:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,374,616
Активни 70
Страници 10,356
За един ден 1,302,066
Диалози

Бойко Рашков: "Танковата касета" беше най-проблемното ми разследване

Не съм политически оцветен и продължавам да съм безпартиен, но явно в България това трудно се приема, твърди доскорошният шеф на Специализираната следствена служба и депутат от Коалиция за България



Уважаеми г-н Рашков, да ви призная честно, вие за мен винаги през тези мъчителни години на преход сте били олицетворение на Истинско Мъжество, какъвто трябва да бъде един Политик и изобщо Мъж, както аз го чувствам. Не ви ли се струва, че там, където отивате, няма да срещне сродни души - истински галантни мъже, които твърдо знаят да кажат "Не", а не някакви нежни мъжлета с лакирани нокти? Може да ви се струва странно, но за мен и за много от моите приятелки, с които съм споделяла, това си е направо обидно! Всички ние сме с вас и ви подкрепяме дори в парламента, където уви все още не е място за Мъже като Вас. Успех!

Ваша: Елисавета Драгостинова, 55 г., вдовица, "Подуяне", София



Благодаря за оценката и пожеланията. Българският преход към демокрация, пазарна икономика и развито гражданско общество за съжаление наистина се оказа дълъг и мъчителен процес за мнозинството от хората. Той стана още по-трудно поносим, когато се видя и с "невъоръжено око", че шепа хора не само от управляващите досега, но и от тяхното най-близко приятелско и роднинско обкръжение най-нагло забогатяха на фона на масовата беднотия и мизерия. Истинският цинизъм за мен обаче бе в непрекъснатите им декларации, че борбата с корупцията и организираната престъпност се води едва ли не денонощно, на всички фронтове едновременно. Като в същото време съвършено ясно съзнаваха, че за злокачественото разрастване на това социално зло в огромна степен са виновни именно те. Поради това си лицемерно поведение те логично получиха своята оценка на последните парламентарни избори. Както се казваше в "онова време", в България бе назряла революционна ситуация: отгоре - не могат, отдолу - не искат.

Известно е, че парламентът е върховен орган на властта с огромни правомощия и възможности да ограничи престъпността и другите отрицателни явления в обществения живот. В този смисъл това е институция, чиято дейност за мен като професионалист - юрист и следовател, е истинско предизвикателство.

Вероятно с основание твърдите, че в Народното събрание има "нежни мъжлета с лакирани нокти", но това за щастие вече е проблем единствено на избирателите им. Пък и в пленарната зала аз ще съм твърде далеч от тях, за да могат с нещо да ми попречат да реализирам идеите си в законодателния орган на България.





Г-н Рашков, какво е направено за разкриването на поръчковото убийство на юриста Венцислав Димитров Танчев,- изпълнителен директор на Застрахователно дружество "Енергия", извършено на 14 май 1998 г.?

С уважение: Пенка и Димитър Танчеви, родители



Искрено съжалявам за трагедията, която е сполетяла семейството ви. Делото за убийството на Венцислав Танчев е възложено за разследване на Столична следствена служба. През януари 1999 г. то е спряно от Софийска градска прокуратура по чл. 239, ал. 1, т. 2 от НПК, която гласи: "Прокурорът спира наказателното производство, когато извършителят на престъплението не е разкрит." Искрено се надявам, че следователите и оперативните работници от МВР не са "погребали" случая в архив и истината за това жестоко престъпление ще бъде разкрита. Още веднъж приемете моите съболезнования.



Г-н Рашков, трудно ми е да разбера каква е ролята ви като шеф на Специализираната следствена служба. Би трябвало да инициирате разкриването на престъпленията, да предавате престъпниците на съответните власти, за да получат предвиденото от закона наказание. Би трябвало вашата служба да реагира бързо и адекватно и на публикациите в пресата. В последното обаче силно се съмнявам.

Как бихте обяснили защо след толкова много критични публикации за бившия кмет на община "Лозенец" в София - Петър Градев, вие допуснахте той да замине посланик в Алжир? Ако ми отговорите, че не сте знаели за случая, ще прозвучи несериозно. Възможно ли е човек, допуснал разхищение на 212 милиона стари лева държавни пари и редица още нарушения (за които вашата служба има многобройни сигнали), да бъде изпратен на най-отговорна дипломатическа работа? Президентът не ви ли попита, преди да подпише указа? Вие какво му отговорихте? Така ли и в новия парламент ще се борите с корупцията?

Василка Христова, ул. "Цар Борис" N30



Уважаема г-жо Христова, искам да ви кажа, че не съм аз човекът, който може да съветва държавния глава какво трябва да прави, кого и къде да изпраща на работа. Още повече че г-н Петър Стоянов не е търсил съдействието ми по повода, за който говорите. Доколкото на мен ми е известно, с г-н Градев нещата стоят така: има следствено дело, но то е разпределено за разследване в Столична следствена служба, която не е подчинена на Специализираната следствена служба, която аз ръководех доскоро. На 30 април 1999 г. производството е приключено и материалите от разследването са изпратени в Софийска районна прокуратура, а мнението на следователя е, че Кирил Градев трябва да бъде съден. Повече информация по този въпрос може да получите от ръководителя на Софийска районна прокуратура - г-н Славчо Кържев.

Колкото до това по какъв начин ще се боря аз като депутат с корупцията, ще ви кажа само едно - ако аз не исках да се боря с корупцията, нито щях да ставам депутат, нито щях да си имам проблеми с правителството на Иван Костов и неговата доскорошна "вътрешна" гордост Богомил Бонев.





Помня ви от времето, когато разследвахте "танковата касета", свалила първия ни президент Петър Младенов. Така и не разбрах обаче казал ли е все пак Младенов "По-добре танковете да дойдат!", или изобщо не е произнасял подобна реплика? А и как стана така, че точно на вас възложиха това дело?

С уважение: Мирослав Иванов, юрист



От случая с т. нар. "танкова касета" минаха над 10

години и вече малко хора си спомнят за него, макар той да е интересен от много гледни точки. Едва ли ще ни стигне времето и мястото да се разпростираме надълго и нашироко по темата, но не мога да подмина някои от основните проблеми, повдигнати тогава, и ще ги споделя с вас. А те са: постави ли се тогавашната Главна прокуратура в услуга на властимащите, като образува това следствено дело? Не се ли преследваше единствената цел чрез следствието, за което прокурорските указания са задължителни, и чрез закона да се стигне до един удобен за тогавашната власт "извод"? Използва ли и днес прокуратурата законовите възможности (почти непроменени след 1989 г.) по същия начин и за същите цели? И не трябва ли депутатите от 39-ото народно събрание най-сетне сериозно да помислят в тази насока?

И сега конкретно на въпроса. От събраните по време на разследването доказателства е направен обоснован извод, че бившият президент Петър Младенов е произнесъл тези думи. На въпроса при разпита какво всъщност е казал Петър Младенов заяви, че не помни.

Колкото до питането защо точно аз бях избран да водя това дело, най-точно могат да отговорят тогавашният началник на Главно следствено управление генерал-майор Леонид Кацамунски и заместникът му Коста Богацевски, които ми възложиха разследването. Искам да подчертая, че в дългогодишната ми практика като следовател не е имало случай да откажа да започна разследване независимо от какъв характер е то. Уверявам ви, че този случай беше най-проблемният в целия ми професионален път. Въпреки това аз лично смятам, че свърших обективно работата си, по съвест и по закон. Това беше и си остава единственото разследване, в което фигурираше името на български президент. А искреното ми желание е то наистина да си остане единствено.





Г-н Рашков, защо не се харесвате с главния прокурор Никола Филчев? От това, което съм гледала по телевизията и чела по вестниците, оставам с впечатлението, че конфликтът помежду ви е много сериозен. На какво се дължи той? Вие какво мислите за Филчев като човек и прокурор? Вярно ли е това, в което го обвинява арестуваният Николай Колев - че има психически проблеми и върти поръчкови дела?

Елка Петрова от Сливен



Уважаема г-жо Петрова, винаги съм смятал (и продължавам да мисля така), че никой от нас - независимо дали става дума за хората в следствието, в прокуратурата или в съда, не сме избрали тази професия, за да се харесваме на някого. Още по-малко пък, за да се обичаме с него. Ние сме избрани на тези високоотговорни длъжности от върховния кадрови орган на съдебната система - Висшия съдебен съвет, и сме назначени с указ на държавния глава. В този смисъл за нас водещи трябва да са не личните ни чувства и емоции, антипатии или симпатии, а интересите на държавата и обществото, конституцията и законът.

За себе си бих казал, че винаги съм търсил взаимодействието с главния прокурор на България г-н Никола Филчев, но не съм убеден, че г-н Филчев ще има доблестта да каже същото за себе си. За мен до ден-днешен остават пълна загадка причините за това му поведение и в този смисъл конфликт помежду ни не съществува.

Не бих искал да коментирам обвинението, че г-н Филчев "има психически проблеми и върти поръчкови дела". Това се твърди от г-н Николай Колев, който беше много близък на главния прокурор и неясно защо се превърна изведнъж в негов враг. Тази информация наистина заслужава внимание. В момента обаче няма законов механизъм, по който тя може да се провери и да се вземе адекватно решение. Това е известен и публично признат пропуск в Закона за съдебната власт.





Г-н Рашков, винаги ли сте били симпатизант на червените, или обстоятелствата ви принудиха да се кандидатирате за депутат в листите на БСП?

Виолета Николова, София



Напоследък за съжаление все по-често чета и слушам, че съм бил кандидат-депутат или народен представител от БСП. Съзнателен или не, това е опит да бъда политически "оцветен", защото така е по-удобно за някои. Още веднъж подчертавам, че съм безпартиен и бях избран за депутат от гражданската квота на Коалиция за България. Очевидно е, че в нашата страна все още не може да се приеме, че е нормално един или друг народен представител да не бъде член на дадена политическа формация.





За мен вие сте един от малкото професионалисти в България. Смятам, че вие сте един от хората, които могат да помогнат да се оправят бакиите в съдебната ни система. Чета напоследък, че и вас гласели за министър. Та въпросът ми е такъв: ако новите управници ви поканят за министър, ще се съгласите ли?

Мариета Петрова, ж. к. "Младост 3"



Вярно е, че имам идеи за усъвършенстване структурата и дейността на съдебната система и това е една от причините да се кандидатирам за народен представител. В последните седмици обаче без мое знание и съгласие името ми многократно бе използвано в медиите като един от кандидатите за министри. Никой не е отправял към мен предложение в тази насока, не съм се самопредлагал, защото това не е част от моя морал, поради което коментарът на тази тема за мен е излишен.





Уважаеми г-н Рашков, преди 3 години с бившия главен прокурор Иван Татарчев написахте доклад за полицейското насилие, в който твърдяхте, че то е повсеместно. Тогава едни коментираха, че всъщност сте казали, че царят е гол, а други - че водите лична война с Богомил Бонев. Смятате ли, че след вашия доклад нещо се промени и полицията спря да бие толкова?

Коста Петров, Варна, кв. "Чайка"



Докладът, който написахме с бившия главен прокурор г-н Иван Татарчев за полицейското насилие, съдържаше множество обективни факти. Същевременно в международния съд в Страсбург са подадени стотици жалби за упражнено насилие. По някои от тях България е осъдена и българският данъкоплатец плаща за това от собствения си доста опразнен джоб. Вместо да се вземат съответните мерки за прекратяване на полицейското насилие, от кабинета на Иван Костов се предприеха стъпки за ликвидиране на възможностите за получаване и анализиране на такава информация чрез промени в законодателството и структурата на държавните органи. Под формата за децентрализиране Националната следствена служба бе унищожена, а връзките между окръжните й поделения бяха прекъснати тотално. Следствените арести също бяха извадени от съдебната система и пратени на подчинение в изпълнителната власт - в Министерството на правосъдието. Тоест при онези, срещу които бяха насочени нашите обвинения в доклада за полицейското насилие. Отрицателните последствия от всичко това са огромни и ние всекидневно се сблъскваме с тях.

Заради този доклад с Иван Татарчев бяхме подложени на безпринципни атаки от управляващите, изродили се и в личностни нападки от тогавашната маша на Иван Костов - бившия вътрешен министър Богомил Бонев. Спрямо мен беше направен опит за отстраняването ми от длъжност чрез Висшия съдебен съвет, в който бяха внесени за разглеждане документи с невярно съдържание. Тогавашните министри Васил Гоцев и Богомил Бонев проявиха невиждано усърдие за омърсяване на името ми и като награда първият беше пратен за 9 години в Конституционния съд.

Какъв беше основният резултат от бездействието на Иван Костов по отношение на доклада за полицейското насилие? Един, и то много тъжен. Липсата на адекватна реакция и вземането на национално отговорни решения доведе до "разпасването" на някои служители в МВР, до създаването на излишно самочувствие, граничещо на моменти с болестно състояние, до култивирането у тях на чувството за недосегаемост и ненаказуемост. Включително и когато става дума за незаконни действия от тяхна страна, използването на служебното им положение за лични цели или (казано в прав текст) когато заради тяхното поведение загиват невинни хора. Всички знаем какво се случи през последната година и половина, всички помним колко млади хора и деца загинаха от ръката на пияни, немарливи или влюбени в себе си служители на МВР.



Скъпи другарю Рашков, в нашата квартална организация всички сме много щастливи, че професионалистите от гражданската листа като вас се върнаха, така да се каже, при партията, която ги откърми и изучи, за да израснат такива като вас, като другаря Данаилов и другите честни професионалисти!

Аз от дълго време ви следя по новините и съм забелязала, че вие сте един много честен и умен човек и следовател. Знам, че много ви пречат да вкарате, където им е мястото, крадците и убийците, които тормозят целия народ. Разкажете ни за трудовия делник на следователя и за трудностите, които срещате. Кой ви пречеше поименно? Как издържате да гледате престъпници на свобода и нищо да не можете да направите?

Кураж!

Цеца Любенова от Перник



С риск да ви огорча, уважаема г-жо Любенова, отново ще повторя онова, което отговорих и преди малко: аз съм професионалист, деполитизиран съм и съм избран за народен представител не от БСП, а от гражданската квота на Коалиция за България. Като експерт. Колкото до това къде съм се върнал и благодарение на кого съм станал професионалист, ще ви кажа следното: мисля, че е време да престанем да се делим на наши и ваши, на червени и сини, на бели, зелени или белезникави. От това се оказа, че нито има полза, нито цивилизована Европа ще ни търпи. И колкото и грубо да ви прозвучи, аз не съм станал честен професионалист, защото някоя партия ме е изкърмила и изучила, а защото съвестта и моралът ми така са диктували. А това са неща, които или ги имаш и вярваш в тях, или ги нямаш и ставаш за посмешище или за съд.

Колкото до трудовия делник на следователя - въпросът стои по същия начин. След деполитизирането на съдебната система, обособяването на следствието по конституция като независима структура в съдебната власт и след премахването на командно-административните взаимоотношения вътре в самото следствие всеки един следовател сам решава въпросите по възложените му дела. В системата работят стотици честни и високоерудирани професионалисти, които нямат нужда да им висиш на главата, не е необходимо да ги проверяваш "случайно" по телефона дали са в кабинетите си или пък да им предписваш "рецепти" какво са длъжни да правят при разследването. Обратното би било не само противозаконно, но и обидно. Вярно е, че има и от друг тип хора, чиято единствена цел е да се видят на първа страница на вестника или да помахат на роднините си от националния екран. За мен те не са сред колегите, които аз наричам истински следователи.



Смятах ви за професионалист, странящ от политиката, и бях много неприятно изненадан от навлизането ви в голямата политика, и то от квотата на БСП. Как успявахте толкова дълго време на криете политическите си девиации? Какво ви накара да потърсите личностна и професионална реализация като депутат и смятате ли, че това ще помогне на борбата с престъпността и ще намали корумпираните началници по върховете поне с един?

С почит: Илко Трендафилов, ilko44@usa.net



Вероятно отговорът ми няма да ви удовлетвори, но смятам, че от всичко, казано дотук, май става ясно за какво се разделям временно с професията си и какво смятам да правя като народен представител. Ще ви отговоря с въпрос: вие опитвали ли сте се да пробиете с глава гумена стена? В такава позиция се чувствахме аз и колегите ми през последните 4 години в опитите ни да обясним на този или онзи, че от разбиването на Националната следствена служба, от еднопосочната омраза на някои хора от обкръжението на Иван Костов, която струеше към нас, от стахановското упорство да се променят закони заради отделни личности, както и от тоталното презрение, което някои висши магистрати изпитват към професията на следователя, не печели никой. Най-малкото държавата и обществото.
 
Макар че с Екатерина Михайлова са колеги юристи, Бойко Рашков не се разбра с парламентарната група на СДС за промените в съдебните закони.
 
Рашков бе един от малцината висши шефове в съдебната система, на които журналистите не трябваше да теглят думите с ченгел.
 
Бившият главен прокурор Иван Татарчев и Бойко Рашков написаха доклад за полицейското насилие, заради който си навлякоха гнева на кабинета "Костов".
 
Колаж в "Сега" от юни 1999 г., когато се разбра, че Бойко Рашков е бил незаконно подслушван от хората на Богомил Бонев. Правосъдният министър Васил Гоцев пък използва данните за "нерегламентирани контакти" на следователския шеф с обвиняем по убийството на Луканов, за да поиска отстраняването му от поста. Така Рашков отвсякъде бе "разнищен" от противниците си.
 
Шефът на спецследствието с вътрешния министър Емануил Йорданов и с главния прокурор Никола Филчев - в началото отношенията им бяха гладки.
3572
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД