Всъщност новото време е едно крайно интересно място. Нещо повече, това място не се е случвало от времената на крал Артур или в най-пресния случай - Анри IV. Тази сглобка между цар и народ, това пълно напасване, което наблюдаваме в момента (макар обвито в републиканска форма), не се е случвало в Европа от едно 800 години насам. Напасването е толкова пълно, произведената енергия е толкова силна, че тя - енергията между цар и народ - започва да тъче една нова действителност. И това е действителността на Средновековието.

Не говоря в някакъв преносен смисъл, а в най-буквалния, най-емпиричния възможен такъв. В момента се произвежда онази действителност, която е съществувала, преди човеците да решат да преосноват своя живот на основата на автономния и студен разум. В модерния, разомагьосания свят нещата се полагат в логически поредици, в синджири от причинно-следствени връзки. И онзи, който иска да въздейства върху модерния свят, се занимава с такива неща. Преди рационалния свят обаче в Средновековието нещата са се случвали по други начини -



по правилата на магията



Събитията не са се произвеждали по силата на причинно-следствени синджири, а чрез магическите правила на предварително наподобяване, жертвопринасяне, нарушаване на причинно-следствените връзки, отпушване на енергии и на светове чрез сложни ритуали и танци.

В модерния свят има факти, събития, информация; повечето неща са равни на себе си. В средновековния свят нещата не са равни на себе си: зад тях стоят скрити, магически и трансцедентални смисли. Всичко е знак, който подлежи на разкодиране; и нищо не е онова, което изглежда, че е. В този смисъл няма разлика между факт и измислица. Всеки разказ е еднакво верен и дилемата лъже ли "Труд" например, не е възможна.

В модерния свят, където се работи с информация, управляващите са длъжни да обясняват и биват критикувани тогава, когато не правят това. В магическия свят господарите дават знаци, които подлежат на тълкуване. От тях нито се очаква, нито се иска обяснение - още по-малко програма за управление. Има и други разлики. В модерния свят един Иван Костов е разпнат заради Йордан Цонев и парламентарните мерцедеси. В един средновековен свят



никой цар никога няма да бъде делегитимиран,



дори Илия Павлов да му живее в спалнята, а самият цар да пътува в най-скъпия брониран мерцедес на света.

В средновековния свят никой не гледа в канчето на горестоящата инстанция, защото всеки си има отредено място: най-отгоре е Бог, под него са ангелите и светиите, под тях са кралете и папите (царете и Максимовците), под тях са аристократите и духовниците, под тях са населенията, надолу следват животните, растенията и минералите. Както растенията не могат да съдят животните (горното ниво) по своите правила, така и населенията не могат да съдят господарите си по своите си, населенчески, правила. Един-два пъти в годината се обявява карнавал, по време на който цялата тази йерархия временно се разпуска във всеобщо веселие и пиянство. После се появява пак.

Държа да не бъда разбран погрешно. Нямам нищо против Средновековието. Това е едно изключително интересно, разноцветно и приказно място: все едно живееш във филм за крал Артур. Ние вече правим това, както се вижда от гореизброените признаци на Средновековие. Предстоят най-интересните неща: връщането на самодиви, върколаци, феи, елфи и всякакви други магически същества. Страшен късмет извадихме, че - единствени от около 30 поколения европейци насам - пак можем да вкусим от света на Средновековието.

Е, верно, в Средновековието има и други, по-малко приятни неща. Важното е да знаем какво избрахме и в началото на какво време се намираме. Ще му поемаме и меда, и жилото.