"Не е ли срамно икономисти да не знаят кой е д-р Юнус", възмути се наскоро Стоян Ганев, бивш външен министър, настоящ, както се твърди, професор в американски университети, и приближен на Симеон II. "Да не знаят идеята за микрокредитирането и неговата Грамийн банк в Бангладеш... Но идеята за микрокредитирането е толкова популярна даже в САЩ в райони, където има бедност. А в България има бедност, България има толкова бедни хора. Тя не е Бангладеш, но ако по размери сравняваме, България започва да става един Бангладеш в Източна Европа."

Тези думи на проф. Ганев заслужават сериозно внимание. Те казват една голяма истина: България се превръща в страна от Третия свят. Тя се заблуждава, че се е запътила към Европа. До европейските стандарти стигнаха малцина, а по-голямата маса народ се изравни със стандарта на Бангладеш. И трябва да се търсят рецепти за спасението й не в Брюксел, а в Читагонг, където преподава 54-годишният д-р Юнус. Каква е същността на неговата теория?



Лошо е да се гладува



"Гладът е най-лошата форма на лишение за човешкото същество", пише той. "Макар че недостъпността на храната е непосредствената причина за глада, истинската причина за повечето случаи на глад е липсата на възможности да се плати храната".

За своя принос в борбата с бедността и глада е удостоен през 1994 г. със Световната награда за прехраната. До това признание той стига по необичаен път.

Д-р Юнус не е нито земеделец, нито агроном. Той е икономист. По негово мнение сърцевина на решението е да се помогне на хората сами да си станат работодатели, да се самозадоволяват и да не зависят от чуждо благоволение.

Мухамад Юнус познава добре лицето на мизерията и глада. Бангладеш е от най-бедните страни в света. 118 милиона души живеят на 144 000 кв. км. - територия сравнима с размерите на България. Средният годишен доход на глава от населението е само 210 долара (480 лева), което е съпоставимо с доходите на най-ниско платените пенсионери в България.



"Грамийн банк" - бедняшкият трезор



Д-р Юнус е основател и изпълнителен директор на "Грамийн банк" в Бангладеш. Тя е един от най-новите и най-необичайните финансови институти в света, защото е банка на бедняците - притежава се от бедните и дава заеми на бедни.

"Традиционните банки се основават на принципа, че колкото повече имате, толкова повече можете да получите; ако нямате нищо, не получавате нищо", казва д-р Юнус. "Грамийн банк" буквално преобърна този принцип."

Повечето заеми на "Грамийн банк" отиват за дейност, която задоволява непосредствените потребности на хората: садене на различни култури, купуване на крава, отглеждане на пилета, мелене на зърно. Така хората, не само получават по-добър достъп до храна, но могат да използват дребните си приходи и за други нужди освен за хранене - например за дрехи и жилище.

След скромното си начало през 1983 г. "Грамийн банк" отваря много хиляди клонове в селските зони, където живеят девет десети от бангладешците. Банката обслужва сега половината от 68-те хиляди села в страната, или над 2 милиона заемополучатели. Почти всичките й членове са безимотни или имат по-малко от един акър земя. Въпреки че кандидатите за заеми са хора, които никога не биха имали достъп до кредит от конвенционална банка, възвръщаемостта на сумите в "Грамийн банк" надминава равнището в традиционните банки. Почти 98% от нейните заеми се погасяват с лихва.

Тази година банката, в която работят 12 000 души, планира да отпусне половин милиард долара заеми. Разработени бяха програми за приложение на нейния опит в развиващи се страни от Малайзия до Южна Америка. Дори в САЩ примерът бе последван от "Чикагската банка за развитие" с цел да бъде подпомогнато бедното градско население. В щата Арканзас също е разработена програма по модела на "Грамийн банк".

Заемите на "Грамийн" са много малки за стандартите на западните страни. Средният необезпечен заем е под 100 долара и дори жилищните заеми рядко надвишават 300 долара. "Но заем от 100 долара често може да означава граница между безпомощност в мизерията и способност човек сам да подобри положението си", казва др. Юнус. Целта е през 2005 г. микрокредитирането да достигне до 100 милиона бедни семейства по света.



Само богатите ли заслужават доверие?



В много отношения "Грамийн банк" е колкото социален, толкова и финансов експеримент. От кандидата за кредити не се искат финансови гаранции, а трябва да сформира група поне от петима приятели, които изпълняват ролята на кредитен комитет и подкрепяща група. Чрез групата бедният "никой" става предприемчив "някой", обяснява д-р Юнус. За сравнение в България кандидатът за кредит от 1000 лева за ремонт на жилище, например, трябва да докаже, че има трудов договор за поне 300 лева месечно и да доведе накуп петима платежоспособни гаранти, които не работят заедно. С други думи, да докаже, че може да мине и без кредита на банката.

Около 94% от заемите на "Грамийн банк" се отпускат на жени, които бангладешкият професор смята за главен фактор за успеха на неговата програма.

"Парите, които влизат в домакинството чрез жените, допринасят повече полза на дома отколкото парите, носени от мъжа", казва д-р Юнус. "Главен приоритет за майката са децата. Мъжете често имат други приоритети. Децата са бъдещето. Като се обръщаме към майките, изграждаме по-добро бъдеще."



Началото



През 1965 г. д-р Мухамад Юнус получава стипендия Фулбрайт и заминава да се учи в САЩ. През 1970 г. защитава докторат по икономика в университета "Вандербилт". За кратко е заместник-шеф на Главната икономическа служба към правителството на Бангладеш. През 1972 г. получава място на преподавател в университета в Читагонг, Бангладеш.

"Не бях доволен от това, което преподавах", пише д-р Юнус. "От икономиката се очаква да дава отговори на икономическите болести. Но тези учебникарски рецепти не помагаха на новосъздадени страни като Бангладеш... Нищо добро не ставаше. А лошотиите следваха безкрай. Стигна се до масов глад през 1974 г."

Един ден през 1976 г. докато бродел в околностите на Читагонг, д-р Юнус срещнал в село Джобра жена на име София, която правела бамбукови столчета. Тъй като нямала пари да си купи материал, тя буквално станала роб на търговеца, който й давал бамбук и изкупувал столчетата й. "Бях шокиран от простотата на решението за тази ситуация и от факта, че никого не го бе грижа да отдели внимание на нейния проблем", разказа д-р Юнус през октомври 1997 г. в Куала Лумпур пред Националния симпозиум на селските жени в Малайзия.

"Бях шокиран колко малък капитал е необходим на тези хора да се измъкнат от дъното. Сумите, от които се нуждаеха, бяха по-малки от 1 долар на човек. Те можеха да получат тези пари само при изключително несправедливи условия. Трябваше да продават стоката на кредиторите си по цени, определяни произволно от тях. Направих списък на нуждаещи се хора. Записах 42-ма. Общата сума, от която се нуждаеха, бе 27 долара. Не можех да повярвам. Колко лесно бе да говорим за милиони и милиарди долари, а да се скъпим за 27 долара, необходими на 42-ма здрави, прави и работоспособни хора. Дадох назаем тези пари на хората от списъка, за да се отърват от заробващите ги сделки. Получателите бяха много щастливи. Като видях как с малко пари мога да ощастливя хората, реших да намеря начин да ги финансирам по-редовно."



Банкерско твърдоглавие



"Мислех си, че е достатъчно да се обърна към банковия клон в университетското градче", продължава д-р Юнус. "Направих го. Но директорът ми каза, че не може да отпуска заеми на бедняци, които не заслужават доверие за кредит. Изложих му най-силните си аргументи, но не успях да го разубедя. Срещнах се с по-високи началници в банковата система. Без резултат. Накрая предложих себе си като гарант на заемите.

През 1976 г. взех пари от банка и ги дадох на бедни в село Джобра. Хората ги върнаха без проблеми. Но банката не промени позицията си. Казаха ми, че ако опитам в две села, схемата няма да работи. Опитах. Тя работеше. След това разширих експеримента си в пет села, после в 20, 50, 100 села, за да убедя банкерите. Всеки път схемата работеше. Но банкерите не желаеха да променят начина си на мислене.

След като не можех да променя банките, реших да създам отделна банка за бедните. Така през 1983 г. учредих "Грамийн банк". През юни 1997 г. тя премина прага на 2 млрд. долара кредити. Първият милиард бе достигнат през март 1995 г., 12 години след началото в Джобра. За втория милиард бяха необходими само 2 години.



Микрокредитирането - социален феномен



На среща на високо равнище по микрокредитиране във Вашингтон през февруари 1997 г. д-р Юнус заявява, че главната болест на съвременната икономика е недооценката на самозадоволяването, на способността на човека сам да си бъде работодател. Тя залага на наемния труд. "Истинското изкореняване на бедността ще настъпи, когато хората започнат сами да управляват съдбата си. Някои се нуждаят само от 20 долара начален капитал, други от 100 или 500."

Или както казват в България, съдбата на давещия се е в ръцете на самия давещ се. Стига някой да не му е вързал ръцете.

"Учудващо е, че икономистите никога не са разбирали социалната сила на кредитирането", пише д-р Юнус. След като кредитирането създава икономическа власт, следователно има и социална власт. Затова институцията, която решава на кого и колко кредит да се даде, може буквално да смаже индивида, цели групи и сектори от обществото, като ги игнорира, а в същото време толерира други. Фаворизираните увеличават властта си, отхвърлените тънат в бедност. Така се налага финансов апартейд. Ако икономиката се изграждаше като истинска социална наука, икономистите щяха да запишат кредитирането сред основните човешки права", заключава д-р Юнус.