|
Тази година докладът казва, че сме постигнали напредък, като сме по-близо до действащата пазарна икономика. Формулировката, макар и разтеглива, позволява да се отворят две важни глави от преговорите - валутен и икономически съюз и индустриална политика. Този път няма да протестираме. Няма го Иван Костов, а премиерът Симеон Сакскобургготски никога и за нищо на света не би показал раздразнение от оценка на еврокомисията. Защото е аристократ, защото е европеец и защото изобщо не се съмнява, че оценката на еврочиновниците е вярна.
Докладът на Еврокомисията е грамаден материал, повече от 100 страници без таблиците. Защо на изречението за оценката на икономиката се придава толкова голямо значение? Просто защото то дава еднозначен, засега отрицателен отговор на въпроса: отговаряме ли на икономическите критерии за членство. Около политическите критерии винаги има трески за дялане, но там от години вече се смята, че страната ни като цяло ги изпълнява.
Добре е да се види и какви са оценките за другите страни-кандидатки. И веднага става ясно, че според икономическия критерий
10 държави "стават" и 2 - "не стават".
Става ясно също, че след като кандидатките бяха разделени на две групи - 6 в групата от Люксембург, започнала преговори през 1998, и 6 в групата от Хелзинки, нашата, които започнахме преговорите през 2000 г., само България и Румъния не успяха да догонят първите шест.
Налага се изводът, че принципът на догонване, на който толкова много разчитахме, при Словакия, Литва, Латвия и Малта е сработил, а при нас - не. Както на времето казваше Стоян Ганев от трибуната на ООН - "this is reality"*.
В нашата администрация витае усещането за някаква европейска несправедливост спрямо София. Толкова чудно хубави позиции представихме по всички глави, а и сме готови да се съгласим тутакси с Евросъюза, вместо както някои с месеци и години да се пазарим за някакви преходни периоди. Защо не ни оцениха по достойнство? После Брюксел настоява главно за приемане на законодателство - не виждат ли, че българите можем да се напънем и да примем всичко в най-кратки срокове?
Работата е там, че Евросъюзът не прави оценка на екипа ни за преговорите, който сигурно е много добър и може би дори по-добър и по-амбициозен от екипите на други държави-кандидатки.
Прави се оценка на страната ни като цяло. И макар че критерии като жизнено равнище и средни доходи официално не съществуват, на мизерията в страната в доклада са посветени много страници. Защото от нея произтичат много проблеми, които подкопават дори завоювани вече позиции, като свещените политически критерии. Не случайно в доклада се акцентира върху тежкото положение на ромите, върху недостатъчните усилия за социално-икономическата интеграция на турското малцинство, живеещо в слабо развитите райони на страната. Въпросът е и в това, че става въпрос не само за приемане на законодателство в Народното събрание, а за неговото изпълнение, от което сме на светлинни години разстояние.
Казано с други думи, време е да се откажем от
синдрома Мюнхаузен,
или от илюзията, че можем да влезем в Европейския съюз, дърпайки се за косата. Време е да се откажем от фантазията, че Брюксел ще ни приеме заради някакви неясни геополитически причини, правейки се, че не забелязва, че сме бедни и гладни. Време е политиците ни да спрат да заблуждават народа, разтягайки розовата европейска дъвка. Не си ли дадоха вече сметка за това, че кандидатът на левицата за президент Георги Първанов печели терен включително и с това, че не надува розови балони?
Впрочем, с това си поведение Първанов прилича на Сакскобургготски, и двамата биха могли да се сработят учудващо добре като президент и премиер.
Този, който не се вписва в пейзажа (на английски изразът е по-добър - the odd man out), е външният министър Соломон Паси, който напоследък издига налудничавата идея за създаване на някакво подобие на Вилнюската група на страните-кандидатки за членство в ЕС. Тоест да убеди 10-те отличнички да се откажат от авантажа си в името на двете изоставащи държави.
Време е да се откажем и от
безмисленото състезание с Румъния,
която уж все изправарваме - една друга цел, която Външно упорито си поставя, в разрез със стила и философията не само на премиера, но и на самата идея и философия за разширяването на ЕС. Е добре, визите паднаха за нас, а не за румънците, но през януари ще паднат и за тях. Ние сме ги изпреварили в нещо си, те ще ни изпреварят в нещо друго - това е пътят към ЕС. И това е добре така, както казва новият кмет на Берлин. Живей и остави другите да живеят.
Докладът на Еврокомисията сякаш подсеща, че е време Паси да престане да се изхвърля с нереалистични дати за приемането ни в ЕС. Вече беше обявено официално, че в бюджета на ЕС до 2006 г. има пари за присъединяването на 10 държави. И макар че неофициално в Брюксел се говори, че парите ще стигнат и за една 11-а, по-малка държава, изхвърляния както това на Паси, който каза, че можем да влезем в групата с първите, са контрапродуктивни. Особено ако те не се съпровождат с реални успехи на страната и напредък във всички области.
Каква е истинската задача на България?
Да приключим преговорите при сегашния мандат на Европейската комисия, защото при него правилата са известни. Тоест през 2004 г., когато отличниците ги приемат, ние трябва вече да сме приключили с преговорите и да изчакваме процедурата на ратификация.
Отличниците ще са завършили преговорите през 2002 г. и до 2004 г. трябва да приключи ратификацията на приемането им в ЕС от националните парламенти и от Европейския парламент. Това ще им позволи да участват в изборите за Европарламент през 2004 г. Ние ще се класираме за следващите избори, дай боже.
Ако страната ни обаче не напредва, а продължава да разчита да "заблуди противника" с фойерверки около масата на преговорите, датата 2004 ще бъде пропусната. Ще дойде нова Европейска комисия, ще има нова реформа на институциите на Европейския съюз, нови правила и както винаги летвата ще бъде поставена по-високо.
Опасността е свързана и с пришиването ни към една формираща се нова балканска група на кандидатки за Евросъюза, сред които ще са Македония, Албания, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина. Според някои тя и сега сякаш повече ни отива, отколкото компанията на Унгария, Словения и Естония. Така един огромен капитал на страната ни, струващ милиарди, а именно статутът, който имаме в отношенията ни с ЕС, ще бъде пропилян.
Костов не разбираше евроинтеграцията другояче, освен като инструмент за пропагандиране на успехите на своето управление. По време на неговия мандат България постигна един реален успех - започна преговорите за присъединяване, и един безспорен неуспех - пак тогава се получи изоставането в преговорите и разделението на 10+2.
Костов разбираше опасността от изпадането ни в някаква балканска сурогатна формация. Многократно, той изостряше тона към Брюксел, предупреждавайки за това. При новия кабинет обаче тази тема остава табу. Все едно, че рискът е изчезнал, а той не е.
Известно е, че кабинетът Сакскобургготски вече посвети няколко сбирки на темата за евроинтеграцията. Само че на тях надделяха периферни теми. Основната тема засега не се обсъжда. А тя е как страната да постигне бърз напредък, спазвайки едновременно с това европейските правила. Защото икономически напредък, при това бърз, е възможен и когато играеш против правилата, например ако превърнеш държавата си в офшорна зона, място за пране на пари и убежище на всякакви трафиканти. Но това не трябва да бъде българският път.
Кабинетът Сакскобургготски трябва да покаже, че има визия. И в нея не трябва да бъде да се разчита основно на външната подкрепа за осигуряването на растеж. България е страна плодородна, с работлив народ, доколкото е останал. При добри закони и добро управление основната ни грижа би трябвало да бъде къде да приберем плодовете на земята си, къде да ги изнасяме, и как най-добре да инвестираме печалбите.
Какво липсва обаче в България, че сме толкова далече от тази идилия? Май първите думи на предишното изречение. Външната подкрепа под формата на инвестиции ще се появи тутакси, щом навън забележат, че страната се управлява добре. Също както стана преди десет години в Унгария, например.
Публикуваният вчера доклад на Европейската комисия за развитието на България е полезен документ за новото правителство, защото дава точна и справедлива картина за състоянието на държавата в момента, когато то поема управлението. Следващият доклад обаче ще бъде много по-важен, включително оценката имаме ли най-сетне пазарна икономика. Той може да бъде атестат, че кабинетът Сакскобургготски е взел завоя и води България право към ЕС. Но може да бъде и диагноза, че трябва да се сменя кормчията.
--------
* Буквално - "Това е действителността". Всъщност Ганев превеждаше механично българския израз "Това е положението".
|
|