Лятото е благо време за сиромашка България. Стопанството бележи връх. Време е реколтата да се прибере, а стопаните да си получат дохода. Падат цените на пресните храни, сезонната заетост в земеделието, туризма и строителството облекчават устойчивата безработица. Тъкмо през лятото драстично пада месечната издръжка на живота. Потребителският бюджет олеква от солените сметки за ток и отопление, повече доход остава свободен да се насочи към пазара. Увеличеното търсене вдига оборотите и печалбите на търговци и производители. Статистиката отчита, че животът поевтинява, макар че доходите са нараснали. Това дава повод за оптимистични коментари. Но въпреки че и това лято ни поднася познатата ведра картина в ефира



витаят лоши вести



и слухове за предстоящи фалити на солидни компании, при това във всички отрасли, с които свързваме надеждите за икономическо възраждане. Все по-отчетливи са съмненията, че стожерът на винопроизводството - кооперацията "Гъмза" в Сухиндол не ще може да плати натрупания дълг (20 млн. лева?). Маданци от ГОРУБСО са в гладна стачка, разградският завод "Диамант" спря производството. Пада натоварването на месопреработвателите. Среща на млекопреработватели в Хасково донесе мрачната прогноза, че поне една от най-големите фирми в бранша ще спре плащанията до месец-два, "ако няма обрат" (т.е. ако не скочи цената на сиренето). Трудно ще ни трогне нечия предстояща несъстоятелност, след като години наред водещ принцип на икономическата политика бе "стабилизация чрез ликвидация". Сега обаче



застрашените са солидни фирми,



водещи в своя отрасъл, доскорошни еталони за надеждност. По данни на синдикатите във фирми с трайно забавени плащания (най-сигурен предвестник на фалита) работят над 300 000 души. Голямата част от тях са от преработващите отрасли, т.е. от дейността им наред със заетите зависят стотици хиляди доставчици от личния земеделски сектор и работещи в кооперациите. Т.е. пряко са застрашени към 17% от работещите 1.7 млн. българи. Нова вълна фалити ще засегне пряко или косвено 1/4 от икономически активното население. Най-лесно е да махнем с ръка и да речем някоя дълбокомъдра фраза. Например: "При пазарна икономика можещият оцелява, неспособният фалира и освобождава икономическо пространство за по-кадърните". Много по-трудно е да се открият, нежели да се преборят причините видимо надеждни фирми да фалират. За мен първата е



отесняващият пазар



Вътрешният пазар, особено за хранителни стоки и напитки, се свива. Все повече хора излизат от пазара и търсят да балансират потребностите си от домашно производство. Все по-големи ниши на пазара заемат некачествените, но евтини продукти на "гаражната икономика". Дребният производител ДДС не го лови, не го плашат ни ХЕИ, ни НОИ, ветеринарни и всевъзможни власти. Те просто не го виждат, а дори някого да намерят и затворят, на негово място никнат десет други. Лишен от оцеляване на вътрешния пазар, индустриалният производител търси място по света. Но на международния пазар може да излезе само мащабен производител със стандартно, т.е. високо качество. Той трябва да инвестира, за да достигне световното технологично ниво, но тук влиза



в клещите на бедността:



от една страна трябва да тегли кредити и да прави по-високи разходи, за да произвежда качествено, но пък така си затваря вътрешния пазар, който отхвърля по-скъпия качествен продукт за сметка на евтини заместители. Пренасочването на все по-голяма част от продукцията към външен пазар увеличава и потребността от кредит, но и риска, защото международните разплащания са по-бавни от вътрешните, а цените са силно зависими от колебанията на конюнктурата. Нашият производител е оставен да се бори съвсем сам на този пазар. Неговите конкуренти могат да разчитат в своите държави на много по-дългосрочен кредит, който им позволява да държат дълго време запаси от готова продукция в изчакване на подходящи цени. Нашите фирми са принудени да продават веднага, дори при неизгодни цени, защото обортният им кредит е със срок до година.



Помощ или тояга?



По цял свят държавите подкрепят преработващите отрасли и със субсидии, и като трупат солидни държавни резерви. Така хем поддържат защитни изкупни цени за своите фирми, хем поемат част от финансовото бреме на пазарните запаси. За нашия производител помощ няма. Него го дисциплинират финансово в колкото по-трудно положение изпада, толкова повече кредитори и данъчни го притискат да плати веднага. Стопанският ефект на тоягата е ясен, когато и солидните фалират, дребните нямат никакъв шанс.