:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,673,458
Активни 765
Страници 16,023
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Д-р Атанас Кундурджиев: Новото райониране на болниците облагодетелства хората от страната

Досега 2/3 от софиянци се лекуваха в най-добрите болници - университетските, казва бившият зам.-министър на здравеопазването
Снимка: Радила Радилова
Д-р Атанас Кундурджиев е роден през 1957 г. в Доспат. Завършил е медицина в София. 2 г. работи като селски лекар, 3 г. е клиничен ординатор по вътрешни болести, 4 г. - асистент по кардиология в ИСУЛ, 8 г. - асистент в клиника по нефрология в Александровската болница. През 2000 г. става зам. министър на здравеопазването с ресор лечебни дейности. Тези дни подаде оставка и зае поста изпълнителен директор на Александровската болница.

"Сега" го потърси като един от отговорниците за реформата в болничната помощ - за да обясни смисълът на промените в районирането, които объркаха семейните лекари и пациентите.



- Д-р Кундурджиев, защо се появи нова заповед за райониране на приема в болница?

- След преобразуването на болниците в търговски дружества финансирането им се запази 100% от държавния бюджет срещу договори за външни услуги. За пациентите, които се обслужват от определен район, средствата отиват към определена болница. Здравната каса финансира допълнително до 20% болниците. Затова сега има предпоставки да се запази районирането. Но настъпват промени, които трябва да облекчат пътя на пациента.

- Защо се наложи ново райониране?

--------------------

- Наложи се, защото анализът показа, че старото не беше на базата на ясни критерии - легла, оборудване, квалификация на медицинския персонал. Ние искаме пациентът от най-отдалечения район на България да може да достигне до национално здравно заведение по определен ред. Тогава неговият път е безплатен. Ако някъде по пътя не могат да му се предложат необходимите лечебно-диагностични дейности, той да бъде препратен на по-горно ниво. Най-високото ниво са университетските структури. Досега населението на страната беше в неравностойно положение спрямо софиянци. За 2/3 от София районните болници бяха университетски. А в тези болници лечението на едно банално заболяване струва много по-скъпо, отколкото в друга болница. Тук наситеността с кадри и апаратура е най-голяма.

--------------------

Справедливо е софийската община да поеме известни ангажименти към лечението в болница на столичани. При новото разпределение на университетските болници пак са дадени райони, но те са редуцирани в сравнение с преди. Има специалности, за които столична община няма нито един лекар - ортопедия няма никъде в софийска болница, урология има съвсем малко. Замисълът е софийската община като най-богата да поеме определени ангажименти към столичани, за да се освободи капацитет болни от цялата страна да могат по-леко да стигат до квалифицирана медицинска помощ на най-високо ниво. Това е справедливо към гражданите, казвам го като бивш заместник министър, който има и отношение към здравната политика.

- Но в районите, които се обслужват от самите градски болници, също има промени. Защо?

- Това е направено на базата на анализа. Има нормативи за натовареност. Да речем - 10 000 души население каква нужда имат от интензивни кардиологични легла. Анализът на районите по старата заповед показа, че има дисбаланс - структури с малка леглова база и възможности поемат огромни райони. Това не се е чувствало преди, защото ако пациентът постъпи в друга болница, общо взето, се лекуваше. Сега искаме да направим ясни правилата, за да може финансирането да става по-регламентирано.

- Тази заповед излиза в средата на година и преразпределя броя на пациентите на болниците. А бюджетът е разчетен за стария брой. Няма ли да се появят дупки в бюджетите на някои болници и те по никое време да останат без пари?

- Винаги е възможно да се актуализира един бюджет. В крайна сметка здравното осигуряване в болниците по закон влиза от 1 юли. И ние тогава трябва да променим районирането. А и то не е толкова драстично променено. Има известни размествания в София, но не се прехвърля толкова огромна тежест върху градските болници. В заповедта пише, че ако не може да се постигне желаният лечебно-диагностичен ефект, пациентът трябва да се препрати към университетските болници. Няма пречка, ако Първа градска не може да поеме определен пациент, той да дойде в Александровска. Но първо трябва да мине през районната болница.

- Защо никой не беше предупреден за новата заповед? Нито семейните лекари, нито специалистите, нито пациентите разбраха, че ще има промяна. Те продължават да пращат в старите райони.

-------------------

- Когато влезе в сила заповед за районирането преди няколко години, по същия начин всички се оплакваха, че има хаос, но в системата всичко улегна. Не можем да разпратим заповедта на всички, преди тя да стане факт в "Държавен вестник", който я официализира. След излизането в "Държавен вестник" се изпратиха упътвания във всички наши структури и всички са запознати.

---------------------

- Кои ваши структури?

- Говоря за Александровска болница. По линия на районните центрове за здравеопазване министерството също е изплатило инструкция как да се уведоми населението и лекарите.

- Май никой не е уведомен, поне сред семейните лекари и пациентите...

- Мисля, че е създадена организация те да бъдат уведомени, друг е въпросът къде е причината, ако някой действително не е уведомен.

- А кой да поеме отговорността, ако пациент почине в търсене на новия си район или докато се препраща от градска в университетска болница?

- И преди имаше препращания. Но това се смяташе за обичайно и нормално. С новото райониране аз мисля, че действително се облекчава пътят на пациента до най-високотехнологичните болници. Наистина не може на места, където е струпано най-доброто от апаратурата и специалистите, да се лекуват банални болести. И те да заемат капацитета на болницата, която не може да приеме нуждаещи се от провинцията. Един от основните принципи на здравното осигуряване това е равнопоставеността и солидарността. Ние като хора, които сме провеждали тази здравна политика, сме държали именно на тези принципи. Разбира се, това създава някакви неудобства сега при новото райониране, но те ще бъдат за кратко време, докато нещата улегнат.

- Като говорим за здравни принципи - един от тях е свободният избор: парите следват пациента. Това ново райониране не е ли административно свиване на неработещи структури? Дълго време от министерството и от здравната каса обещаваха, че никой няма да свива структури по административен път, а ще се оставят самите болници да решат кое им е изгодно да издържат и кое не. Сега с новото райониране на практика се казва коя болница на колко пациенти има право.

-----------------------

- Ако здравната каса влезе с 100% финансиране на болниците, тогава парите ще следват пациента. Но когато финансирането е от държавния бюджет, просто не може да няма райониране. Представете си, че в клиниката по неврохирургия на Александровска болница, която е най-добрата в страната, изведнъж дойдат всички да се лекуват. А болницата има определен бюджет. Ако всички искат да се лекуват тук, бюджетът ще се изхарчи много бързо. Не е редно сега да допуснем да отпадне районирането, защото ще фалират добрите болници. Пациентът просто ще иде в най-добрите болници, а те ще фалират при историческия бюджет, с който разполагат.

--------------------------

- Новата заповед е замисляна да влезе в сила заедно със старта на реформата в болниците. Не се ли опасявате, че това ще повлияе зле на реформата? Хората трудно приемат подобни трусове.

- Както лекарите, така и населението вече видя, че тези страхове, с които беше съпроводена реформата в извънболничната помощ, бяха напразни. Писахте, че реформата ще се провали, а после се оказа, че семейните лекари са повече от нужното по здравна карта, доходите им са високи. Пациентите има възможност да избират, качеството се повиши...

- Достъпът до лекаря е затруднен. Заради многото писане се чака много.

- Защо да се чака? Един общопрактикуващ лекар в София получава средно по 1003 лв. на месец. Значи спокойно може да си наеме една медицинска сестра, която да му върши цялата работа по писането. Така се създава и ново работно място, и не се чака. Това е въпрос на организация.

- Не се ли опасявате, че Александровска болница ще загуби пациентите си?

- Не. Вратите ни се отвориха за пациенти, които не спазват наредбата за районирането и желаят директно да се лекуват. Те могат да си плащат. Има промяна в наредбата за платения прием. 10% от леглата на дадена болница по закон могат да бъдат поставени в условия да се ценообразува лечението.

- Готови ли сте с новите цени?

- Почти. Има работна група, която формира цените за лечение по желание и в най-скоро време ще ги има. Това дава възможност и на пациентите да избират, което е тяхно право, и на болницата да акумулира приходи, което е съвсем в духа на квазипазарния принцип в здравеопазването.

- Оставам с впечатлението, че новото райониране се прави, за да могат някои болници да печелят от частни пациенти...

- Всички имат възможност да печелят. Трябва да става справедливо районирането. Това е принципът - съобразяване на легловата база с потребностите на населението. При старото райониране, защо казвате, че е добро...

- Не казвам, че е добро. Хората са свикнали с него...

- С кое - една кардиологична клиника в Пета градска болница поемаше половин София. Това нормално ли е? Или в една болница постъпва гастроентерологично болен, изследва се и се налага операция, но не се оперира там, а по район трябва да се оперира на друго място. Просто хората свикнаха и смятат това за нормално. Ние сега променяме нещата към по-добро, а лекарите са недоволни, че ще си нарушат стереотипа - трябва да прегледат нови нормативни документи. Лекарите ще преодолеят това временно неудобство.

- Продължават ли семейните лекари да пращат хора, които вече не са за Александровската болница?

- Идват. Общо взето се стараем да не връщаме пациентите. Те и да не знаят, не са виновни. Но мисля, че няма напрежение. Ако е спешен, го приемаме. Но когато има възможност, го пращаме към мястото, където е по район.
7612
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД