Някакъв дух на прогресиращо безхаберие започна да броди из България и да обладава един след друг висшите ни държавници. Влиянието му е силно и довежда управниците ни дотам да се вглъбяват сами в себе си, отдадени само на вътрешния си глас, и след това с изненада да установяват, че уж работят за една цел, а понякога се движат в противоположни посоки.

Ето и пример за едно подобно противоречие. Преди два дни социалният министър Лидия Шулева представи новия проектозакон за семейните помощи, който предвижда детски надбавки да се дават само на семейства, в които месечният доход на човек е под необлагамемия минимум за идната година от 110 лв. Според сметките на експертите от министерството това означава добавки да се дават за около 1 милион деца, а от системата да отпаднат около 200 000. Едновременно с това размерът на парите се вдига двойно от сегашните 8,50 лв. на 17 лв.

На пръв поглед предложението изглежда като точно изпълнение на едно от обещанията, давани в предизборния период (макар че тогава още не си говорехме за бедни и богати, а за общо благоденствие в светлото бъдеще). При това, колкото и малко да са 17 лв., за много хора в страната ни те наистина са помощ и то съществена - става дума за по една кофичка кисело мляко или за по един хляб на ден. Не е малко в държава, където раждаемостта е рекордно ниска в света, както сочат неотдавна публикувани данни на ООН.

Непонятно е друго. От предложението направо лъха на ранен социализъм или на някакъв недоразвит комунизъм. Да оставим настрана и



своеобразното кастово делене на децата още от раждането им



- то и без това си съществува. И няма изгледи да бъде преодоляно скоро. Да оставим настрана и въпроса защо едно семейство с доходи от 109 лв. ще получи детски, а друго - с 111 лв. - не. Както няма да ги получи и семейство в което доходът на глава, да речем е 500 или 1000 лв. Нека тогава просто спрем да говорим за детски надбавки и да си ги наречем откровено социални помощи. И те да се определят и раздават по някакъв друг ред.

И още. Едва ли има държавен чиновник в момента, който да може да обясни как ще се засичат доходите. Делът на сивата икономика у нас се изчислява на 30-40%. Масова е и практиката работниците да се държат на минимална заплата, за да спестят работодателите от осигуровки, а истинските пари да се раздават под масата. Има и достатъчно други възможности да се изкарат пари, без те да бъдат официално обявени. И се получава парадокс, при който е възможно хора с немалки доходи да получават надбавки за сметка на други, които са на границата над необлагаемия минимум.



Най-шокиращ в предложението на социалното министерство



обаче е редът за раздаване на надбавките. То трябва да става след подаване на специална молба-декларация всеки месец. От една страна, е логично - работната заплата в днешно време е несигурно нещо. От друга страна, можем веднага да си представим каква чудовищна бюрократична машина трябва да се създаде, за да обработи стотици хиляди декларации. Тези декларации трябва да се проверяват, за което пък е нужна специална информационна система. Цялата тази система за проверки и контрол вероятно ще погълне повече пари, отколкото ако просто се удвоят добавките за всички деца.

Точно липсата на информационна система за засичане на доходите пък е оправданието на финансовото министерство да не въвежда т. нар. семейно облагане (виж интервюто на зам. министър Атанас Кацарчев по-долу). Този тип облагане е стандартна практика по света. При него се облагат доходите на едно домакинство или едно семейство, а не на всеки негов член поотделно. Предвиждат се и определени облекчения - за застраховки, осигуровки и най-вече - за отглеждането и образованието на децата. Което, както признаваха нееднократно и от новия ни управленски екип, е далеч



по-справедлив метод за определяне на налозите.



В крайна сметка се получава пълна перверзия. Излиза, че когато държавата е заинтересувана да събере повече пари от данъците на хората, всичко е наред. Когато обаче трябва да им даде нещо или да въведе облекчения, липсват информационни системи. А тези системи липсват, защото години наред никой не желаеше да ги създаде - нито в митниците, нито при недвижимите имоти, нито при данъчните...

Въпрос е и дали в момента, когато (както ни обещават) се въведе семейното облагане, всички усилия и шумотевица около надбавките няма да се окажат безсмислени. И едва тогава да се разбере, че две министерства бодро са вървяли в противоположни посоки, гонейки една и съща цел. Нещо, което май стана стандартна практика за новото ни правителство.