|
Повечето анализатори не видяха какво стои зад това. На практика Симеон II разби порочния модел на партиите у нас - структури, апарати, номенклатура, сложно редене на листи със свои хора, и т. н. Той състави листа от известни българи - актьори, популярни журналистки от телевизията, професори от университета, икономисти от престижни компании в чужбина, млади хора. Оказа се, че НДСВ спечели избори без никакви местни структури и очевидно е направил най-успешния предизборен модел. Това е шамар за всички партии. Те не можеха ли да поканят в листите същите хора, или подобни? Единствена БСП направи някакви крачки в тази посока. Другите партии редяха листи "по драгалевски" и робуваха на апарата си.
Можеше ли СДС да покани участници в "Българския Великден"?
Не го направи. Оказва се, че великденци са нужни само за реклама на Костов. Да дойдат, да ги покажат с него и Надето по телевизията. Но Костовата мегаломания не допусна, че на тези хора няма да им харесва да бъдат употребени.
Всъщност великденци са рационалното зърно в НДСВ. За пръв път в управлението попадат хора, квалифицирани и научени да работят по западен стандарт. Каквото и да се говори, икономическата ситуация у нас до голяма степен е резултат от качеството на тукашните икономисти. Всички възлови фигури в икономиката през последните години (отляво, отдясно, от средата) като Стоян Александров, Светослав Гаврийски и т.н. са
или преподаватели, или чиновници от социализма.
Дългогодишният финансов министър и премиер Костов е такъв. Муравей Радев е обикновен социалистически чиновник (от отдел с типични за комунизма абревиатури - ТРЗ в ДАП). Той няма опит в реалната икономика. Издигнал се е до поста си единствено благодарение на антикомунистическа риторика и партийна кариера, както много други.
Законодателството и икономическата практика са просмукани с манталитета на държавния чиновник, който подтиска предприемачеството и развитието. Излишно е тук да се изреждат примери. Не случайно, когато младият Николай Василев попита в един от предизборните диспути Муравей Радев дали знае поне един софийски борсов индекс, той онемя и загледа, сякаш му говорят на английски. Такива неща са му чужди. В друго предизборно студио някакъв деятел на Евролевицата нападна с ехиден въпрос Милен Велчев: "Вие управлявали ли сте някога нещо, една бригада например, фирма, отдел, или поне каквото и да е?". Велчев отговори, че липсата на управленски опит не е недостатък, защото се придобива. А той се е издигнал в йерархията на световната банка "Мерил Линч". Какви ти тук бригади и соцотдели?
Основният упрек към великденци е, че те нямали представа от нещата тук. Ами тия досега, дето имаха представа, докъде я докараха, попита се българинът на изборите. И с гласа си даде отговор. За разлика от пропагандистите на успехите на кабинета Костов,
средният българин вижда реалностите - България е на опашката
от всички бивши соцстрани, и, за разлика от тях, фалира куп заводи, вместо да ги продаде на големите компании. Единствено България не произвежда автомобили, реже за скрап втората си петролна рафинерия, затваря производства и цели отрасли, за година вносът й е с 1,2 млрд. долара повече от износа (без да се брои контрабандата), селското стопанство беше разтурено и не дава признаци на живот. И т.н. Има само морална утеха, че изпревари Румъния във визите за Европа. Само че Румъния има по-силна икономика.
Ще успее ли да промени нещо движението на Симеон? Когато великденци бяха гости на Костов, някои казваха: "Абе, тия им е лесно да дават акъл оттам, що не дойдат тука". А сега казват: "Тия пък що се връщат". Много от тях са оставили сигурна кариера и високи доходи, за да поемат риск с неизвестности. Седесарската аудитория веднага ги обяви за някакви боклуци, дребни отрепки, намерили служба в чужбина. Е, добре, как да интегрираме българите от чужбина, за които всички се надяват един ден да се върнат? Като ги обиждаме? Като внушаваме, че само глупаците гласуват за тях?
Никой политик
досега не е изказал мнение, че на великденци трябва да се помогне.
Към тях само се сипят подигравки от всички страни. Оказва се, че тях могат да ги хвалят само като рекламни панделки на Костов.
Може да се окажат прави някои икономисти, според които Костов се е стремил към следния модел: още 500 хиляди българи да емигрират, да се оформи една маса от близо милион нашенци в чужбина и те да пращат средно по 100-ина долара месечно на роднините. Това е албанският вариант. Получават се постъпления в страната от около 1 милиард долара годишно. И отрицателното търговско салдо е неутрализирано. Като прибавим разни траншове за проекти и др., които България получава, просто защото е територия на края на Европа, икономиката се връзва. Всъщност, дали някой го е искал или не - на там вече отива работата.
Много е вероятно "чужденците" от царското движение да се разочароват и да се разбягат обратно в чужбина за радост на СДС. Тук малко се интересуват от борсови индекси. Очевидно е, че СДС с целия си апарат, окопан в държавната администрация, медиите, съдебната власт, с разни кръжащи около него политици, ще работят активно за провала на НДСВ, за да има по-скоро избори.
Надеждата е, че отново ще се докопат до управлението,
макар и чрез коалиция.
Костов толкова беше обсебил властта и икономиката, че всички започнаха да гравитират край него, възприеха го като нещо вечно, някакъв незаобиколим фактор, подобен на Международния валутен фонд.
С благословия на Костов се раздаваха кредити, разрешения, назначения и т.н. Тази "схема" възприеха всички, включително политици, и затова гравитираха около него - да си издействат едно-друго. Политолози хрупаха на ясла при Костов чрез разни центрове и фондации.
Появата на Симеон направо разби схемата. Всички осиротяха. Пряко е засегната издръжката на куп формации и личности.
Затова вече се очертава Отечествен фронт срещу Симеон. Но той може да се провали, защото почива на погрешни идеи. Разочарованите от Симеон II няма да заобичат автоматично СДС. Ако се направи сметка за всички манипулации, пропагандата от държавни и частни медии срещу движението, плюс царските коалиции ментета, които взеха над 5%, плюс насаждането на различни страхове (идва мафията, тия ще се провалят, "там е пълно с "леки жени" и т.н.), реалната подкрепа за НДСВ щеше да надмине 50% от избирателите и мнозинството му в парламента щеше да бъде близко до квалифицираното. Защо чак толкова? Средният българин съчувства и се припознава в този, когото властта атакува. В желанието си да се освободи от "схемата", която е обсебила управлението, медиите, бизнеса, и дъни пропаганда колко успешно се развиваме, нашенецът гласува напук и крие вота си.
Всъщност всичките мръсни предизборни хватки - анонимни позиви с клевети, манипулации и правни спънки бяха една от причините да се покачи успехът на НДСВ. СДС се дезавуира като партия, която в мръсотиите си надмина "комунистите" - тези, които постоянно обвиняваше в подобни ходове. А българският избирател е особено чувствителен към манипулациите на властта.
СДС им писна окончателно. Затова отливът от синята партия ще бъде траен, подобно на БСП след 4 години опозиция.
Външните атаки срещу НДСВ няма да успеят. По-скоро движението ще ерозира отвътре. Лицемерни политически ходове от типа на синьото "Ние ще дадем гласовете си за НДСВ, защото Доган го рекетира" също няма кого да излъжат.
Провалът на НДСВ може да дойде от другаде.
Ега ти царя, щом тоя му е съветник!
Тази мисъл прониза средния зрител при явяването на Стоян Ганев в "Шоуто на Слави". От безпричинното му самохвалство замириса на някаква смес от провинциализъм, парвенющина и демагогия. Зрителят си спомни помпозните му речи от Великото народно събрание, когато беше син хардлайнер.
Вече се забелязват няколко особени фигури в царското движение. Като види човек как говорят хора като Емил Кошлуков или Мирослав Севлиевски - та в тях дреме по едно Бакърджийче. Както казва Петър Слабаков за Бакърджиев - тури му една каска и ще заприлича на фашист. И на тримата ще им отива по една каска.
Има синдром, от който боледуват всички наши партии, печелили избори. Сред тях има хора, които прекалено са си повервали, че са победители. Това обединява Премянов, Клара Маринова, Бакърджиев, Соколов и др. Те не разбраха, че партиите им са спечелили избори не благодарение на тях, а въпреки тях. И БСП, и СДС дойдоха на власт с компромис от страна на избирателя - избор на по-малкото зло, надежда за по-добро, "въпреки че в тая партия ги има едни" и т.н. Но това не попречи ред персони и от двете страни да се държат така, като че ли са всенародни любимци.Как ще е с царските хора, още не се вижда добре. Мнозина сред тях са неадекватни. Новият шеф на парламента, макар и всепризнат юрист, се държи така, че въпрос на дни е да настъпи мотиката, наречена медии и да се превърне в любим герой на вестниците.
|