|
Дали видният селекционер ще препоръча нашенските елексири в Европа, е въпрос на чужда стратегия и маркетинг. Наша работа си е българските производители да станат част от този маркетинг. Преди това обаче им трябва време, за да преодолеят всички онези проблеми в отрасъла, които изместиха българското вино от европейските и източните пазари.
Българското вино продължава да си пати от недостойни търговци
За 4 години винопроизводителите на няколко пъти повториха една и съща грешка, чиито последици ще тежат на износа поне още толкова години, смятат хората в бранша. Като се започне от нелоялната конкуренция "между свои", която срина цените на българските марки в Европа, та се стигне до цялостния провал заради продажбата на некачествено вино.
Последната издънка стана миналата година, когато в Берлин един винпром пробута мощни партиди вино "втора ръка" в тамошните магазини. У нас хората от бранша като щрауси си заровиха главата в пясъка - потулиха скандала и само под сурдинка "благославяха" некоректните си колеги. В Европа обаче търговците дълго няма да забравят факта, че българите лъжат и трудно ще приемат наши партньори. Заради тези провали износителите ви доста трябва се потрудят - и за нов морал в бизнеса, и с мощна реклама, коментираха тогава западни експерти.
Вероятно затова отскоро
някои български производители активно пробват нова бизнесстратегия,
по която винарите в Европа работят от десетилетия. Те правят малки изби, не харчат луди пари при изкупуването на грозде, въвеждат модерни технологии и наблягат на качеството на виното.
------------
Малките обеми им позволяват по-лесно да намерят партньори за бутиковите си серии в чужбина и - което е най-важно - започват да изнасят точно онези марки, които френският сомелиер похвали в "Метро". Така поне отчасти поддържат имиджа на българското вино. И от приходите от износа заделят средства за нови инвестиции и развиват производството. Нещо, което другите предприятия от отрасъла отдавна са забравили.
------------
Появата на новите изби донякъде чертае нови тенденции в развитието на отрасъла, но те засега са символични, коментират експерти. Повечето от старите винпроми се задъхват от огромни количества вино, произведено от скъпо грозде. За него са теглени заеми, които отдавна не могат да върнат. Това са предприятията, наследили огромни мощности, нагодени за руските пазари. Годишно те бълваха по 10 млн. л вино, като единственият критерий беше количеството за сметка на качеството. Но тая свърши. И след опиянението им от сигурните гигантски продажби сега са във фазата на пазарния махмурлук.
Дори след приватизацията тези заводи страдат от "епидемията" липса на финансиране. Особено там, където купувачи станаха РМД-та, пари за инвестиции изобщо не могат да се намерят. Огромните дългове ги теглят към фалита и това вече се случи с първите 2 завода - в Лясковец и Сухиндол.
До 3-4 години експерти предричат масови фалити в отрасъла
И това е неизбежно поради свитите пазари. След срива на износа производителите са поставени почти до стената. Открай време вътрешното потребление на вино е почти символично. Миналата година заводите са произвели около 150 млн. л вино, докато в домашните изби количествата достигат 180 млн. л. От предишни години винпромите не можаха да продадат 100 млн. литра, за което отчаяно се търсят пазари.
За да оцелеят, старите винпроми трябва рязко да свият производството си и постепенно да се приспособят към новите условия на работа. По европейски стандарти една средноголяма изба във Франция или Германия произвежда 500 хил. л вино годишно. Марковите напитки се правят във винарни с годишен капацитет от 250 хил. т и тази традиция френските винари поддържат от столетия.
Бившите ни държавни винпроми обаче трудно ще се превърнат в "бутикови изби", ако не изчистят старите си дългове. И не решат другия голям проблем - осигуряване на суровина за производството си. Навремето държавата разпродаде винзаводите на парче без стратегия за развитие на отрасъла и без идеята, че
приватизацията трябва да се свърже с лозарството
Затова днес винзаводите продължават да купуват грозде от десетки малки производители с всички произтичащи от това неудобства. Като се започне от различното качество и зрялост на суровината, та се стигне до високите изкупни цени на гроздето, които за поредна есен скараха лозари и винпроми.
