Още преди да са минали първите 100 дни от царските 800, "Галъп" отчете такъв крах на народните надежди към новата власт, какъвто дори кабинетът "Виденов" успя да постигне едва през 2-ата година от управлението си. Вярно, очакванията на хората бяха толкова високи, че и Господ да бе дошъл да ни управлява, надали щеше да може да ги задоволи. Вярно е също и че само Той би могъл да си позволи да разпалва подобни очаквания. Но нали глас народен е глас Божи. Затова да оставим въпроса за прекомерността на народните очаквания на политическите теолози. И да видим кои други светски причини може да са предизвикали скоростното избуяване на песимизъм у 46% от българите.

Работата е там, че кабинетът и прилежащото му парламентарно мнозинство се държат толкова неадекватно, непоследователно и хаотично, че едва ли има управление у нас след 1989-а г., което



да е изглеждало толкова безпомощно.



4 месеца парламентът стои без работа, защото няма закони, които по традиция се чака да пише главно кабинетът. Правителството пък повече от 2 месеца навлизаше във властта, сменяше кадри в средния ешелон и се чудеше как да открие топлата вода в медийната политика. В третия си месец взе, че сътвори амбициозна програма от 63 законопроекта. Измежду тях обаче изцяло нови са едва 15. Но дори и те не са собствени, а са останали от времето на кабинета "Костов" и сега леко ги фризират, за да минат като продукт на кабинета "Кобургготски". Така стана с проектозакона за личните данни. Той бе бе приет от предишния кабинет, но сегашният го гласува отново, с 2-3 поправки, за да го вкара като свой в парламента. Старият вариант обаче е внесен в НС от сини депутати и сега в комисии и пленарна зала ще трябва да се гледа един и същи проект в две разновидности. Същото ще се получи и с останалите закони. СДС е внесло 19 законопроекта, написани от него докато бе на власт. Правителството на НДСВ ще внесе същите - Закона за сметната палата, Закона за измерванията, за опазване на околната среда, за туризма, за дипломатическата служба...

На последното си заседание, когато изготви законодателната си програма до края на годината, кабинетът бе решил да заседава на два пъти извънредно този месец, за да сколаса с предвидените 21 закона за октомври. Едната извънредна сбирка трябваше да е днес и на нея да бъдат одобрени 6 законопроекта, другата - идния понеделник, с 3 проекта. Изведнъж обаче се оказа, че днес нямало да има такова заседание. Вероятно не заради отсъствието на премиера, който е на посещение в Брюксел. Защото утре щяла да бъде представена дългоочакваната управленска програма.

Впрочем, тя е



другата голяма родилна мъка на Новото време.



Първоначално царските хора си мислеха, че такава изобщо не им трябва, защото си имат предизборна програма за прословутите 800 дни. После уж написаха някаква, но тя се оказала много голяма и трябвало да я съкращават. Редактирането й обаче се точи над 2 месеца, много повече от самото й писане. След последната й редакция пък програмата поела друг курс - взела да набъбва и станала 3 пъти по-голяма, отколкото била през август. При този цирк вече ще е все едно какво ще извади от цилиндъра главният редактор на програмата Николай Василев - гълъбче, тесте карти или 200 стр. с каквото и да е, наречено управленска програма.

Има няколко логични обяснения за забавянето на програмата. Едното е, че на новите управляващи им е трудно да я напишат, както им е трудно да пишат и законите. Второто е, че в нея няма какво да се напише - хубавите перспективи бяха в предизборната програма, лошите са в новите цени, невдигнатите заплати, бюджета и данъчните закони за догодина. Ако пък ще се гледа в хоризонт от 2003-а нататък, тогава може да се пише каквото и да е като за светло бъдеще. Не случайно финансовият министър Милен Велчев подхвана приказка за това как през 2007-а можем и да влезем в ЕС. Същото казваше и Иван Костов, но на него му се смееха. Третата причина е, че



Новото време не се бе сетило,



че съществува нещо такова като МВФ. Който си каза тежката дума и за данъците, и за бюджетния дефицит. Слава богу, споразумение с фонда ще има, и очевидно управленската програма на кабинета най-малкото не може да му противоречи. За което юпитата в кабинета трябваше да се сетят още на 17 юни.

Ако бодрият марш "една напред, две назад и в хаоса кръгом" продължи още няколко месеца, песимизмът ще обхване и другата половина от гражданите. Така че царят-премиер вместо постоянно да изпада в самосъжаление по колко часа на ден работи на стари години, най-добре да се замисли, докато още има време, върши ли някой изобщо работа и какви изобщо ги върши. Ако не, кръгом и кой откъде е.