От началото на годината икономическите наблюдатели обръщат внимание на сигналите за приближаваща рецесия. След нападението на терористите над Ню Йорк все по-често звучи песимистичният извод. Обобщи го главният икономист на Дойче Банк Норберт Валтер: "Няма повече смисъл да обсъждаме дали рецесията в САЩ е започнала -



тя започна навсякъде".



За "пълномащабна глобална рецесия" говори и главният икономист на американската банка Уелс Фарго, Сун Вон Сон. И само професионалните оптимисти от МВФ и Световната банка таят още надежда, че в световната икономика ще има "забавяне, но не рецесия". Но как се дефинира понятието рецесия, ако не именно като "забавяне на икономическата дейност"? Популярното и просто икономическо правило гласи, че е налице рецесия, ако реалният брутен вътрешен продукт на нацията спада за поне две поредни тримесечия. По този критерий в рецесия се намират икономиките на САЩ и Канада, латиноамериканските страни, повечето страни в Европа, и Япония. По-точните методи за датиране на стопанските цикли наред с брутния продукт измерват и други съществени показатели за безработицата, реалните доходи на населението и пазарната капитализация на стопанството (т.е. борсовите цени на акциите). Според тези методи големият спад тепърва започва. Но отсега е ясно, това ще е



глобална рецесия,



която за пръв път след 70-те години ще обхване целия свят. През 80-те и 90-те години бяхме свикнали с ограничени кризи, които засягаха САЩ, Европа или Азия, но не и трите центъра на световното стопанство едновременно. В САЩ последната локална рецесия започна от връхната точка на цикъла през юли 1990 г. и достигна дъното на спада през май 1991 г. Кризисният спад на американския брутен продукт бе едва 5%. Тази рецесия почти не се забеляза в Япония, а през същия период Европа отбеляза устойчив ръст. Спадът на японската икономика през втората половина на 1999 г. не бе споделен от САЩ и Европа. За обяснение на феномена с разминаващите се цикли бяха сътворени куп оптимистични теории, според които в ерата на информационно общество съфазност на икономическите цикли вече не могла да се получи. Уви, случи се. Сега смисленият въпрос е



колко дълбоко може да падне



световното стопанство? Докато при оптимистични очаквания прогнозите на анализаторите валят една през друга все по-розови, щом се зададе криза, рязко намаляват желаещите да се пробват като икономически врачки. Засега преобладават обнадеждаващите ясновидства. Според Световната банка тази година общосветовният ръст на БВП щял да спадне до 1.3% спрямо 4% през 2000 г. Ако отчетем инфлацията, тази прогноза сочи към 2% спад. ОИСР има още по-песимистични очаквания за икономиките на своите членове от Г-24. Тази година и следващата ръстът щял да е средно около 1%, т.е. в реално изражение се очаква спад с 1-2%. Оживление щяло да започне от 2003 г. А според мен перспективите са още по-мрачни, защото освен глобална по обхват рецесия, ни чака и



структурна криза,



която няма да засегне всички отрасли равномерно, а ще се отрази най-силно в сектора на услугите. Т.е. рецесията ще засегне предимно най-динамичните досега отрасли. През последното десетилетие наблюдавахме "икономика на двете скорости". Услугите и новата икономика отчитаха двуцифрен ръст, а ръстът на производствените отрасли бе повече от скромен. Сега тъкмо секторите-шампиони не само забавят ръста си, ами направо се сгромолясват. Това означава, че започващата глобална рецесия ще е доста по-дълбока, отколкото сочат досегашните прогнози, хем ще е и доста по-продължителна, отколкото предвещават днешните пророци. Мисля, че разумно може да се очаква поне 10% спад за следващите две години. И толкова бавно оживление (защото ще е главно за сметка на отраслите с "ниската скорост").



А България?



Колко дълбоко ще ни засегне световната рецесия? Ясно е, че световният спад ще се отрази и у нас. И то болезнено, защото на нас са ни забранени мерките, които всички страни по света вземат за облекчаване на кризата. Докато по цял свят си припомнят кейнсианските рецепти за развързване на бюджета и намаляване на лихвите, у нас Фондът гласи ново затягане на коланите и нулев дефицит на хазната. Т.е. на нас ни е предписана рецесия без упойка. От друга страна вече сме свикнали - кризата, която предстои по света, у нас продължава вече дузина години. От срива на пазара на услугите не ще пострадаме, защото и досега ги внасяме. Дори можем да спечелим Ц ако не някакви мащабни суми, то поне по-добри пазарни п-зиции на българските фирми на вътрешния и на международния позар.