|
И след Костов партията продължава да бъде в същото състояние - в нея има непримирими лагери, които искат да се разпореждат с богатото наследство на "Раковски" 134. Резултатът от това
бледо подобие на вътрешнопартиен диалог,
което се разрази през дните след изборите, продължава да е нулев.
Самата истина е, че с лидер Екатерина Михайлова СДС ще продължава да действа по костовски. Погледнато в чисто организационен план, Катя Михайлова е добър избор. Тя има поглед върху партията не само защото бе известно време неин главен секретар. Дълго време Ек. Михайлова бе шеф на парламентарната група и много добре познава сините проблеми както по места, така и в София. Но Екатерина Михайлова не е компромисна фигура. Вероятно доста народ ще обяснява сега, че точно такъв безкомпромисен седесар като Ек. Михайлова трябва да поведе организацията, но това, меко казано, не е вярно. Няколкото крила в синята партия можеха да се обединят след тежката изборна загуба само от фигура, която е еднакво приемлива от целия СДС. Такава фигура по-скоро бе Надежда Михайлова. Тя няма никакъв организационен опит, тя трудно може да поема отговорности, но пък за сметка на това тя бе един от малкото сини лидери, които можеха да изгладят сините ръбове на недоверие. Надежда Михайлова обаче явно правилно е преценила, че няма възможност да се справи с отговорния пост. И тогава на сцената се показа другата Михайлова. Дружинната. Вторият човек след Костов. Твърдият привърженик на правата линия.
Оттук нататък СДС може само да се втвърдява
Повод за това дава не само изборът на нов председател, но и няколко други дребни факта. Главен секретар на СДС стана Пламен Иванов, управителят на Кърджалийско. Този човек никога не е демонстрирал особена диалогичност - както с вътрешнопартийните опоненти, така и с потенциалните партньори на СДС. Спомнете си как се държеше Пламен Иванов към ДПС през последните четири години! Поставянето на Иванов в челните редици на сините структури е очеваден знак, че тази партия няма никакво намерение да влиза в каквито й да е коалиции. С Иванов начело партията я чакат само тежки опозиционни години. Пламен Иванов - главен секретар - това означава, че в СДС въобще не ги е еня кой как се представил на изборите. Щото ако това имаше значение, Иванов трябваше не да приема постове, а да подава оставки - в Кърджали СДС загуби от ДПС с 0:5, нали?
СДС се втвърдява и това стана ясно най-вече от прощалната реч на Иван Костов пред Националния съвет на СДС. В тази реч Костов няколко пъти натъртил, че тежката загуба на сините се чувства най-вече в София и Пловдив. В София и Пловдив са двете най-големи организации на СДС, лидерите на които поискаха рокади в синята власт. Вярно е, че на целия тъжен син фон в двата най-големи града СДС се представи прилично, но... нали
никой не гледа как са свършили изборите!?
Костов избра своята политическа съдба. Чест му прави, че подаде оставка "на определено място и в подходящо време", чест му прави, че не подложи Националния съвет на изпитание, а сам реши тази оставка да не бъде подлагана на дискусия и гласуване.
Притежателят на синята партийна книжка номер 1 Иван Костов правилно сдаде поста, но вместо да си иде с мир, той предпочете да зареди партията с бомби и да й гледа сеира отстрани. Вече все по-ясно се очертава вариантът, при който Командира дърпа конците на новите сини лидери и дебне момента, в който ще се завърне с бял кон и синьо знаме отново на първа позиция. За да накаже новите вътрешнопартийни врагове, които се осмелиха да кажат, че той се размина с очакванията на българското общество като бърз влак с малка гара. Каква пародия - Костов сам изтъкна този факт като повод за своята оставка. И какво от това? След Костов партията явно ще продължи да действа по костовски. Това може да радва само една част от синия електорат. Не и останалите от твърдото ядро. Не и онези 1 407 655 души, които за четири години се разочароваха от СДС и решиха да не гласуват отново със синята бюлетина.