СДС прилича на баба Меца. Питали я ще има ли напролет много дренки. Ще има, отсекла тя. По какво съдиш? Абе по нищо, ама много ми се ще.

Тъй и на СДС много му се ще царското правителство да се издъни, а синята партия да се върне на бял кон във властта. Мечтите са хубаво нещо. Но стават досадни, когато някой непрекъснато ги разказва.

Първото изречение задължително гласи, че СДС е истинската и единствена опозиция в тая държава. Мазохистичното удоволствие, с което падналите от власт натрапват новата си роля, вероятно заслужава да бъде анализирано от психиатри. За политолозите поведението е обяснимо. Сините отсега трябва да се разграничат, та да могат да се представят за алтернатива - ако и когато новите управляващи паднат.

Опозиционността обаче започва с до болка познатите антикомунистически трели. Царският кабинет е лош, защото в него е представена БСП чрез вицепремиера Костадин Паскалев и министъра Димитър Калчев. Ето как звучи това от устата на зам. председателя Димитър Абаджиев: "Каквото и да се говори, участието на такива фигури в правителството очевидно е участие на политическата сила. БСП на практика с това участие участва в правителството. Ще дам един пример - например, ако г-н Стефан Софиянски беше вицепремиер, а г-н Иван Чомаков беше министър, едва ли ние щяхме да можем като партия да отречем, че има участие на СДС в правителството".



Какво ни съобщава християндемократът? Един чист ленинизъм:



Когато казваме Паскалев и Калчев, разбираме БСП. Когато казваме БСП, разбираме Паскалев и Калчев. Любопитна теза за висш функционер на партия, която май според своята харта трябваше да смята личността за ценност.

Още по-любопитен е примерът с "например Софиянски и Чомаков". Пълна лъжа е, че ако кметовете на двата най-големи български града бяха влезли в царското правителство, СДС нямаше да може да отрече, че участва в него. Ами че сините ръководители безброй пъти си го казаха преди и по време на преговорите с НДСВ: ако няма договор за коалиционно управление и членове на СДС влязат в кабинета, те тутакси ще бъдат изключени от партията. Тук вече принципът е напълно според християндемократическата харта - субсидиарността (сиреч подчинеността) трябва желязно да се спазва.

Излишно е да разсъждаваме симпатична ли е организация, за която личността няма други качества освен едно - партийната принадлежност. По този въпрос българите си казаха думата на парламентарните избори, пък и на местните през 1999 г. Те наказаха СДС, задето даде власт и богатство на функционерите си, без да се интересува що за личности са и що за качества притежават. Наказаха СДС и задето напълно пренебрегна останалите личности даже в исконното им човешко качество - да могат да работят и да живеят прилично.

Но понеже синята партия реве, че царското движение пренебрегнало гражданското общество и вота на избирателите, като сложило червени министри, нека помислим в контекста на демокрацията как звучи



свеждането на личността само до нейната партийна принадлежност.



Ами лошо звучи. Излиза, че премиерът Симеон Сакскобургготски трябваше да се откаже Паскалев и Калчев - макар да е убеден, че на тези постове тъкмо те са най-полезни за България, само защото са свързани с БСП. А Софиянски и Чомаков - макар да искат да свършат добра работа в новото правителство, трябва да се откажат, само защото ще ги отлъчат от партията им. Ако това въобще е демокрация, тя е в някаква много дива форма.

Колкото до гражданското общество, него СДС го пренебрегва с нелепата си формула "личност=партиец". Кой уважаващ себе си човек ще иска да се свърже с която и да е партия заради каквато и да е кауза, щом после цял живот ще си ходи с етикет, задраскващ всичкия му професионализъм и талант? Или според СДС гражданското общество се състои от единаци, които се пазят от политиката?

Впрочем в първите сини напъни за опозиционност има още една огромна нелепост. От СДС (същият Абаджиев, натоварен явно да бъде острието на атаките) силно се възмутиха, че на населената с българи София областен управител ще й избира турското ДПС. Що за пазарлък направили НДСВ и хората на Доган, като разменили Кърджали и столицата? Нямало ли това да докара етнически проблеми? Надали ще докара, но



е гадно свалените от власт политиците да яхат дори национализма



(които доскоро беше специалитет главно на левите) само и само да окалят победилата партия. Апропо, нима според християндемократическите ценности българският гражданин Хасан няма право да управлява българската столица? А като го "възродим" на Иван, ще има ли?

Така "единствената опозиция" СДС си играе с взривоопасна смес от антикомунизъм и национализъм. На българите обаче отдавна им е писнало да им пробутват точно нея. И е съмнително, че ще провидят спасение баш в СДС, ако и когато царското движение се провали във властта.

Нищо, че на баба Меца много да й се щат дренки...