Нещата в Македония взеха да се натъкмяват така, както ги искаха албанците. Наистина вчерашното, първо официално, споразумение за прекратяване на огъня не бе подписано от представител на екстремистката Армия за национално освобождение (АНО), но пък под него сложиха подписи представители на ЕС и НАТО.

Какво общо имат те с конфликта? Нали сраженията се водят между македонци и албанци? Значи ли това, че ЕС и НАТО се ангажират от името на АНО?

Ами така излиза. Особено ако се потвърди, че късно завчера също такова споразумение е подписано от страна на политическия лидер на АНО Али Ахмети и от генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън и от комисаря по сигурността на ЕС Хавиер Солана.

Значи



АНО все пак се легитимира



макар засега под вънкашност чужда.

Премиерът Любчо Георгиевски се кълнеше, че истинско прекратяване на огъня и примирие ще бъде постигнато тогава, когато АНО ясно даде да се разбере, че приема да бъде разоръжена в рамките на мирния план на президента Борис Трайковски.

След като вече е постигнато такова споразумение, би трябвало да се смята, че е така. Възможно е и да не е така. Защото отсега нататък Любчо няма да има думата. Нито президентът Борис Трайковски, най-малко пък Бранко Цървенковски. Защото троицата направиха първата крачка към пренаписването на конституцията.

Онзи ден Трайковски сияеше, че бил постигнат "пробив" в политическите преговори между македонските и етническите албански партии. Той обаче не посмя да бъде по-конкретен. Как ще посмее, като пробивът всъщност бе направен от албанците.

За какво всъщност става дума? Албанците си извоюваха правото да налагат вето върху важни правителствени решения - ето какво стана. Те постигнаха т. нар.



консенсусна демокрация,



която обаче на практика ще блокира работата на кабинета. Отсега нататък Любчо не ще може да гъкне, без да е поискал позволение за това от Арбен Джафери и Имер Имери. Ега ти и правителството, ега ти и премиера...

Само НАТО ще оправи нещата в тази балканска страна, чуват се вече гласове. Както се вижда, времето да се пожъне посятото вече е настъпило.

Засега операцията "Необходима жътва" е замислена с цел да се прибере в хамбара оръжието на екстремистите. Натовските сили обаче ще пожънат успех на върба - колкото събраха оръжието в Косово, толкова ще го съберат и в Македония. То пак ще си остане в албанците, за да го извадят, когато му дойде времето. Така че присъствието на НАТО по-скоро ще бъде използвано за затвърждаване на разделението на Македония.

При това положение освен шиптарите македонците ще започнат да псуват и НАТО, и ЕС, но най-вече правителството, което се огъна. Така че Любчо



Георгиевски да си стяга куфарчето



Доброто в цялата работа е, че все пак от полунощ тече примирие, което ще позволи на политическия диалог да продължи. Но докога ще трае то - ще зависи от волята на албанците. Тя пък е в пряка зависимост от политическите отстъпки на македонските партии.

Въобще - красота. Георгиевски вече се закачи на въдицата и няма накъде да мърда. Като е казал веднъж "А", ще трябва да каже и "Я".

Тази буква впрочем я няма в езика, на който говори Любчо. Нищо, вместо него ще я изрекат други. Очевидно тази практика излиза на мода в Скопие. Вчера НАТО и ЕС подписват от името на АНО. Колко му е утре да подпишат нещо и от името на ВМРО...

Още повече че комисарят по външната политика на ЕС Крис Патън си каза в прав текст, че ще отпусне сериозна финансова помощ на Скопие, ако правителството уреди проблемите с албанското малцинство.

Има ли Скопие място за маневри, след като с операцията срещу екстремистите се докара до банкрут? Възможностите са по-малко дори и от тези, които имаше Белград, притискан от Запада да предаде Слобо на трибунала в Хага.

Какво оттук нататък?

Ще се прилага



планът на Робер Бадинтер



Планът на бившия френски правосъден министър бил ориентиран към засилване на гражданското и мултиетническото общество в страната, казва Трайковски, но нищо повече.

Какво ли се крие зад поканата на македонското правителство към Бадинтер? През 1992 година той председателстваше арбитражната комисия, която ЕС определи, за да направи преглед на конституцията на Република Македония. Значи като познавач на тази конституция сега ще помага за нейната промяна.

Исканията за промени, както се знае, са на албанците. Значи "пробивите" в политическите преговори тепърва предстоят. И ако причината за мистериозността, с която Скопие обгръща плана Бадинтер, е същата както и при "пробива" с ветото, нещата са ясни - албанците ще се радват на нови и нови пробиви, докато накрая постигнат целта си - федерализацията на Македония.