В крайна сметка



спечели лагерът на ракиджиите табиетлии



И всички вкупом запретнаха ръкави да кълцат краставицата на салата.

Най-дълго търкалялото се колелце по въпроса дали СДС ще се коалира с НДСВ бе: тяхно право е да решат какво да е управлението, ако ни поканят - ще видим, но още никой не ни е канил официално. (Не че им се иска, ама го играят свенливи да си поискат - зер са малки, 51 депутати само.) После дойде и второто търкалце - лидерката на синята парламентарна група Надежда Михайлова щяла да гласува и за правителството, и по други важни въпроси, за да не зависело царското движение от ДПС, което можело да го изнудва. (Друго си е да те натиска доскорошното външно лице на България.) След втория кръг преговори с НДСВ синята лидерка Екатерина Михайлова откри, че това е само имитация на преговори (дали пък същото не може да каже и другата страна?) - трето търкалце. Четвъртото - ще преговаряме за коалиционно правителство само с посочения за премиер. (Сиреч, хайде, царю, изплюй коронката си най-сетне, че да видим какво друго оправдание да си измислим.)

Основната част от краставицата обаче от самото начало



бе предвидена за депесарска салата.



Изпълнителният Димитър Абаджиев бе натоварен с вербализирането на съставките й.

Първата - ДПС са бивши доносници, а зависимостта на кабинета от такива хора е опасна и ние не можем да участваме в него. (Така окончателно паднаха съмненията кой е бил водещият мотив за предизборното отваряне на досиетата.) Втората - ДПС непрекъснато изнудва за министерски кресла и други постове, а безпринципните отстъпки ще навредят на интересите на България. (Народният съюз имаше постоянни претенции за постове през последните 4 г, но тогава правителството беше на ОДС и отстъпките бяха принципни.) Третата - при този неутолим ламтеж за власт може да се стигне до македонски вариант - ДПС ще изнудва кабинета подобно на партиите на албанците в ширококоалиционното правителство в Скопие, а това може да доведе не само до разпадане на правителството, но и до разрушаване на етническия модел. (Сините са убедени, че необходимото и достатъчно условие за запазването на етническия модел е



ДПС да е в парламента, но не и в правителството.



Колкото до македонския вариант - Иван Костов много се радваше на мултиетническия кабинет в Скопие.)

Така краставицата е почти цялата нарязана - остава само крайчето, предвидено за личността на премиера. След като Симеон II обяви вчера, че ще приеме поста, в СДС много се зарадваха, защото традицията повелявала лидерът на спечелилата партия да поеме изпълнителната власт. Какви са били истинските причини за радостта, ще си проличи в близките дни.

Много по-мъжко щеше да е поведението на СДС, ако съюзът си бе спестил безсмислените разигравания на "иди ми, дойди ми в царското правителство". Това обаче щеше да е по-възможно, ако партията бе взела решение още преди изборите, че ще е в опозиция, ако не ги спечели. И ако не се бяха избуяли центробежните сили в нея след 17 юни, заплашващи я с разцепление.

Сега трябва да се търсят



полегати спасителни бродове



за удобно настаняване в опозиционната ниша. Едно - заради все още силния натиск на влиятелни личности и структури в СДС, които го тласкат към коалиционно управление. Друго - заради онези над 60% от собствения електорат, които приемат коалиция с НДСВ. Трето - заради липсващото все още смислено оправдание на какво да си опозиция, ако царското движение в общи линии ще следва собствената ти политика и иска да е "доброто СДС". Трябва да мине време, за да се докаже (ако се докаже), че "добротата" му е само привидност. А дотогава?

Дотогава



най-удобно е да се намери виновник,



който да направи невъзможен подобаващия на протегнатата за коалиция ръка отговор. Единственият възможен, а и най-удачен заради стари сметки за разчистване, вариант е това да е ДПС. Пък с времето ще се съберат и достатъчно смислени основания да си опозиция, стига само новата власт да е натрупала неизбежните си управленски пасиви.

Но докато дойде заветният час, ще се търкалят политикански търкалета. Какво да се прави, трудна работа е не само да спечелиш властта, но и като я загубиш, да завоюваш опозиционното си място.

Оказа се, че 17 юни не е бил достатъчен, за да прати СДС в опозиция.