:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 424,061,045
Активни 73
Страници 4,461
За един ден 1,302,066
ОРИСИЯ

Кабул усеща вкуса на забравени удоволствия

Западните кореспонденти в Афганистан разказват за радост, страдания и омраза
Снимки: Ройтерс
Кабул си припомня вкуса на забравени през последните години удоволствия. Музика се носи от високоговорители по улиците, телевизията предлага три часа предавания всяка вечер, а кино Бахтияр предизвика народни вълнения, отваряйки отново врати, пише от афганистанската столица пратеникът на френския вестник "Монд" Реми Урдан.

"Пет години! Пет години чаках този момент", казва Атеф, който измъква стар телевизор и видеомагнетофон от прашен шкаф, където са били укривани. "При талибаните можехме да гледаме тайно само стари видеозаписи, и то почти без звук, за да не ни чуят съседите. Кошмар."

Макар и да си върнаха свободата да гледат телевизия, кабулците ще трябва да почакат за свободата да получават обективна информация. "Много важно", отсича Атеф. Програмният директор Шамсудин Хамид се появява на екрана, скрит зад вечните си черни очила "Драги зрители, поздравления, победихме! Телевизия Кабул се завръща, времето на мрака свърши, вече ще се радваме на живота!"

След като Мариам Шакбар, млада жена, забрадена с кърпа на цветя, информира "драгите зрители" за вечерната програма и след като един молла прочита няколко откъса от Корана, хрониката "Градски живот" кара кабулците да се поусмихнат на блиц-интервютата по улиците:

Въпрос: "Какво мислите за талибаните?" Отговор: "О, те са ужасни! Слуги на врага, марионетки на Пакистан!" Въпрос: "Как оценявате ситуацията?" Отговор: "Много сме благодарни, защото сме свободни. Вече имаме истинска ислямска държава. Много сме щастливи."



Афганистан навлиза в следталибанската ера





След това идва "критичният" въпрос: "Има слухове за проблеми със сигурността в Кабул. Вярно ли е?" Отговор: "Съвсем не. Всичко е добре. Аллах ни спаси от пакистанците и от арабите!" Репортажът завършва с "невинния" въпрос: "Коя страна се намесваше във вътрешните работи на Афганистан?" Отговор от млада жена, облечена в синя бурка и поклащаща показалец: "Пакистан! Пакистан и другите страни!" Следват музикални изпълнения: бойни песни на муджахидините.

Не само телевизията се завръща триумфално. Кино Бахтияр бе първото, което отвори врати, след като талибаните бяха затворили 17 киносалона в града. Първата прожекция се подгрява също от патриотизма на муджахидините. Тълпа нетърпеливци води улична битка, за да се добере до залата и да види наново "Урудж" ("Подем"), афганистански класически военен епос за джихада срещу съветската окупация.



Забранена демонстрация





Вятърът на свободата, който повява над афганистанската столица, все пак има ограничения. Докато радиото възхваляваше влизането на муджахидините в града и уверяваше жените, че могат да си върнат мястото в обществото, военните забраниха миналия вторник "феминистки" митинг. 200 дами се бяха решили да смъкнат бурките и да покажат лицата си на улицата, за да направят поход до сградата на някогашното представителство на ООН с надеждата, че така гласът им ще бъде чут и в чужбина. По неясни "съображения за сигурност" властите помолиха Коалицията на афганистанските жени да отложи демонстрацията с една седмица. Огорчените активистки разказаха, че са искали само да поставят въпроса да им се възстанови правото да работят, което им бе обещано, но не бе изпълнено веднага от Обединения фронт (Северния съюз).

Сория Парлика, която оглавяваше групата на манифестантките, има повече искания: ""Настояваме да участваме в бъдещия Съвет за афганистанско единство. Иначе кой ще чуе гласа ни? Тъй като не можем да отидем на среща с хора от ООН в чужбина, кажете им да дойдат тук!"

Запитан за политическата роля на жените в Афганистан, специалният пратеник на ООН Франсеск Вендрел се обърква: Не, не е поканена нито една афганистанска жена на срещата в Берлин, където различни политически сили ще обсъждат бъдещето на страната. За четири дни в Кабул, той не е успял да се срещне с никоя жена.

На две крачки от къщата на Сория Парлика младежи си бъбрят, седнали на пейка. Заради рамазана не пият чай и не пушат. Но оглеждат преминаващите жени, които без бурките сякаш са разголени в очите на афганистанците. "Важно е да се чуе и гласът на жените в Афганистан, казва Насер, студент по медицина. Вярвам на новите власти, които изгониха талибаните." Насер говори за "революция" в Кабул. Доближава се войник: "Недей да говориш с чужденци!" Насер недоволства: "Защо?" Войникът сбърчва вежди: "Защото е забранено!" Насер промълвява с усмивка: "Е, може би има още някои проблеми, но все пак се чувствам свободен. Този просто е идиот. Проблемът е, че има много идиоти като този войник."





Отвлечени секс-робини



Когато талибаните избягаха от Кабул, Хабиб Сакани, 32-годишен, си мислеше само за едно: какво е станало с жена му Мужда. Щом влязоха муджахидините, се заговори, че от затвора ще бъдат пуснати 3000 души, сред които трябваше да се намира и Мужда, пише кореспондентът на "Сънди таймс" Джовани Порцио.

Надеждите на Сакани да прегърне скоро жена си се изпариха, щом наближи мрачната сграда на затвора. "Входът бе заварден от войници с калашници и базуки," разказа той. "Запитах ги за жена си. Казаха, че вътре няма жени и че и други мъже са питали за съпругите си. Те са изчезнали."

26-годишната Мужда е била хвърлена в затвора с 3-годишния Ахмед, най-малкият от седемте им деца. Сега тя е в списъка на няколко десетки афганистански жени, за които се смята, че са били отведени като секс-робини на оттеглящите се талибански сили.

Губернаторът на провинцията Мохамед Ибрахим Секандер каза, че е затрупан от молби на съпрузи, братя, братовчеди и приятели, надяващи се да получат информация за изчезналите от затвора жени. Почти всички напускат канцеларията му отчаяни.

"Не знаем какво се е случило с тях", признава Секандер. "Талибаните са ги отвлекли. Трябва да са били стотици заедно с децата."

Празният женски сектор в затвора се намира в дъното на тесен коридор, преграден с тежка дървена врата. Тръпки полазват човека, щом зърне в какви условия са страдали Мужда и другите затворнички. В една от килиите циментовият под е покрит с боклуци и петна от влага. Върху него се търкалят белезници и седем бурки. Още десетина бурки се виждат захвърлени в друга килия. В трета, между вонящите на урина дюшеци, се виждат бележки, позволяващи 5-минутни свиждания с близки.

В една от стаите на надзирателите стотици досиета за наредени в желязна каса заповеди за арест, присъди от религиозните трибунали, молби за помилване. Документите носят надпис "Ислямски емират Афганистан" и печат на "Министерството на ислямското правосъдие". Те съдържат списък с имената на затворниците, описания на престъпленията им и справка за наложените им наказания. Над половината от жените са осъдени за прелюбодеяние, за което се полагат от 4 до 6 години затвор. Други са обвинени в убийство (наказание от 2 до 10 години затвор) или в женитба без съгласие на семействата им (две години).

Папките разкриват безнадеждни трагедии. Фариба Алахдад, която избягала с любимия си, е била осъдена на 10 години затвор. Насира Гулан Дастегир била хваната да се целува с приятеля си и получила 31 удара с камшик. Маджан Мохамед Азиз била неомъжена, но бременна в шестия месец, и получила 39 удара с камшик. Бубу Гул получила 10 години затвор, защото убила мъж, опитал се да я изнасили. Вайма Абдул Сатар била разобличена от съседи, че прелюбодейства. В затвора един молла гинеколог я освидетелствал, че е имала сексуална връзка.

На решетките на затворническото прозорче в една от килиите са провесени детски дрешки, ризки, гащички, чорапки. В ъгъла е подпряна бебешка люлка.



Първо грабеж и отмъщение, после празнуване



Талибаните напуснаха Кабул така внезапно, че свободата свари населението неподготвено за празник. Но и почти никой не бързаше да празнува, защото трябваше да се свърши нещо по-важно. Гладни тълпи се спуснаха да разграбват магазините и складовете, знаейки, че скоро ще се появят други въоръжени мъже, които ще подновят охраната им, пише "Сънди таймс"

Други бързаха да си отмъстят на когото могат. Кореспондент на Би Би Си видя пред някогашното бюро на британската радиостанция труп на човек, прострелян през ухото. Наблизо имаше и други трупове - явно екзекутирани в последния момент. Те бяха предимно на араби и пакистанци, които не бяха успели да избягат с талибаните. Още живите бяха обградени от тълпи, които ги биеха. Трупове бяха нахвърляни и в един парк.

Представителят на Международния червен кръст Алберто Кайро, който пристигнал малко след бягството на талибаните, преброил над 30 тела по улиците на Кабул. На един главата била разбита. На други били натъпкани банкноти в устата и ушите. Дошло бе време за разплата.

Влизането на муджахидините запълни вакуума във властта и населението постепенно се усмири. Едва тогава хората се сетиха да празнуват.
 
16-годишната телевизионна говорителка Мариам Шакбар дава пример на жените в страната да открият лицата си.
 
Това не е демонстрация, а навалица от мъже, напиращи да влязат в кино Бахтияр за първата му прожекция, състояла се на 19 ноември.
 
Муджахидините влязоха в Кабул, закичили оръжието си с цветя.
 
Щом талибаните избягаха, започна отмъщението. Трупове се търкаляха по улиците на афганистанската столица, докато силите на Северния съюз не възстановиха реда.
693
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД