Десет дни преди парламентарните избори президентът Стоянов обяви, че се кандидатира като независим за втори президентски мандат. Той аргументира намерението си така: "Не мога да бъда безучастен, когато има реална опасност всичко, направено досега, да бъде похарчено в името на красиви обещания и илюзии. Когато днешните политически илюзии утре докажат своята несъстоятелност, тяхното сгромолясване се заплаща много скъпо от всички."

Мнозинството от политическите анализатори и лидери на партии разпознаха в тези думи на Петър Стоянов остра критика към популизма на коалицията НДСВ и подкрепа за ОДС.

Ден след парламентарните избори президентът Стоянов направи ново обръщение. В него освен поздравленията към победителите бе казано: "През 805 година българският хан Крум нанася съкрушително поражение на аварите и аварската държава престава да съществува. Веднага след победата българският владетел свиква аварските първенци, за да ги пита кои са причините за упадъка на тяхната държава. Вместо радостта и опиянението от победата мъдрият хан предпочита да чуе горчивите истини на победените.

След това включва в българската армия остатъците от разгромената вече аварска войска и историята оттук насетне е ясна - тогава започва периодът на най-големия възход на българската държава."

Мнозинството от политическите анализатори и лидери на партии едва ли са се затруднили



да разпознаят кой е хан Крум, кои са аварите,



за каква аварска държава става дума и за възход под чие покровителство говори президентът.

Между обръщението от 7 юни и това от 18 има само 11 дни разлика. Но посланията - сякаш - са излъчени от две абсолютно различни личности. Първият - който се опитва да скъса заблудите, популизма и красивите илюзии, зад които набираше опиянение и скорост НДСВ. А вторият - коленичил, смирен и молещ новия победител от името на победените - макар и никой да не го е упълномощавал за това - да ги приюти под крилото си като един мъдър хан, който се грижи за могъществото на своята държава.



Кое от двете обръщения ни казва истината?



Онова, за опасността от подвеждане по красивите илюзии, чиято цена ще трябва да заплащаме всички? Или второто - с притчата за хан Крум и разбитата аварска армия? Има ли нещо общо между двете обръщения?

Всъщност между тях има едно-единствено общо нещо. Това е намерението на Петър Стоянов да се кандидатира като независим за втори президентски мандат. За да стане това успешно, на него ще му бъде необходима подкрепа. И без особено напрежение може да се стигне до извода, че шансът Стоянов да бъде избран отново преминава през благословията на новите победители в парламентарните избори. Прагматично гледано, това означава евентуална коалиция Симеон-ОДС, която вече зависи само от волята на Симеон.

Много се говори, че в политиката трябва да има морал и почтеност. Не е възможно обаче да има морал и почтеност, ако



липсва нещо много важно - чувството за собствено достойнство



Не може едновременно да говориш, че парламентарните избори не са твоя работа и затова ти е било по-лесно да отидеш на срещата на високо равнище на ЕС в Гьотеборг, а след загубените избори да правиш политически модели, без преди това политическата сила, чиято работа бяха парламентарните избори, да е направила своя анализ, да е решила дали да влиза в коалиция с "красивите илюзии и популизма", или да излезе в опозиция, дали да отстрани, или да запази своя лидер.

Не може, ако си президент на република България, да



вдигаш пръв бялото капитулантско знаме



от името на разклатената, но все още с ресурси да се докаже отново политическа многопартийна система.

Нямаш право да наричаш авари и аварска държава онези, които са те издигнали, за да станеш президент. Онези, които търпеливо мълчаха, докато популисткото и абстрактно говорене за корупция навсякъде, без да се посочват конкретни корумпирани, проправяше пътя на илюзиите за "нов морал" на новия хан Крум.

На 4 февруари 1997 г. един човек, вече покойник, има доблестта да постъпи като гражданин на Република България и да върне мандата за второ социалистическо правителство. Причините - както би трябвало да се помнят - бяха три. Да няма граждански сблъсъци и жертви, да има възможност за мирен преход, консенсус и промяна в Република България. Да не се позволи - след евентуален граждански сблъсък - монархията да се върне в България на гребена на реваншизма и емоциите. Дори заради паметта на един социалист, който бе обвиняван в предателство от собствената му партия - никой - а най-малко президентът - има право да говори за разбита аварска държава. Ако някой се чувства разбит аварин, няма право да иска да става президент.