста ограничени от закона правомощия - той не може да взема заеми, няма време да се шири при харченето на бюджетни средства и при разпореждане с държавното имущество. Обикновено функциите му се ограничават до "черната работа" - масови уволнения на хората, назначени в държавната администрация и ключовите предприятия от отиващата си власт, както и непопулярни решения, свързани с вдигане на цени примерно.
Сега обаче ситуацията е съвсем различна. За първи път властта между два парламента е в ръцете на съвсем редовно правителство, което има широки правомощия за опериране с държавно имущество и финанси. И за първи път в този преходен период има шанс да се финализират няколко крупни приватизационни сделки - за авиокомпания "Хемус ер", за ДЗИ, за хотелите в Слънчев бряг и др. А ако преговорите около съставянето на ново правителство се закучат, действията на СДС ще бъдат още дълго време безконтролни.
В интерес на истината лайтмотивът, че управляващите имат намерение да изпразнят хазната в седмиците до съставянето на нов кабинет, бе подет още в предизборната кампания на НДСВ. До този момент обаче не са представени никакви факти, даващи основания за подобни подозрения. СДС съвсем справедливо се обижда от тези намеци и ги определя като медиен фишек.
Притесненията на царските хора за хазната обаче не са лишени
от основание. Но вниманието по-скоро трябва да се насочи не към това, което СДС ще направи в следващите няколко седмици, а към онова, което направи през изминалите няколко месеца. Още при дискусията около бюджета за 2001 г. в парламента много експерти изразиха сериозни съмнения дали той е реален. От друга страна, СДС доста развърза кесията по време на предизборната кампания - бяха вдигнати заплати, бяха обещани заеми за спасяването на безнадеждни предприятия (ВМЗ-Сопот е само един от примерите) и т.н. Така че няма да е чудно, ако съвсем скоро се окаже, че сметките в хазната не излизат. И новите управляващи да бъдат изправени пред доста сложна ситуация - да изпълняват неразумни обещания, поети от предшествениците им, за които няма достатъчно пари. Разбира се, те биха могли да се разграничат от тях, но едва ли ще го направят, тъй като в повечето случаи става дума за социални ангажименти, засягащи оцеляването на цели региони. А акцентът в предизборната кампания на НДСВ бе сложен върху доходите на хората. Те няма да рискуват още от самото начало да настроят срещу себе си големи групи избиратели.
Това обаче води до друга опасност - НДСВ да бъде принудено да прибегне до актуализация на бюджета. Което ще е в рязко противоречие с намерението им да постигнат нулев дефицит.
Малко по-различно стоят нещата със сделките с държавно имущество - концесии, приватизация, големи обществени поръчки. Опасенията на НДСВ са свързани с това, че
СДС ще бърза да даде последните апетитни хапки на свои хора
при изгодни за тях условия. Трябва да се отбележи, че когато СДС дойде на власт през 1997 г., имаше само плахи опити за приватизация. Сега обаче обектите, от чиято продажба могат да дойдат пари, се броят на пръсти. Така че е съвсем резонно новата власт да поиска тя да определя условията, при които държавата ще се раздели с последните атрактивни фирми.
С декларацията НДСВ очевидно визира продажбата на "Хемус ер", ДЗИ и хотелите в Слънчев бряг, за които има сериозни съмнения, че ще отидат у кръга "Олимп". Но тъй като това не бе ясно казано, СДС веднага измести акцента и обяви, че рязкото натискане на спирачката би било неразумен сигнал към чуждестранните инвеститори. Което също не е лишено от логика. Поставянето под общ знаменател на спорни и неотложни сделки може наистина да изиграе лоша шега и да отблъсне сериозните кандидати. Все пак чисто технологично на новите управляващи ще им е необходимо време за навлизане в детайлите по сделките. А има случаи, в които всяко отлагане би имало негативни последствия - при продажбата на лагерния завод на ВМЗ примерно, където избраният купувач не е някакво РМД, а сериозен инвеститор - шведската SKF.
Още по-противоречиви коментари предизвиква
намерението на бъдещите управляващи да ревизират
вече сключени сделки. По време на предизборната кампания царските кандидат-депутати щедро обещаваха на избирателите си да преразгледат скандалните договори. Бяха споменати дори конкретни предприятия - "Алумина"-Шумен, "Диамант"-Разград, "Каолин"-Сеново, "Елените", "Златни пясъци" и др. Кандидатът на НДСВ в Разград Камен Влахов се закани да ревизира всички продажби на фирми в района. Създаде се впечатление, че се готви мащабна реприватизация.
В еуфорията на предизборната кампания това като че ли не предизвика сериозни опасения. Дори напротив - на много места тези обещания се радваха на бурно одобрение, защото повечето от предприятията, купени от РМД, не работят. Никой не обърна внимание на факта, че в един кюп се слагат не само наистина скандални сделки с РМД-та (някои от които вече са обект на проверка от прокуратурата), но и договори със сериозни инвеститори, вложили доста средства в купените от тях предприятия, които се развиват успешно.
Положението се усложни, когато тези обещания започнаха да се повтарят и след спечелването на изборите. Това вече се възприема като сериозно намерение на бъдещите управляващи. Наложи се икономическият екип на Симеон II специално да се разграничава от някои изявления и да уточнява, че ще бъдат развалени само онези сделки, при които се установи нарушение на закона, и това ще става само чрез съда. "Никога не сме обещавали и няма да правим мащабна национализация", поясни Любка Качакова. Това вече придава друг нюанс, защото повечето от сделките може да са скандални, но са юридически перфектни. Отделен въпрос е дали новите управляващите биха рискували да си вземат обратно и да поемат отговорността за вече източени предприятия с огромни дългове.
Тук има
още един деликатен момент - отношенията с чуждестранните инвеститори
В много от визираните сделки, дори когато участва кръгът "Олимп", сред новите собственици има реномирани чуждестранни фирми. При "Златни пясъци" това е "Некерман", при ДЗИ - израелците от Ти Би Ай. И трябва да се пипа много внимателно, за да не се предизвика недоволство зад граница. Същото важи и за сделките за ТЕЦ "Марица-изток 1 и 3". Те се точиха с години, за тях лобираха куп отговорни американски фактори, които специално настояваха преговорите да бъдат финализирани преди изборите, защото следващите управляващи може да поставят нови условия. Изказването на сочения за бъдещ финансов министър Милен Велчев пред "Файненшъл таймс", че може да се стигне до ревизия, ако се прецени, че сделките са неизгодни за България, само показва, че опасенията на американците са били основателни. Намекът за преразглеждане на току-що сключен договор, макар и направен с куп уговорки, не е добър тактически ход, защото само затвърждава убеждението, че в България всяка власт въвежда нови правила за бизнес и не е склонна да изпълнява вече поети ангажименти. Това пък засилва предпазливостта на чуждестранните инвеститори.
В недоволството на царските хора от някои сделки се съзира и любопитен аспект. То показа как по принцип добрите намерения в определени случаи
могат да се използват и за постигане на личен реванш
Красноречив пример е искането да се преразгледа сделката за "Алумина"-Шумен. Най-активен тук е Владимир Каролев. Според него тази сделка си е за прокурор. "Алумина" бе продадена през 1999 г. на консорциум между турската фирма "ФАФ метал" и РМД за 9 млн. долара. Скандалът тръгна, когато стана ясно, че двама от кандидатите - "ФАФ метал" и "Кибер" (също турска фирма), имат почти еднакви оферти. АП избра "ФАФ", а "Кибер" публично се оплака, че има изтичане на информация. Съмненията може би са основателни, но са недоказуеми. Малката подробност в случая е, че офертата на "Кибер" бе подкрепена от постприватизационния фонд на "Европа капитал мениджмънт", където по онова време работеше същият Владимир Каролев. Така че е трудно да се каже къде свършват принципните възражения срещу сделката и къде започва личният реваншизъм.
Декларацията и съпровождащите я преди това изказвания за ревизия на сделки още веднъж показват, че основната слабост на НДСВ е липсата на синхрон в изявите. И винаги се налагат уточнения, разяснения, обяснения... А в много случаи прибързаните изказвания нанасят повече поражения от реалните действия.