|
Но сигурно му е останал горчив вкус в устата. Защото етюдът показа повече истинската поза, в която шефът на премиерския кабинет е поставил жълтите депутати, отколкото актьорското майсторство на Кошлуков. Но по-притеснителното е усещането, което остана след семинара - че към чупка в кръста върви и самият Симеон Сакскобургготски.
Откак стъпи отново на родна земя, Ганев няма напразен напън - каквото си е наумил, все е успял да го прокара. Както уверено влезе на "Дондуков" 1 въпреки силния медиен отпор, така уверено се е заел да си прави партия. А царят, неясно защо, слуша и прави, каквото той му казва. Затова провъзгласи на Боровец, че НДСВ ще става електорална партия. Като онези, които Ганев е харесал в Америка и чийто устав в суров вид донесе отвъд океана. Как ще работи в наши условия точно такава формация, не е ясно. Тук сериозни политически сили с преброен твърд електорат, с добре държани в подчинение структури не знаят какви цифри ще получат на следващия вот, а какво да говорим за нещо, което хем ще е партия, хем не съвсем. Едва ли самият Симеон има отговор, но сигурно вярва, че Ганев знае.
От решението за преучредяването се разбра само едно - че дори и царят е разбрал след президентските избори, че НДСВ не отива на добре и че повече на самотек не може да я кара. И че без реална политическа сила, която стои зад гърба му, той в чужбина не може да се легитимира. Защото авторитетът си е авторитет, но партиите по света все още предпочитат да си партнират с партии, а не с личности.
Ако се вярва на информацията от депутати, Ганев добре е преценил и как да води тази партия. Идеята му е тя да има политическо и партийно ръководство. Първото се предвижда да бъде поверено на Симеон, а второто - на попадналия благодарение на Ганев в НДСВ Пламен Панайотов.
Така за царя остава четкането по самочувствието му, че той е лицето и лидерът, макар и на книга, а за шефа на кабинета му - истинското влияние. Защото истинският лидер на една партия е този, които държи връзката със симпатизантите и подработва местните координатори. Има хипотетична вероятност Панайотов да се опита да се поотдалечи от опекуна си и да действа солово, но тогава Ганев ще може спокойно да влезе в другата си роля - на царския наместник и да му пресече мераците.
Фактът, че ексвъншният министър така се е развихрил, започва да придава правдоподобност на твърденията, че крайната му цел е да се качи в йерархията в изпълнителната власт. Направо нормално си звучи сценарият с оттеглянето на Симеон от премиерския пост и посочването на Стефан Софиянски за наследник. И уреждането на Ганев като заместник на новия министър-председател. А пък и механизмът за управление на царската партия толкова си прилича с този, който Софиянски избра за своята. Дали пък двамата не обменят от време на време мисли?
Остава въпросът какво печели и какво губи от пререгистрацията и формалното оглавяване на НДСВ Сакскобургготски.
За него е добре да има партия, за да знае на кого реално може да се опре и да види каква маса стои зад него. Добре е да се наложат ценности, на базата на които да претендира за членство в така харесаната Европейска народна партия. Добре е и да се наложат механизми за взаимоотношения между лидерите на партията и излъчените от тях други политически лица. Хубаво е също, че на Боровец, макар и тихо, той тропна по масата и показа на депутатите, че друг вместо него не може да казва. Въпреки заявките на десетина народни избраници да извадят съкрушителни за НДСВ социологически проучвания, никой от тях дори не си отвори устата.
Симеон показа и нещо друго - че друг не може да бъде Симеон. Затова и кръстосалите в парламента шпаги за лидерския пост Пламен Панайотов и Емил Кошлуков не посмяха и дума да отронят.
Лошото е, че колкото и да не му харесва, царят вече влиза в партийното русло. И в обществен план, макар и с по-голям авторитет, се нарежда рамо до рамо с Екатерина Михайлова, Александър Томов, Анастасия Мозер...
Колкото повече се утвърждава като партиен водач, толкова по-малко ще се възприема като цар, въпреки че това е в разрез с неговото възприемане за собствената му личност. Със същата скорост, с която нагазва в партийните води, ще избледнява ореолът му на обединител на нацията. А докато той се опитва да превъзмогне конфликта в себе си от разминаването между желано и действително, хората около него ще гледат с каквото могат да се облажат.