"На мен и на други колеги връчиха заповед за прекратяване на служебните правоотношения поради съкращение в щата.

Не ни дадоха предизвестие и, което е по-важно, не бе извършен подбор. На всичкото отгоре към момента, в който ни връчиха заповедите, аз бях в болнични. Правилно ли е това?"

Пита читател от София



"Съкращаването на длъжността" като основание за едностранно прекратяване на служебните правоотношения от органа по назначаването е уредено в чл.106 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Донякъде то е идентично с основанието "съкращаване на щата" по чл.328, ал.1 т.2 от Кодекса на труда. Това обаче не означава, че условията за прекратяване на служебните правоотношения, определени в Закона за държавния служител (ЗДСл), са същите като тези в Кодекса на труда (КТ).

В ЗДСл няма защитен текст, какъвто е чл.333 КТ. По кодекса на труда определени категории работници/служители имат относителна закрила при уволнение. Такива например са работнички/служителки, които са бременни; майки на дете до 3-годишна възраст; трудоустроени работници/служители; боледуващи от болест, определена в специална наредба; лица, започнали ползването на разрешен им отпуск. Под закрила по чл.333 КТ са и членове на синдикални ръководства. Неясно защо в ЗДСл няма същата или подобна закрила за лица в служебни правоотношения.

В ЗДСл няма и текст, който да налага извършване на подбор, както това бе уредено в чл.329, ал.2 КТ преди промяната му от 31 март 2001г. (ДВ, бр.25/2001г.). Този текст въвеждаше за работодателя задължение да прави подбор при определени в закона критерии.

А как стои въпросът с предизвестието? ЗДСл, както и КТ, задължава при едностранно прекратяване на служебни правоотношения от страна на органа по назначаването (в случая поради съкращаване на длъжността) да бъде отправено предизвестие до служителя, заемащ съкращаваната длъжност. Така пише и в чл.106, ал.1 ЗДСл: "Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи".

Що се отнася до изплатеното обезщетение за неотправено (или недадено) предизвестие, законът казва: "Органът по назначаването или държавният служител могат да не спазят срока за предизвестието по ал.1. При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на една брутна работна заплата." (чл.106, ал.4 ЗДСл).

Вижда се, че законът допуска изплащане на обезщетение при неспазен срок на предизвестие. По наше мнение неспазен срок на предизвестие има тогава, когато предизвестие е отправено, започнало е да тече, но поради някаква причина не може да се спази едномесечния му срок и правоотношението се прекратява преди този срок да е изтекъл. Това разбиране за неспазен срок съвсем не е равно на недадено или неотправено предизвестие. Ето защо недаването (или неотправянето) на предизвестие по наше мнение е нарушение на закона, независимо от това че обезщетение е изплатено. Изплатеното обезщетение не означава, че е спазено законовото изискване за отправяне на предизвестие е спазено.