:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,372,942
Активни 72
Страници 8,682
За един ден 1,302,066

Жестикулации

Левите приличат на хора, под чиято къща се е разразило катастрофално земетресение. Къщата се е наклонила, основите и колоните са напукани. А семейството седи и се опитва да оправи малкото кухненско шкафче. И текат бурни разправии за шкафчето. Това е своего рода психологическа защита: само и само да не се погледне цялото, да не се осъзнае в дълбочина сполетялата ги беда...

Да вземем обаче да обходим къщата ли, що ли? И да преценим размера на бедствието. Още повече, че Любен Дилов-син написа реплика, от която истински ми настръхнаха косите. "На въпроса какво ще стане с Новата левица, писа оня ден той - правилният отговор е: На кого му пука" (цитирам по памет).

Това е хиляда пъти по-лошо от всички обиди и квалификации, на които левите са свикнали като лошо гледан кон с мухите си: боклуци, престъпници, крадци, садисти ...

Абе, комунисти, какво да говорим...



Но Дилов е просто първото дете,



изказало се за дрехите на левицата. Защото дори бегъл поглед върху къщата след земетресението показва от ясно по-ясно: левицата е смъртно застрашена. Процесът е към отмиране. Работите са на доизживяване. Има съвсем реална възможност поколение или даже две поколения българи да разполагат само с някакво карикатурно ляво политическо пространство, както сега е карикатурна комунистическата партия, примерно на г-н Спасов.

Има, разбира се, сто и един традиционни начина левицата да зарови глава в пясъка. Сто и вторият начин се генерира в момента пред очите ни: левите седят и си приказват как няма харизматични лидери. И се договарят да търсят такива. Което на практика се свежда до ведрата идея да се чака появата им.

Междувременно от дискусията изпада може би най-важното обстоятелство, подлежащо на осмисляне. А именно:

Предишната свирепа криза в ляво (есента на 1996 г.- пролетта на 1997 г.) породи модел, който даваше на левицата решително повече шансове за бъдеще и перспективи. Появи се втора лява партия и даже влезе сама в парламента. Говоря за покойната Евролевица.

Тази Евролевица се разпадна между края на 1999-а и средата на 2000 година. Но нещата се стекоха така, че смъртният акт беше връчен чак миналия месец, на 17-и.

Тук пак сме пред



опасността персоналните въпроси да затулят



от погледа истината. Г-н Томов такъв, г-н Томов онакъв.

Но главната причина за загиването на Евролевицата изобщо не се корени в личните качества и съдба на нейния неуспешен лидер. Тези качества само оформиха трагедията, само послужиха за форма, в която дълбоките тенденции се проявиха.

За какво говоря?

Евролевицата макар и събрала (през 1997-а) четвърт милион гласа, макар и достатъчно силна (тогава), беше само партия-етап, партия, която трябваше съзнателно да предостави себе си за трамплин на обединението на всички външни за БСП социалдемократи. Ако тя (какъвто беше нейния замисъл) сама, съзнателно се беше принесла в жертва на едно по-широко обединение (под ръководството на покойния днес д-р Дертлиев), то сега щяхме да имаме коренно различна ситуация.

Проектът обаче се срути и БСП получи невъзможната функция именно тя да послужи за основа на събирането на социалдемокрацията. Една функция просто непосилна за 100-годишната партия.

Така се стигна до модела на БСП +++... Пак по-добре от нищо. Но електорално това е почти нищо в плюс. Просто сега БСП вози върху си лидери, чужди на нейния електорат. Вози ги от немай къде и с глухо ръмжене на членовете си.

И между другото, БСП - като БСП - се представи на изборите съвсем не зле.

Това е малко подобрено явяване спрямо изборите след Жан Виденов, като вземем предвид естествената смъртност на населението в неговата по-възрастна част.

Но БСП като единствена лява партия - това е просто друг въпрос. И то предварително и необратимо ясен въпрос...

Така че нещата въобще не опират до БСП, до нейните лидери.



Те и без това правят чудеса от храброст и толерантност,



за да убедят себе си и избирателите си, че трябва да гласуват и за хора, които всъщност дълбоко презират. И които само заемат място в луксозната част от возилото, без да дадат и калория като принос за движението му напред.

Нещата в лявото опират до способността социалдемократите да построят нещо смислено, да намерят нови лидери и да се явят пред хората обединени.

Могат ли БСДП, ПД "Социалдемократи" и Евролевицата да направят подобен опит тази есен?

И трите имат конгреси. Това е добрата новина. Но и трите са в идеен вакуум, гарниран с неяснота за бъдещето. Това е лошата.

Утрото, казват, било по-мъдро от вечерта. Дали пък юли не е по-мъдър от юни? Като не ти е ясно нещо, пък що не вземеш да се събереш с другите, да поумуваш.
728
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД