Всичко това звучи доста странно на фона на спектакъла, който се разиграва в България от осем месеца насам. От март 2001 г. всички държавни институции у нас и самият "Мобилтел" твърдят, че собственик на компанията е диамантеният бос Лев Леваев, а Майкъл Чорни вече няма нищо общо с нея. Сега се оказва, че всичко е било заблуда. Леваев просто е бил удобно временно прикритие за Чорни, който в определен момент е минал на заден план, за да не дразни властта. Сега, когато основният му враг - СДС, вече е в опозиция, маската може да бъде свалена и Чорни пак да излезе на сцената. А защо не и да се върне на бял кон в България.
Няма да бъде пресилено, ако се каже, че
ходът с Лев Леваев спаси "Мобилтел"
Диамантеният бос се появи в преломен за компанията момент. След като през април 2000 г. бившият вътрешен министър Богомил Бонев се разприказва за корупцията във властта, управляващите от СДС насочиха цялата си мощ срещу неговите приятели, които са пряко свързани с Майкъл Чорни. СДС изведнъж се впечатли от всички слухове и факти, които дотогава бродеха из пресата без ефект, и през лятото на 2000 г. руснакът, който за няколко години построи цяла империя точно с мощната подкрепа на правителството, бе безцеремонно изгонен от България, защото заплашвал националната сигурност.
Всички опити на приятелите на Бонев да избегнат удара, като се разграничат от него (къде реално, къде привидно), бяха неуспешни. Властта имаше нужда от враг и удари яко и масирано - "Мобилтел" бе подложен на всички видове проверки, предвидени в закона, най-изгодните му договори с държавата бяха ревизирани, а собствениците му бяха тотално омаскарени. Макар първоначално да се опитваше да демонстрира характер (най-вече с разкритията на Григорий Лучански за финансиране на фондацията на премиерската съпруга), много скоро Чорни разбра, че временното отстъпление е по-добра тактика от директния сблъсък, който може да му нанесе огромни финансови щети. Затова руснакът предпочете поне видимо да се оттегли и
да смени лицата си в България
Точно в този момент, в края на 2000 г., се появи Лев Леваев. По собствените му обяснения той прочел в пресата, че израелски бизнесмен (става въпрос за Гад Зееви - б. а.) купува "Мобилтел", а после научил, че сделката не станала. Поинтересувал се и купил компанията.
Леваев пристигна лично в България, за да засвидетелства интереса си към "Мобилтел", и дори обеща да разгърне тук мощен бизнес - да купи хотели, да построи жилищни квартали и магистрали. Въпреки размаха на акцията обаче съмненията, че истинският собственик на "Мобилтел" продължава да е Чорни, не бяха разсеяни. Имаше твърде много странни неща, които не се вписваха в обичайната бизнеслогика.
Така например направи впечатление, че купувачът се афишира още преди да се запознае отблизо с компанията, която ще купува. Това е доста необичайно поведение за бизнесмен от ранга на Леваев, който винаги е подчертавал, че в бизнеса не се води от емоции.
Цената на сделката също бе невероятна. Акциите на мобилния оператор бяха оценени за $ 800 млн. (според израелския вестник "Глоуб" договорената цена е още по-фантастична - $ 1,1 млрд.). И това, при условие че компанията имаше очевидни проблеми с властта, лицензът й бе висящ, падането на монопола й на GSM-оператор беше въпрос на броени месеци, а изгодните договори с МВР и военното министерство, които спестяваха на компанията доста разходи, бяха под въпрос. (За сравнение - по онова време 65% от БТК се продаваха за $600 млн.) Не случайно почти всички сериозни компании, които проявиха интерес към "Мобилтел" преди Леваев, след като се запознаха с финансовото му състояние, се отказаха.
От друга страна, дълго време цареше
пълна бъркотия около новите акционери в "Мобилтел"
Според първоначалната версия акциите трябваше да се разпределят между регистрирания в Холандия "Лев Леваев комюникейшън холдинг" (50%) и израелските му партньори - "Йедиот Ахронот" на Елиезер Фишман и "Еф Ти Ти" на Арон Мозес (по 22,5%). Малко по-късно обаче адвокатът на Чорни - Тодор Батков, обяви, че Леваев ще е едноличен собственик на "Мобилтел". Леваев отрече, но се яви сам в България и отказа да отговаря на въпроси какво се случва с партньорите му. Вместо това лансира версията, че друга израелска фирма - "Мапал", щяла да вземе 5% от "Лев Леваев комюникейшън холдинг". Самият Леваев имал 20% от "Мапал", а през нея минавали всички чужди реклами, които се излъчват или публикуват в Израел.
