|
- Смаян съм от безочието, с което хората от бившата власт започнаха да критикуват. Не зная какво е направил г-н Жотев по време на управлението си, но знам какво не е направил. Защо например е търпял бившия директор на "Дунарит" - Русе да натрупа 27 млн. лв. загуба, без да му потърси отговорност? Защо си е затварял очите, когато "Ален мак"-Пловдив е отчитал загуба от 400 000 лв. месечно при оборот от 1, 4 млн. лв.? Подминавам нелепите атаки, че съм имал интерес да приватизирам дружеството и затова съм сменил шефовете. Но защо месец след смяната на старото ръководство при същия оборот предприятието излезе на печалба 100 000 лв.? Не обичам реваншизма, но не мога да приема критики от хора, които безхаберно са гледали на задълженията си. Вижте финансовите резултати на някои от дружествата и се попитайте защо 4 години не е предприемано нищо.
"Дунарит"-Русе примерно, има 1,545 млн. лв. печалба към 31.12.1999 г., към 30.06. 2001 г. обаче е с 962 хил. лв. загуба. Към 31.12.1999 г. "Ален мак"-Пловдив е с печалба 274 хил. лв., а към 30.06.2001 г. е вече на загуба от 3, 647 млн. лв. Мога да дам още много примери.
Питам също защо по време на министър Жотев никой не си е направил труда да разбере колко са фирмите с преобладаващо държавно участие в промишлеността и защо всички те са пред фалит?
- Приключихте ли с инвентаризацията на държавните активи и какво показаха финансовите показатели на дружествата?
-----------------------
- Извън предприятията в ликвидация и несъстоятелност промишлените дружества, в които държавата има мажоритарно участие (над 51%), са 150. След като анализирахме финансовите им отчети за последните 3 години, видяхме, че 90 от тях са за ликвидация или несъстоятелност. 10-на са с трайно влошаващи се икономически резултати, така че много бързо трябва да решим какво ще правим с тях.
------------------------
Смисълът на този анализ беше да видим възможно ли е тези предприятия да бъдат бързо приватизирани или пък оздравени и после приватизирани. И дали държавата може да помогне на фирми в несъстоятелност да излязат от несъстоятелността и те да заработят. За да съхраним работни места.
- Колко са фирмите в несъстоятелност и ликвидация и как ще решавате проблемите там?
- 360 са предприятията в системата на министерството, които са в процедура по ликвидация или несъстоятелност. От тях 165 са в несъстоятелност, като едва 25 от тези процедури са приключили.
На първо време обаче ще решаваме проблемите в 150-те предприятия, които все още работят. До 1 месец трябва да определим структурата на техните задължения - каква част са към държавата, каква към частни кредитори, банки и т.н. Въз основа на този анализ ще видим какви мерки може да предприеме държавата, за да помогне на тези предприятия, които са в отчайващо състояние. Но сме категорични в едно - държавата бързо трябва да се оттегли от управлението им и мерките трябва да са радикални.
- Наистина ли ще преоформите дълговете на кредиторите в дялово участие и те ще станат съакционери в предприятията?
- Ако имате предвид изказването на зам. министъра на промишлеността Никола Янков, че ще реши този проблем със закон, това беше само предложение. Държавата не може да принуди един частен кредитор да получи акции вместо пари от едно предприятие. Всеки от екипа на министерството има право да дава идеи, но те тепърва ще се обсъждат. Казах ви, че до месец ще разберем структурата на задълженията. Вероятно след това ще има дискусия в цялото правителство и съвместно с финансовия и другите министри ще се търсят схеми за облекчения. В предприятията, където дълговете са предимно държавни и не се засягат интересите на други кредитори, вероятно ще предложим отсрочване на тези дългове. За нас защитата на държавните интереси ще бъде в това да помогнем на предприятие да работи.
- Знае ли се колко са дълговете към държавата?
- Още не. Най-големи са задълженията към НЕК, "Булгаргаз", към НОИ и т.н. Различните институции по различен начин биха могли да се споразумяват със съответните длъжници. Докато не разберем обаче кои предприятия колко дължат на осигуряването, енергийната система и другите държавни монополисти, не можем да решим точно какво ще предприемем. Още повече, че не се знае кой по ред кредитор е държавата. Този анализ ни е нужен, за да може въз основа на него да се направят и предложения за промени в нормативната база.
---------------
Очаквам до 1 месец да приключим с целия анализ на задълженията, за да излезем с конкретни предложения. Не мога да кажа дали министерството на финансите ще се съгласи примерно да се опростят задълженията по ЗУНК - това е работа на техните експерти. Но ние като принципал на най-голям брой предприятия, които са в окаяно състояние, вероятно ще го предложим. Успоредно с това ще продължим по оздравителните програми, там, където е възможно.
-----------------
- Какво ще стане, ако не намерите купувачи за тези 90 предприятия, които искате да оздравите и да приватизирате?
- Тогава ще пристъпим към ликвидация или несъстоятелност. Чрез продажбата на активи поне отчасти ще се погасяват дълговете. А и на места има по-голям интерес към отделни части от дружествата. Проблемът е, че заради немарливо мениджърско отношение и безконтролно разграбване, тези дружества вече за нищо не стават. Те са отписани, защото дълговете и междуфирмените им задължения непрекъснато растат. Много важно е обаче процедурите по несъстоятелност и ликвидация да се съкратят.
В министерството непрекъснато получаваме писма от синдици и ликвидатори да увеличим сроковете на процедурите. Безотговорно е държавата да продължава да плаща огромни заплати на 1 ликвидатор или синдик, който продава машини от голямо предприятие. Къде е мястото на експертите от министерството и защо досега не са ускорили тази дейност? Затова настояваме за промени в Търговския закон, които да решат това противоречие.
- Казахте, че ще бързате и с приватизацията на предприятията, в които държавата има малки пакети. Ясни ли са вече предприятията, чиито остатъчни пакети ще се пуснат на борсата?
- 595 са промишлените фирми, в които държавата има миноритарен дял. Ще се опитаме тези пакети да се продадат чрез фондовата борса или на централизирани търгове. В момента усилено предлагаме на мажоритарните собственици да закупят миноритарните пакети от дружествата, както е по приватизационен договор. Разпратили сме писма, като чакаме отговор на нашите предложения в кратки срокове - от 10 до 15 дни. С много от тях вече сме се споразумели.
---------------
Правим тези предложения и с друга цел - да не се повторят случаите като с "Биовет" например, където собственикът увеличи капитала и цената на държавния пакет се срина. Затова предлагаме на купувача да изкупи държавния дял по номинална цена. Досега сме се договорили с "Гранд хотел Варна", "Пиринско пиво" и др. "Бороспорт" неотдавна ни предложи да вдигне капитала си 10 пъти. В момента преговаряме и с тях. Не че много ще спечелим с тези продажби, но искаме да се спазва принципът на лоялност към миноритарните акционери. Знаете, че по-рано дружествата вдигаха капитала без държавата да мисли какво печели или губи - като случаят със "Софарма" например.
---------------
- Какво ще стане с дружествата, където мажоритарните собственици откажат да изкупят остатъчните пакети?
- Ако собствениците откажат да купуват, ще пуснем тези пакети на централизираните публични търгове или чрез фондовата борса. По-вероятно е те да се купят с бонове. Друг инвеститор едва ли ще купува предприятие, в което друг има решаващия глас за управлението, затова смятаме, че тези пакети ще се купят от мажоритарните собственици.
- Притежателите на компенсаторни записи се готвят да протестират, защото със закона за единния електронен регистър отлагате продажбите на борсата със записи за следващата година.
- Ние продаваме доста миноритарни дялове в съотношение 90% към 10% и по този начин се опитваме да поддържаме цената на записите. Колкото до покупката на дялове от атрактивни предприятия със записи - обещахме и ще го направим. Нужно е обаче технологично време, за да се подготви единния регистър и да започне търговия на предприятия с тези записи. Успокоително е, че централно ще се реши проблема - прозрачно ще се търгуват техните записи и те директно ще могат да купуват. Досега те бяха най-ощетени от факта, че като собственици трябваше да минат през 1 посредник, през купувача на акциите и едва тогава да получат парите си.
- Как ще контролирате предприятия, в които купувачът води предприятието към фалит?
- По закон държавата не може да контролира предприятията, в които мажоритарният собственик води предприятието до фалит, по обясними причини - държим малък дял, а частната собственост е неприкосновена. Затова единственото, което можем да направим, е само да наблюдаваме отчетите на тези дружества и да се подготвяме за това, което предстои да се случи - примерно предприятието да фалира. Твърде обезпокоително например е това, което става с "Кремиковци". Дълговете му към държавата растат, но миналата власт безмълвно е подминавала този факт. Как можем да поискаме несъстоятелност на подобно дружество, ако неговите дългове към държавата растат. По закон държавата като кредитор може да поиска несъстоятелността, но какво ще последва от това?
Но в много случаи сме с вързани ръце, защото обикновено това са предприятия, които дават работа на много хора - в много градове подобни предприятия са единствените работещи в региона. И ако ги закрием, социалното напрежение ще нарасне неимоверно. Затова заедно със социалното министерство в момента подготвяме алтернативни програми за заетост в най-застрашените региони. Вероятно ще кандидатстваме и по проекти от европейски фондове, с които да посрещнем социалния ефект от евентуална ликвидация. След като им предоставим информация за числото на безнадеждните фирми, да предоставим аргументирано искане за помощ от тези фондове.