|
Президентът на САЩ Джордж Буш гледа към
Афганистан и други страни,
които обвинява, че подкрепят тероризма, и следователно подлежат на жестоки санкции, от гледна точка на чужда за тях логика. Ислямът има друга логика, други ценности, които нито той, нито почти който и да е от западните политици не познава добре. Ударът по Осама бен Ладен ще бъде подкрепян от повечето ислямски страни дотогава, докато не излезе от тясната си задача - неговото залавяне или унищожаване. Следователно той трябва да бъде ограничен по своите цели и по начините за тяхното реализиране - точно обратно на това, което заплашва Буш. А засегне ли други ислямски народи под какъвто и да е предлог или обвинение - подкрепата веднага ще остслабне и дори ще изчезне. Защото просто това ще бъде битка, възприемана от тези народи като война между християнството и исляма.
Обявявайки "кръстоносен поход" срещу тероризма, Буш волно или неволно попада в клопката на собствената си фразеология. Той усети гафа (или му подсказаха, че е сгафил) и се поправи. Но лошото впечатление от първата му реакция остана. Защото този исторически християнски термин се покрива почти изцяло с арабо-ислямския термин "джихад", свещена война в защита на ислямската религия. Т.е. конфликтът може да се превърне в религиозен, в сблъсък на цивилизации. А това би било страшно, защото би довело световен конфликт, в който по един или друг начин ще бъдат въвлечени всички държави и народи.
Ислямът е друг свят,
различен от нашия. Той е живот, основан върху специфична философия, съдържаща не винаги разбираеми понятия, сложни взаимоотношения, забравени от съвременния европеец, но благородни ценности, друга логика на мислене. Обикновено го свързват с фанатизма. Но нима има религия, която в една или друга степен да не съдържа фанатизъм? И нима може да се нарекат просто фанатици онези милиони вярващи, които абсолютно доброволно и съзнателно всеки петък се събират на площадите пред джамиите, разтварят милионите си килимчета и искрено отправят молитвите си към Бога. Използвам тази дума съвсем съзнателно, защото това е точният превод на думата, възприета в оригиналното й звучене - Аллах. Това е същият наш християнски Бог, само че произнесен с дума от езика на един друг народ - арабския. Мюсюлманите смятат себе си за членове на една "умма". Думата се превежда като "нация", но този превод е твърде ограничителен, нейният смисъл е много по-дълбок, по-всеобхватен, защото тя произхожда от думата "майка". Или, както казват арабите, всички сме деца на Адам и Ева!
Всяко посегателство срещу мюсюлманин от страна на немюсюлманин, който не е част от тази умма, е страшно провинение и обикновено се наказва със смърт за неправоверния. Примерът с войната с Ирак не е показателен, защото там се биха и араби с араби. Американците, макар и основна военна сила, се водеха за съюзници на арабски държави, призовани от тях и воюващи срещу мюсюлмани с тяхно съгласие. Дори един
Бен Ладен не може да бъде убит от християнин
- това би предизвикало взрив от негодувание сред всички мюсюлмани! Нападение срещу една ислямска страна от християнска или от коалиция християнски страни може да се възприеме наистина като кръстоносен поход срещу исляма, което естествено да доведе до "джихад". А това означава да бъдат въвлечени в конфликт широки вярващи маси и обичайните понятия за фронтове, бойни линии и дори правилата на партизанската тактика могат да се окажат остарели. Практически в света няма държава без мюсюлмани - а те не могат да не следват повелята на своите духовни водачи в редовете на съпротивата срещу новите кръстоносци. Не бива да се забравя също, че някои ислямски държави имат и ядрени бомби, а за терористи с много пари, каквито са хората на Бен Ладен, няма пречки да си ги направят сами. Като прибавим към тях химическите или бактериологически оръжия... Защото за тероризма не съществуват международни договори за тяхната забрана.
В самоубийствената операция срещу САЩ участваха около петдесет души като преки извършители. Те са се готвели бавно, търпеливо, с години, имали са семейства, изглеждали са като напълно нормални американци. Това говори за едно безкрайно търпение, толкова неприсъщо на пръв поглед за емоционалните араби. Но и то е свързано с религията. Арабите казват, че
търпението е от Бога,
а бързането е от Дявола. И още - за една страшна дискретност - за толкова време дори всесилното ЦРУ, дори вездесъщият Мосад не подушиха абсолютно нищо! Допущам дори, че до самия край всички участници в това масово убийство-самоубийство не са се познавали един друг, всеки е правил точно това, за което е определен. Свързвала ги е само идеята, че ще бъдат "шахиди", сиреч мъченици в името на джихада, и напълно искрено са вярвали, че като такива ще отидат след гибелта си направо в рая. И вероятно ще се запознаят там, защото са загинали за една обща кауза!
Това пък е една от чертите на Движението на мюсюлманските братя от самото му създаване още преди Втората световна война - абсолютната дискретност. Един негов член познава не повече от четири-пет други, останалите са неизвестни за него, макар че може всеки ден да разговаря с тях, заедно да си пият кафето и да бистрят политиката. Поради това и нишката на предателството много леко се прекъсва още в началото и спира до строго ограничен кръг лица, ако преди това "предателят" не бъде разкрит и пратен преждевременно от своите съпричастници пред божия съд. Но тези познати-непознати са свързани в една строго йерархична
пирамидална структура,
обхващаща села, квартали, селища, райони, държави, целия ислямски свят, милиони, стотици милиони хора от всички слоеве на обществото, начело на която стои главата на движението. Изглежда това е самият Бен Ладен, ако зад него не се крие друга, по-могъща фигура, оставила именно него на преден план - защото и това е част от конспирацията. Тази строга йерархия, тази пословична конспиративност и тайнственост, тази вътрешна жестокост дори срещу собствените членове, тази всеобхватност в пространството и времето, това физическо присъствие практически навсякъде по света, тази фанатична вяра в непогрешимостта на вождовете и готовност за безпрекословно изпълнение на тяхната воля, пораждат и специфичния характер на възможния сблъсък, толкова непривичен и нехарактерен за американско-европейския начин на мислене. Той позволява воденето на една тотална война без фронтове, без сметка за цената на човешкия живот. А ако към тях се прибави и възможната ислямска солидарност в световен мащаб, съчетана с едно петролно ембарго, на което светът бе свидетел например през Близкоизточната война през 1973 г., или с насилствено прекъсване на петролните доставки чрез терористични действия по всяка точка на земното кълбо - това наистина би било страшна хуманитарна и екологична катастрофа.
Когато четем житието на Св. Константин-Кирил Философ и по-точно онази негова част, която засяга посещението му в Багдад и споровете му с тамошните теолози, виждаме, че въпреки изключително жестоката, несравнима с нашето съвремие религиозна конфронтация, именно той е човекът, който прави първите стъпки по пътя на съвременния икуменизъм. И изглежда само по този път може да се избегне тотален сблъсък, който би бил гибелен не само за християнската или мюсюлманската, но и за всички човешки цивилизации.