Въпреки всичко това Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) разреши акциите от "Мобилтел" да бъдат прехвърлени от регистрирания на Бахамите "Истърн маркет телеком фънд лимитид" (до началото на 2001 г. той държеше около 95%, после останалите акционери - "Булсим" на Владимир Грашнов и "Ем Си Джи" му прехвърлиха своите проценти) на фирмата на "Лев Леваев телекомуникейшън холдинг", регистрирана в Ротердам. Новият лиценз на "Мобилтел" бе издаден едва след като ДКД получи документи, че прехвърлянето е реалност. Сега основният въпрос е
каква ще е съдбата на този лиценз
Ако са верни твърденията, че Леваев в нито един момент не е бил собственик на "Мобилтел", това означава, че в комисията са били представени фалшиви документи.
По онова време премиерът Иван Костов също бе положително настроен към Леваев. "Ако чувствате бюрократични пречки, обръщайте се към мен, защото аз самият се боря за по-добра администрация", заяви на срещата им Костов. Леваев пък увери, че се почувствал желан инвеститор, и обеща, че в България ще се занимава с бизнес, а не с политика. Като начало "Мобилтел" чинно плати 550 000 лв. глоба и първоначалната лицензионна такса от 9 млн. лв.
Обясненията за разигравания осем месеца спектакъл от Чорни и Леваев могат да се търсят в две посоки. Едната версия е, че отначало Чорни е "гарантирал" сделката с "Мобилтел" с много по-значими икономически придобивки (може би в България, а може би в Израел), които правят покупката на самата компания незначителна подробност. Подобна бе
схемата с договорките между Чорни и Гад Зееви
например. В края на 1999 г. Зееви се кани да купи част от акциите в израелската телекомуникационна компания "Безек". За да получи кредит от консорциум от израелски банки, той трябва да внесе гаранция от 150 млн. долара в първокласна швейцарска финансова институция. Зееви не разполага с тези пари и затова ги заема от фирма на Чорни. Двамата подписват договор помежду си, според който след 5 години руснакът има право да изкупи част от акциите му в "Безек". По същото време Зееви стана "алиби" на Чорни - няколко месеца те водеха преговори за продажбата на "Мобилтел", която в крайна сметка пропадна. Всички тези подробности станаха известни чак след като израелската полиция започна разследване на продажбата на акциите от "Безек". През лятото Чорни бе арестуван за кратко, а от няколко месеца е под домашен арест в Израел. Нищо чудно Чорни и с Леваев да е имал някакви подобни уговорки, които да са се провалили, и затова сделката за "Мобилтел" да е станала безпредметна.
Втората версия е, че Леваев още от самото начало е бил параван и де факто Чорни никога не е имал намерение да продава "Мобилтел". Просто е изчаквал по-добри времена. Не случайно във всички свои изявления той подчертава, че ще се върне в България много преди да изтече 10-годишната му забрана да я посещава. В подкрепа на тази версия говори фактът, че адвокатът му Тодор Батков остана юридически съветник на "Мобилтел", макар че бе обявил, че ще се оттегли след смяната на собствеността. Самият Чорни пък официално запази по-голямата част от бизнеса си у нас - медиите ("Стандарт", "7 дни спорт" и "Планета спорт"), дела си във футболния клуб "Левски" и др.
Съхраняването на медийното влияние е стратегически ход
от гледна точка на бъдещите намерения на Чорни. Веднага след изгонването му "Стандарт" например рязко смени тона към правителството на Иван Костов и от официоз в сянка се превърна в най-яростния критик на сегашната власт. От страниците му руснакът редовно праща поздрави на българския народ и излага вижданията си по всякакви въпроси.
След като СДС падна от власт, ситуацията в България коренно се промени. Хората на изгонените от България бизнесмени (не само на Чорни) усилено лобират за връщането им. Явно новите управляващи са положително настроени към подобна стъпка. И ДПС, и НДСВ са готови да внесат поправка в закона за чужденците, която да позволи на изгонените да обжалват в съда забраната да влизат в страната. Ако това стане, със сигурност всички обявени за персона нонграта ще обжалват заповедта на шефа на контраразузнаването и ако съдът прецени, че доказателствата на НСС не са достатъчно убедителни, може да отмени решението. Тук не бива да се забравя и че след стъпването в длъжност на новия президент Георги Първанов ще бъдат сменени всички шефове на спецслужби. Нищо чудно новият шеф на НСС сам да преразгледа заповедите на предшественика си Атанас Атанасов.
Между другото Чорни не може да изчезне просто ей така от българската сцена. Освен че има значителна собственост, бизнесменът има да взема и доста пари от Централна кооперативна банка. СДС лично уреди разсрочването на дълга на ЦКБ за няколко години - убеди Чорни да започне да му плаща през 2004 г. И няма никакво съмнение, че той ще се върне за парите си. Друг е въпросът кой тогава ще е на власт и как ще го посрещне. Все пак всеизвестно правило е, че всичко, което не може да се получи с пари, се взема с много пари.
Перипетиите на GSM-оператора
"Мобилтел" е създаден на 1 март 1994 г. с капитал от 50 млн. лв. Акционери са Капиталбанк (10%), "Фърст файненшъл" и "Трон" (по 33,5%), "Спринт-21" СД (18%) и "Ликом" (5%). По-късно 25% от акциите купува Атанас Тилев - чрез БЗК, която пък препродава дела си на "Дару файнанс".
Интересното е, че още в устава на дружеството е заложено то да бъде препродадено - там пише, че веднага след регистрацията в СГС ще започнат преговори с US WEST International Inc. за сключване на мениджърски договор за управление и закупуване на 25% от "Мобилтел". Американците обаче се отказват от споразумението.
Дружеството получава лиценз за GSM-оператор на 8 юни 1994 г., като плаща скандално ниска лицензионна такса - 2,4 млн. лв. (малко под $ 45 000). В другите източноевропейски страни за същото нещо таксата е десетки милиона долара (в Полша примерно бе $ 60 млн.).
След оттеглянето на американците фирмата не можа да намери пари за инвестиции. В началото на 1996 г. Красимир Стойчев официално поиска от КПД да му разреши препродажба на дружеството, защото ако това не стане, България ще остане без GSM-оператор. Шефовете на "Мобилтел" дори предложили да отстъпят безвъзмездно 20% от компанията на БТК. Преговорите с дъщерната компания на "Дойче телеком" - "Де Те Мобил", обаче се провалиха.
Все пак на 21 юни 1996 г. "Мобилтел" заедно с дълговете й бе продадена за 27 млн. марки. 17 млн. са преведени по сметки на компании на Красимир Стойчев в чужбина, 10 млн. - в БЗК. 92% стават собственост на "Глобус инвестмънт", представлявана от Григорий Лучански, собственик на скандалната международна корпорация "Нордекс". Останалите 8% са на "Теленорд", представлявана от Роза Беренд. По това време "Мобилтел" дължи около 30 млн. марки.
Но до хепиенд пак не се стигна. Проблемът бе, че "Глобус" се явява обикновен посредник и целта му е да препродаде "Мобилтел" на италианската "Стет". Условието на италианците обаче е лицензът на "Мобилтел" да бъде преоформен в концесия. Такова предложение е внесено на последното заседание на кабинета на Стефан Софиянски, но юристите на МС са против и то не се приема. Италианците се отказват.
На 26 юни 1997 г. акциите на "Мобилтел" са джиросани обратно на предишните им собственици - "Трон" и "Фърст файненшъл". Според слуховете Майкъл Чорни е гарантирал кредит на Красимир Стойчев, с който последният е откупил акциите на GSM-а от "Глобус". Тъй като не е успял да върне кредита, акциите стават собственост на Чорни. По това време в управата на компанията се появява Владимир Грашнов, както и американската инвестиционна банка "Ланденбург Талмън". Идеята е американците да поемат мениджмънта на компанията и да я подготвят за пускане на фондовите борси. Това не става.
В края на 1997 г. 50% от "Мобилтел" са купени от представения като швейцарски фонд "Истърн маркет телеком" (по-късно се оказа, че той е регистриран на Бахамските острови). Негов представител в България е адвокатът на Чорни - Тодор Батков. Останалите 41% са собственост на "Фърст файненшъл", а 9% - на фирмата на Грашнов "Бул Сим". През 1998 г. "Фърст файненшъл" окончателно се оттегля от "Мобилтел". Така "Истърн маркет телеком лимитед" става собственик на 94,9% от акциите на "Мобилтел", "Бул Сим" има 0,083%, а самият Грашнов като физическо лице има една акция. Новият акционер е регистрираното в Кипър "Ем Си Джи холдинг", представлявано от доверения човек на Чорни Джоузеф Карам.
В края на 1999 г. "Мобилтел" пак бе поставен на тезгяха. Към оператора интерес бяха проявили четири компании - "Телефоника", "Дойче телеком", "Стет"-Италия и "Зееви груп". Първите три бързо се отказаха, а преговорите със "Зееви" се проточиха във времето. Проблемите са няколко - собствениците на "Мобилтел" продаваха твърде малък процент от компанията срещу прекалено висока цена ($ 300-350 млн. за миноритарен пакет). Освен това компанията има сключени множество неизгодни дългосрочни спонсорски ангажименти.
Интерес към "Мобилтел" проявяват и приближени до управляващите фирми. Според "Монитор" още в края на 1998 г. премиерът Иван Костов чрез доверен човек сондирал дали може да получи 34% от "Мобилтел". През юли 2000 г. пък Красимир Стойчев се явил като посредник на хонконгска и израелска компания. Той бил склонен да преговаря за цена от $ 600 млн., като задължително условие е самият той да поеме мениджмънта. "Мобилтел" обаче отказал да продава. Месец по-късно Чорни бил изгонен от България. Красимир Стойчев категорично отрече да е имало подобно нещо, но адвокатът на Чорни Тодор Батков потвърди.
Интересното е, че още в устава на дружеството е заложено то да бъде препродадено - там пише, че веднага след регистрацията в СГС ще започнат преговори с US WEST International Inc. за сключване на мениджърски договор за управление и закупуване на 25% от "Мобилтел". Американците обаче се отказват от споразумението.
Дружеството получава лиценз за GSM-оператор на 8 юни 1994 г., като плаща скандално ниска лицензионна такса - 2,4 млн. лв. (малко под $ 45 000). В другите източноевропейски страни за същото нещо таксата е десетки милиона долара (в Полша примерно бе $ 60 млн.).
След оттеглянето на американците фирмата не можа да намери пари за инвестиции. В началото на 1996 г. Красимир Стойчев официално поиска от КПД да му разреши препродажба на дружеството, защото ако това не стане, България ще остане без GSM-оператор. Шефовете на "Мобилтел" дори предложили да отстъпят безвъзмездно 20% от компанията на БТК. Преговорите с дъщерната компания на "Дойче телеком" - "Де Те Мобил", обаче се провалиха.
Все пак на 21 юни 1996 г. "Мобилтел" заедно с дълговете й бе продадена за 27 млн. марки. 17 млн. са преведени по сметки на компании на Красимир Стойчев в чужбина, 10 млн. - в БЗК. 92% стават собственост на "Глобус инвестмънт", представлявана от Григорий Лучански, собственик на скандалната международна корпорация "Нордекс". Останалите 8% са на "Теленорд", представлявана от Роза Беренд. По това време "Мобилтел" дължи около 30 млн. марки.
Но до хепиенд пак не се стигна. Проблемът бе, че "Глобус" се явява обикновен посредник и целта му е да препродаде "Мобилтел" на италианската "Стет". Условието на италианците обаче е лицензът на "Мобилтел" да бъде преоформен в концесия. Такова предложение е внесено на последното заседание на кабинета на Стефан Софиянски, но юристите на МС са против и то не се приема. Италианците се отказват.
На 26 юни 1997 г. акциите на "Мобилтел" са джиросани обратно на предишните им собственици - "Трон" и "Фърст файненшъл". Според слуховете Майкъл Чорни е гарантирал кредит на Красимир Стойчев, с който последният е откупил акциите на GSM-а от "Глобус". Тъй като не е успял да върне кредита, акциите стават собственост на Чорни. По това време в управата на компанията се появява Владимир Грашнов, както и американската инвестиционна банка "Ланденбург Талмън". Идеята е американците да поемат мениджмънта на компанията и да я подготвят за пускане на фондовите борси. Това не става.
В края на 1997 г. 50% от "Мобилтел" са купени от представения като швейцарски фонд "Истърн маркет телеком" (по-късно се оказа, че той е регистриран на Бахамските острови). Негов представител в България е адвокатът на Чорни - Тодор Батков. Останалите 41% са собственост на "Фърст файненшъл", а 9% - на фирмата на Грашнов "Бул Сим". През 1998 г. "Фърст файненшъл" окончателно се оттегля от "Мобилтел". Така "Истърн маркет телеком лимитед" става собственик на 94,9% от акциите на "Мобилтел", "Бул Сим" има 0,083%, а самият Грашнов като физическо лице има една акция. Новият акционер е регистрираното в Кипър "Ем Си Джи холдинг", представлявано от доверения човек на Чорни Джоузеф Карам.
В края на 1999 г. "Мобилтел" пак бе поставен на тезгяха. Към оператора интерес бяха проявили четири компании - "Телефоника", "Дойче телеком", "Стет"-Италия и "Зееви груп". Първите три бързо се отказаха, а преговорите със "Зееви" се проточиха във времето. Проблемите са няколко - собствениците на "Мобилтел" продаваха твърде малък процент от компанията срещу прекалено висока цена ($ 300-350 млн. за миноритарен пакет). Освен това компанията има сключени множество неизгодни дългосрочни спонсорски ангажименти.
Интерес към "Мобилтел" проявяват и приближени до управляващите фирми. Според "Монитор" още в края на 1998 г. премиерът Иван Костов чрез доверен човек сондирал дали може да получи 34% от "Мобилтел". През юли 2000 г. пък Красимир Стойчев се явил като посредник на хонконгска и израелска компания. Той бил склонен да преговаря за цена от $ 600 млн., като задължително условие е самият той да поеме мениджмънта. "Мобилтел" обаче отказал да продава. Месец по-късно Чорни бил изгонен от България. Красимир Стойчев категорично отрече да е имало подобно нещо, но адвокатът на Чорни Тодор Батков потвърди.