Въпреки заричането, че "чистка" нямало да има, та кадърните и достойни представители на многолюдното чиновническо войнство нямало защо да се притесняват, всяко поредно правителство на страната издълбоко да подменя администрацията. Оживя довоенната традиция българската държава да се управлява от



партизанска бюрокрация.



И днес, както в годините на Третото българско Царство, дойде ли някоя партия на власт, първата й работа е да подмени държавните служители със симпатични за себе си люде. На времето партийните екипи били тъй многобройни, та дойдат ли на власт, заемали всичките държавни служби. Чак и пъдари по къра били подбирани сред номенклатурата от поборници на избраната партия. Едно от предимствата на властващото днес политическо движение е тъкмо че то няма (засега) своя номенклатура. За това имаме шанс да се сдобием с професионална бюрокрация вместо да бъде присадена по държавните бюра невзрачната банка кадри на управляващите. Но въпреки че няма ангажимент като своите предшественици да осигури служба за прехрана на партийни другари, кабинетът бърза с



пренареждането на креслата



в държавния апарат. За това има най-малкото три важни причини. Първата: заварва клоните на административното дърво претрупани от кадрови недоразумения и хора, които поставят партийната лоялност над служебния интерес. Второ, за да има нагледен синхрон между действията на властта и нейният лайтмотив за корупцията като главен враг.

Щом администрацията е корумпирана, значи трябва да има в нея лоши стари момчета, които новите добри момчета трябва да гонят, за да бъдат припознати като спасители, що ни избавят от врага. Третата причина е изтъкнал Атанас Буров. И най-умния, и най-златния служител да завариш, щом си му шеф трябва да го уволниш или поне да го преместиш - ако трябва и на по-добра служба, - учи Буров. А на неговото място сложи друг. Така служителите ти ще знаят, че от твоята ръка са взели хляб да ядат и че трябва да са верни като твои представители, твои хора. По тази логика първите, които стига горчивата чаша са обитателите на най-сладките постове. След митническите самодръжци и бирниците на практически безотчетните пътни такси,



дойде ред на легациите в странство.



С радост научаваме, че отсега държавата (!) щяла да има търговски представители, подбрани грижливо с най-ценните качества - със стаж по чуждестранни фирми и с по два-три западни езика. (Аз бих предпочел представителят ни в Ливан примерно да знае макар и само един, но непременно и з т о ч е н език.)

И дума не можело да става за намеса в този подбор. Как само се опита някоя частна фирма, например, да ходатайства за някого - край! Персоната веднага се отстранява като неблагоданеждна, та щяла тя да има качествата и на някой новороден софийски Доналд Тръмп! Чета ги аз, тези свежи идеи, прелиствам и казания вече Буров, пък ме обземат едни съмнения ...



Че кого ще представляват



тези наши търговски легати в странство? Държавата? Че тя какви стоки произвежда, та й трябва търговец да ги продава по чуждите пазари? Чии интереси ще защитава и представя този легат, ни търговец - нито дипломат, подведомствен на икономическото министерство? Мигар ще служи той и ще бъде лоялен към интереса на невзрачния български частник (по-взрачните не разчитат на търговските легации, а си имат собствени представителства където им трябват)? Кому ще служи той всъщност и ще служи ли въобще някому? Казват, че заплатата му щяла да се определи според това колко стоки е продал представителят. Гладен ще ходи тогава, защото дълбоко се съмнявам, че нормален производител ще остави държавен чиновник да му продава стоката. Другият вариант е частниците да плащат "на частно" за работата, която търговската легация им върши. Както и досега се прави. Тогава тази многостранно развита личност става хем държавник-представител, хем частник-комисионер. А



защо държавата се занимава с това



търговско начинание да управлява представителствата в чужбина? Според мен е много по-логично тази дейност да се повери на търговските палати, както постъпват доста страни по света. Така палатата носи отговорност пред членовете си - търговци за качествата и лоялността на общия им търговски представител в чужбина. Нищо лошо няма, ако се разтовари бюджетът от издръжката на доста разточителната мрежа търговски представителства по света. А щом получи хляба си от самите търговци, представителят им трябва и да го заслужи. И дължи лоялност към тях, а не незнайно кому.