През 1982 г. Жак Ланг предложи на президента Митеран най-дългият ден да стане fete de la musique. На 21 юни 2001, отново министър на културата, той видя идеята си осъществена. Млади и стари пяха и свириха по улиците; някои - както могат, други - като виртуозния джазсекстет на Дидие, в градинката на президентската канцелария на Лионел Жоспен, която е по-скромна от "Дондуков" 1, но не толкова скромна, колкото "Даунингстрийт" 10 на Тони Блеър.

Остарелите английски хипита също могат да бъдат доволни. Едно време полицията ги спираше още в равнината на Солсбъри. Сега те необезпокоявани посрещнаха изгрева край мегалитите на Стоунхендж, правейки се на друиди - нищо, че никой не знае как са изглеждали друидите, които били едновременно царе, жреци, магистрати и лечители на келтите. Забележително - да оглавиш светска и духовна власт плюс пет-шест министерства.

Знам в България едно място, което е още по-хубаво от Стоунхендж за следпролетното тайнство в най-кратката нощ, но не казвам къде е, за да не го съсипят.

През XIX век незнаен наш преводач превел:

"Сън в нощта срещу Еньовден" и правилно, защото тъкмо тази "посредлятна" нощ е имал предвид Шекспир, магическа за него и за нашите вярвания, че тогава билките имат необикновена сила.

Хитлер беше мистик и нападна СССР в тази нощ на лятното слънцестоене през 1941. Неговият "блицкриг-план-Барбароса" беше за 50 дни с 5.5 милионна армия, 3700 танка и 5000 самолета да стигне до Волга и Урал.

А за САЩ "Най-дългият ден" е 6 юни 1944 г., когато на пясъчно-чакълестия бряг на Нормандия паднаха 10 700 десантчици; черните на едни плажове, белите - на други, защото в армията имаше сегрегация и после, когато от САЩ пристигаха шоумени, на предните редове сядаха белите американски войници, зад тях немските и италианските военнопленници, най-отзад - черните американски бойци.

В операция "Овърлорд" участваха 150 000 войници, 12 000 самолета и 5300 кораба, прекосили Атлантика, кръстосван от 3000 немски подводници.



Глобалният Ърни



Ърнест Пайл беше с първите в десанта и ние го слушахме по забранените от Борис III съюзнически радиостанции. Щом зърнели каубойското му лице, танкистите викали: "Ърни, качи се при нас, да не те убият!", а той не се качвал. Загина после, на о-в Окинава и намериха записките му:

"На плажа имаше два вида войници - убитите, и онези, които щяха да бъдат убити... Десантът бе триумф на сътрудничеството: от европейците - пясъкът; от нас - кръвта, която пясъкът попиваше... Воювахме в джунглите на Бирма, пясъците на Сахара, на заледените Алеути и в маранята на Соломоновите острови; бомбардирахме Дрезден, Либия, Крит, Додеканезите - целия свят. Войната се глобализира."

Половин век по-късно думата на Ърни "глобализиране" влезе в устата на медиите. Бойната машина на САЩ стана свръхтехнологична и неспособна да решава задачи, твърде дребни за нея. Дребосъците не се боят от гиганти, защото според мишката най-страшният звяр е котката, а не могъщият бенгалски тигър.

През най-дългия ден на 2001 г. американският флот в Персийския залив се уплаши от няколко брадати ислямисти; еврокомисарят Солана унило повтаряше, че е оптимист за Македония; шефът на НАТО Робъртсън губеше самообладание и се караше ту на албанците, ту на македонците.



Тути-фрути



Пак стана интересно да слушаш далечни радиостанции, защото след изборите на 17 юни 2001 г. България влезе в устата на медиите - както след футболния мач, в който бихме Германия и след атентата срещу папата. Световните медии казват, че новото ни парламентарно мнозинство било хоч-поч. Аз си превеждам хоч-поч като тюрлюгювеч още от времето, когато прочетох книгата на Джеръм К. Джеръм "Трима мъже в една лодка, без да броим кучето". Там тримата готвят ирландски хоч-поч на брега на Темза и кучето Монморънси, като вижда, че слагат в яденето каквото им попадне, донася един удавен плъх.

Симеоновата свита е хоч-поч от приятни млади дами, печално известни стари муцуни и неизвестни юпита от лондонското Сити, готови да работят без ваканция и незадължени да омайват избирателите, защото са ръчно подбрани и дояздили върху пешовете на Симеон - hand-picked and riding on his coat-tails, както се изразяваше Ърни с каубойското лице.

Италианците нямат хоч-поч и техните медии нарекоха новото ни парламентарно мнозинство тути-фрути. А на френски тути-фрути е "маседоан" - македонка. Знамение ли е това?

Ако албанските терористи ни забъркат в кашата, това ще е изгодно за ексцаря Симеон - повод да удължи 800-те дни и да отсрочи равносметката дали хората му са достатъчно различни от предшествениците си. Дано са, че после да не ги ругаем, както по каубойски ругаеше Ърни: "Е... и теб, и коня, на който си дояздил" (FЕ you and the horse you rode in on!).