|
Че двете партии ще имат проблеми помежду си вече никой не се съмнява. Престрелките започнаха още от момента на сключване на споразумението. Въздухът затрепери, когато Симеон реши да подкрепи Петър Стоянов за втори мандат. А вечното недоволство е свързано с визията на партньорите за законодателството.
ДПС стана част от управляващите, защото самият цар така пожела. Той избра Доган пред "доброто СДС", което се самопредлагаше около изборите. Сега обаче по ирония на съдбата точно
от ДПС зависи дали ще се развали достолука в коалицията.
Сокола държи своите 20 депутати, а с тях и мнозинството в парламента. Ако той се оттегли, много бързо може да се стигне до предсрочни парламентарни избори.
Времето, когато Доган можеше да обяви война, отмина. Той беше на ръба да го направи в нощта, когато разбра от медиите, че в НДСВ през главата му са предпочели Стоянов. Той беше истински разгневен и дори се чу злокобното му предсказание за правителствена криза.
Доган няма да пропусне да си върне за смехотворната ситуация, в която го постави царят. Но в онзи момент той преглътна. Късно е ДПС да минава в опозиция. Първо, всички ще го обвинят, че отново работи срещу националните интереси и разцепва правителства. Второ, Доган още има нужда от партньорството си с НДСВ. Властта за него означава да помогне със субсидии, преки заеми и закони на своите избиратели да излязат от мизерията. Затова Доган благосклонно приема ролята на наставник в парламентарните дела на новаците от коалицията.
Всъщност връзката между царя и Доган е стара.
Още на предишните парламентарни избори Симеон се снима с лидерите от ОНС, третата сила в бъдещото народно събрание. Той по никакъв друг начин не си позволи да агитира за странната коалиция, но тази снимка беше лице на кампанията. Говори се, че Доган се познава със Симеон още от преди 10 ноември 1989 г. Разбира се, за това вероятно са знаели само службите.
За добри отношения между царя и Доган стана дума, когато Емил Кошлуков влезе в предизборния щаб на НДСВ като баш организатор. Вечният дисидент Кошлуков и Доган се познават още от Старозагорския затвор. Вероятно именно Сокола е запознал експерта по избори с бъдещия премиер.
А покрай Кошлуков в парламента влязоха доста от неговата група "Новото време". Тъкмо те лобираха най-усилено за общ кандидат-президент между НДСВ и ДПС и даже си позволиха открито да се противопоставят на Сакскобургготски, когато той сведе на депутатите си, че ще стои зад Петър Стоянов.
Кошлуков, казват, е правил най-активните совалки до ДПС по времето, когато Пламен Панайотов усилено работеше за следизборен съюз със СДС.
С Кошлуков, вечния му приятел Мирослав Севлиевски, няколко депутати от техния кръг и самия Симеон се приключва бройката на тези, които изпитват топли чувства към Доган. Повечето от колегите им
гледат с огромно недоверие на партньора ДПС.
Благодарение на силната пропаганда на СДС, който описваше Доган като несигурен, потаен и неверен партньор, на когото не може в никакъв случай да се разчита, депутатите от НДСВ вярват, че един ден коалиционният събрат ще им забие нож в гърба. Трябва много вода да изтече, за да могат хората на Доган да изтрият това впечатление. А може и да не го направят. Все пак не е излишно големият партньор във всеки момент да има едно на ум, че трябва да внимава как се държи.
Доган няма да пропусне и най-малката възможност, чрез която може да натрие носа на управляващите за това, че са пренебрегнали ДПС.
Една от тях са предстоящите президентски избори. Няма никакво съмнение, че Сокола ще играе с всички сили да има втори тур. Балотажът сам по себе си ще е някаква победа, защото Стоянов с всичката синя и жълта и най-вече царска подкрепа няма да е успял от раз. По този начин Доган ще покаже на Симеон, че именно гласовете на ДПС са допринесли успехът на президента да не е триумфален.
Показателен за мислите и ходовете на Доган е
случаят с бившия заместник на ДПС Осман Октай.
Оставайки настрана злоупотребата със средства, Сокола имаше още два много съществени мотива, за да махне Октай точно сега. Първо, Октай тръгна срещу НДСВ и второ - той си позволи публично да подкрепи Стоянов - все ходове в дълбок с разрез с политиката на ДПС.
Точно Октай пръв заговори как ДПС се е оказало в ролята на съпруга, която не я допускат до брачното легло, а само гледа през прозореца как любовниците взимат решения. А както стана ясно, Доган не иска развод с царя. После същият този Октай, точно когато Доган обясняваше наляво и надясно, че Петър Стоянов не трябва да е пак президент, призова съпартийците си да го подкрепят. Ако Сокола иска да покаже, че от него зависи много, че до втори тур трябва да се стигне - той в никакъв случай не може да си позволи по време на кампанията някой много близък негов човек да работи срещу него.
Проблеми между НДСВ и ДПС ще има по още поводи.
Например отношението към журналистите. Разликите между двете партии по този въпрос са повече от очевидни. В сравнение с Пламен Панайотов, например,
Доган изглежда направо приказливко.
Още на първия съвместен семинар на двете формации на Пампорово се видя, че те определено не говорят на един език с журналистите. Тогава депутатите от ДПС обяснили на колегите си от НДСВ, че те няма да влязат във войната с пишещото братство, която управляващите подеха. По всичко личи, че и занапред ДПС няма никакво намерение да ходи по гайдата на царските хора в тази насока.
Пълното безхаберие на баш юристите в НДСВ по отношение на законите също вече създава доста големи пробойни в отношенията с ДПС. Не случайно на първия сериозен разговор между двете парламентарни групи Доган яко набивал канчетата на царските депутати, че парламентът не работи, че няма закони, че дори да ги има, те са само подобия на такива. Парламентарната машина не работи, отсече Сокола и би аларма. А сега все по-често в сградата на парламента може да се види как депутати от НДСВ прескачат до стаята на колегите си от ДПС, за да ги питат как стават нещата. Похвално, никой не се е родил научен. Само да не им стане навик, мислят си обаче хората на Доган, на които е започнало
да им писва от неумението на техните коалиционни партьнори
да се справят с парламентарните процедури и да губят ценно време.
ДПС няма да се примири и с това, че всъщност от ПГ на НДСВ нищо не зависи. Решенията се взимат някъде другаде и се чака цяла вечност, само за да могат депутатите да съпоставят позициите си по даден казус. И това е така, защото царските хора обикновено нямат представа какво трябва да е тяхното поведение, докато отгоре не вземат политическото решение. То всъщност и в ДПС нещата се решават само в кабинетите, но пък поне са отработили по-бързи процедури.
Да не говорим, че депутатите на Доган ги е срам да ходят по избирателните си региони, защото се срамуват от хората. Не виждат как ще им обяснят, че няма да има по 5 000 лв, че доходите няма да порастнат и т.н. Все неща, които царят обеща, но не изпълни.
Така че проблеми между НДСВ и ДПС има. Те не са фатални, но могат да ги съпътстват през цялото им коалиционно сътрудничество. Докато свърши взаимната изгода. Чак тогава царят ще усети какво е опозиция.