Според специалистите в тази област розата е едно от най-древните цветя на планетата. Доказателство за това е и откритата преди години край Бон вкаменелост, чиято възраст експертите определят на милиони години. Рози са украсявали и едно от чудесата на света - прочутите висящи градини. Като градинско растение те стават популярни в древен Египет, но години след построяването на градините.

Оттам увлечението по уханното цвете завладява древна Елада през V в. преди Христа. Елините истински боготворели розите и ги използвали за най-тържествените случаи - например като украса на сватбените церемонии. А римляните дори ги увековечили на монети. Между другото именно те първи включили розите в кулинарията.

През Средновековието цветето търпи ново развитие - в Европа то започва да се използва и за лечение. Приносът е на бенедиктински монаси.

За турците розата е свещено растение, тъй като според поверието тя се появила от капка кръв на Мохамед. Друга е версията на индийците за раждането на розата. Те твърдят, че цветето дошло на този свят като пъпка, която след като се разтворила, от нея излязла една от най-красивите техни богини.

Има обаче и трети вариант. В християнската религия червената роза с пет листенца символизира петте рани на Христос, а бялата - непорочността на Мария.