Повечето винпроми тръгнаха да се спасяват, като започнаха да инвестират в собствени лозя. Последва нова пречка - голямата раздробеност на земята. За да купят едно лозе, собствениците на заводи трябваше да търсят 20 наследници в различни краища на страната, което обезсмисляше покупката. Шефове на винпроми неколкократно поставяха пред министри и депутати въпроса за комасацията на имотите. Те настояваха не толкова за закон, колкото за съдействие от държавата срещу бюрократичните спънки при сделките с имоти. Чиновникът не помогна.
Тогава бизнесът потърси икономически лостове, които да принудят хората да окрупняват имотите си. Предложиха на депутатите да въведат данък върху пустеещите земи, за да стимулират хората ако не да обработват имотите си, поне да ги дават под аренда или да ги продават. Управляващите отхвърлиха и тази идея. Те излязоха с оправданието, че данъкът би навлякъл ново бреме на хората - без особена полза за земеделието. И с това грижата на държавата приключи. Вместо това експертите в земеделското министерство взеха да готвят закон за комасацията, който като поземлената реформа ще се точи поне още 10 години.
България ще се върне на старите си пазари с традиционни сортове
Докато родните управници се наумуват как да помагат на винарския бизнес, чужди експерти помагат на български фирми по-лесно да догонят другите в областта на технологиите.
По програма на германското министерство на икономиката от една година техническият център към германското посолство у нас прави селекция на качеството на българските вина. Целта е да се откроят избите, които могат да изнасят качествено вино за Европа и впоследствие да се намерят германски фирми, които да им партнират.
Преситеният европеец отдавна не се захласва на познатите мерло или каберне и затова се търсят нови екзотични вина. Затова чрез тази програма ще се отсеят винарските изби, които правят марково българско вино от традиционни сортове грозде. За България това са старите сортове, отглеждани от столетия - като например мавруд и широка мелнишка лоза. Това мнение се споделя и от западни специалисти, които поставят нашите вина в челната класация на европейското винарство.
КАРЕ
Какво да се прави
* Да има алтернативи при финансирането. Заради лошите кредити на винпромите повечето банки отрязаха отрасъла от инвестиционни заеми. Ако фонд "Земеделие" преразгледа програма си и разреши целеви заеми за експортно ориентирани изби, бизнесът ще има пари за инвестиции. В Европа подобни заеми се отпускат за 20 години с 4%-5% лихва.
* Влогово-кредитните кооперации са друга възможност за финансиране. След като се създадоха лозаро-винарските камари, където се води отчетност за броя на регистрираните производители и преработватели, този вид кредитиране ще се улесни. Проектозакон за кредитните кооперации имаше, но поради липса на политическа воля той не беше приет. Ако новото мнозинство промени закона за банките и даде възможност за кредитиране и на други организации, тази алтернатива ще помогне за развитието на фирмите.
* За последните години бизнесът неуспешно настояваше да се създаде и национален фонд за реклама, както е във всяка винарска държава. Пари не се намериха. Не се прие и предложението приходите от акциза върху виното да отидат за подобен фонд. Единственото облекчение, въведено от новото правителство е, че махнаха бандеролите върху виното.
--------
В програмата на правителството изрично е записано, че агросекторът е сред приоритетите в управлението. Ако държавата продължи да бави учредяването на фонда, българското вино ще бъде забравено в Европа, алармират браншовици.
----------
* Службата за съвети в земеделието да си влезе във функциите и да започне да консултира лозарите. Новата структура към земеделското министерство беше открита миналата година, но досега почти няма производители, получили експертна помощ, коментират от Националната лозаро-винарска камара. Добро вино се прави от суровина, отглеждана при една и съща агротехника. Големият проблем за новите лозари е, че имат бегла представа как се гледа лозе. Това са предимно безбработни, принудени да се захванат със земеделие, които дори не са преминали курсове. Единици са стопаните, които спазват всички агротехнически изисквания и предават качествено грозде.
* Едва след като се въведат типови договори за изкупуване на гроздето, между лозари и винпроми ще се установят трайни партньорски отношения, както е в Европа. Целта е да се пресече порочната практика заводите да изкупуват гроздето още през септември, когато не е узряло. Сега лозарите изнудват заводите с цените и суровината се изкупува кампанийно.
|