Изцяло нова система за определяне субсидията на вузовете ще влезе в сила за приетите тази година първокурсници, съобщиха от просветното министерство. Тя ще промени основно философията на финансиране и ще създаде условия както за конкуренция между университетите, така и за добър вътрешен мениджмънт, заяви шефът на финансовия отдел към МОН Димитър Танев.

Субсидията за първокурсниците за следващата бюджетна година ще бъде базирана на т. нар. диференцирани нормативи за издръжка на студентите по различни направления. Досега такива нормативи не съществуваха изобщо, обясни Танев. Те бяха гласувани малко преди изтичането на мандата на правителството на Иван Костов. Според тях най-скъпа е издръжката на медицинските специалности, кинезитерапията и спортните - 3933 лв. на студент за година. Най-евтина е тази за педагогическите и икономически специалности - 634 лв. на година.

Тези цифри по всяка вероятност ще бъдат коригирани след уточняването на макрорамката на бюджета, но въпреки това методиката е изключително ценна, защото поставя акцента именно върху обучението и броя на студентите, обясни Танев. В нормативите влизат заплатите и веществените разходи, необходими за година за 1 студент. "В сумата за веществени разходи включихме това, което до момента сме давали, и това, което според вузовете не достига, така че парите са значително увеличени", обясни Танев. Ако нормативите бъдат запазени в тези рамки, по предварителни разчети в университетите трябва да влязат около 12 млн. лв. повече общо за заплати и веществена издръжка за приетите първокурсници в сравнение с миналата година.

"Досега разликата в издръжките изобщо не се усещаше, защото се боравеше с понятието средноприравнена издръжка за цял университет и сумите бяха много ниски. Дори и при умножаването им по броя на студентите, парите бяха много малко", обясни Танев. Средната издръжка на студент в УНСС например бе 20 лв. на година.

При новата система нормативите, умножени по броя на студентите, ще формират основна част от бюджета на висшите училища.

"Така на практика парите ще започнат да вървят след студентите, а не както досега - да отиват за финансиране на структури", обясни Танев. Нормативите щели да улеснят значително и вътрешния мениджмънт на висшите училища. "Ректорите вече ще се замислят дали да искат прием по специалности, които им носят загуба. След като е ясно кое колко струва и колко се получава за него, мениджмънтът става значително по-лесен", обясни Танев.

Просветното министерство възнамерява в бъдеще да обвърже нормативите и с оценките от акредитация. "Тогава вече ще можем да говорим за реална конкуренция, защото субсидиите ще зависят от качеството", обясни Танев.