В отношенията с ЕС е важно събеседниците добре да се познават. Оставката на един главен преговарящ с ЕС е нещо нежелателно, освен ако той не е направил сериозни грешки. Идеалното би било един и същ авторитетен дипломат да води екипа на страната-кандидат до самото членство. В неговото лично присъствие на брюкселската сцена, в неговите познанства е инвестирано много, а и самата идея е, че този пост е надпартиен. Същото се отнася и за посланика ни към ЕС (при мандата на Костов Никола Карадимов стоя само година, а сега Антоанета Приматарова си хвърли оставката заедно с главния преговарящ Владимир Кисьов, стоял по-малко от две години след Александър Божков).

В Брюксел сме печално известни с внезапното изчезване от сцената на лица, с които на експертно или на политическо равнище България е била представяна дълго време. Първият ни посланик в ЕС Евгени Иванов изобщо не бе поканен в администрацията на Костов, въпреки че по негово време не без клизми Жан Виденов бе накаран в Мадрид да подаде молбата за членство. Хората от секретариата по евроинтеграция на Ирина Бокова бяха прогонени като прокажени от всякакви постове в администрацията, Външно също беше прочистено и бе обявен конкурс за назначаване на нови кадри, който така и не се проведе. Не че назначения нямаше.

Все пак не е необходимо да съжаляваме за слизането от сцената на Кисьов и Приматарова. Кисьов е експерт от бившето търговско министерство, който за разлика от повечето си колеги не се насочи към частния бизнес, а предпочете кариера в администрацията. Приматарова е експеримент от времето, когато Желю Желев изпращаше посланици всякакви хора, стига да ги познава и да знаят език. Но така или иначе двамата заемаха важните постове пред Евросъюза, с тях бяха свикнали и вероятно щяха да продължат да ги заемат и занапред.

Кисьов и Приматарова обаче изненадващо зарязаха пряката си работа и в разгара на предизборната кампания започнаха да тръбят в Брюксел, че с идването на Симеон на политическата сцена демокрацията е в опасност, че икономическата му програма ще доведе страната до банкрут и т. н. След развръзката на 17 юни оставките им бяха повече от закономерни.

Ако Кисьов и Приматарова се посветят на това да представят в Брюксел страната си в една удобна за тях, но изкривена картина, толкова по-зле. Уви, изглежда, точно това предстои. Когато нещата не потръгнат, и такива сигнали ще са необходими, но не е ли прекалено рано да се клати лодката? Правилната позиция е на президента, който в Залцбург подчерта, че в България след изборите всичко засега е окей и за разлика от други страни в преход не са дошли на власт нито националисти, нито ревизионисти.

А иначе това, че предстои да имаме една силна опозиция в лицето на СДС, където хора като Приматарова и Кисьов благодарение на прясната си информация могат да дишат във врата на бъдещото правителството и да забелязват всякакви пропуски в областта на евроинтеграцията, не е никак лошо за България. Това би трябвало да наведе "лидера" Симеон на мисълта, че ще му трябват доста авторитетни в европейските среди фигури, които да заемат освободените места. Тук той не бива да разчита на любители в жанра, както при съставянето на депутатските листи. Той просто е длъжен да покаже лица, очевидно превъзхождащи екипа на Иван Костов.

Предстоят важни задачи в областта на евроинтеграцията. В съответствие с решенията от Гьотеборг България трябва да посочи от каква точно помощ има нужда, за да навакса закъснението си в сравнение с 10-те "отличнички". Нито Костов, нито Симеон, нито никой не е готов с отговора. А задачата е суперспешна, защото ако не наваксаме изоставането, преговорите ще завършат след реформата на ЕС и при една нова Европейска комисия, тоест при неизвестни правила и актьори, които могат да ни бъдат дори враждебни.

Ако човек има позитивна нагласа, може да гледа на неизвестността така: оставките на главните ни евроинтегратори са добре дошли. Това са просто великолепни оставки.

И още нещо. Ден-два след встъпване в длъжност на новото правителство Симеон трябва да отиде в Брюксел. И сам да каже това, което обясняваше Стоянов в Залцбург. И дано му поверват!