------------

Атанас Кацарчев е роден през 1966 г. Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид. През 1994 г. става управител в пернишкия териториален кадастър. След това работи като експерт и шеф в отдела "Имуществени данъци и такси" във финансовото министерство. От май 2000 г. е директор на "Данъчна политика". Сега като зам. министър отговаря за Главна данъчна дирекция, митниците, Агенцията за държавни вземания.

-------------------

АНЕЛИЯ АНТОВА

- Г-н Кацарчев, какви са целите на промените в данъчните закони?

- Положението ни не е розово, затова макростабилността излиза на първо място. Единият вариант е да намалим данъците повече, отколкото трябва, и да увеличим бюджетния дефицит. Този подход отпада, защото МВФ каза какъв дефицит трябва да имаме. Остава да търсим баланс, така че намалението на данъците да бъде компенсирано с други приходи.

Възможно е да се стимулира потреблението или да се стимулира икономиката. Потреблението се стимулира, като се увеличават заплатите, пенсиите, въобще разходите на бюджета. Вторият подход е да се стимулира икономиката като парите, вместо да се раздават като заплати, се оставят в предприятията.

Ние правим смесица от двата подхода. Увеличаваме по-значително плащания, засягащи най-бедните - социалните помощи, бюджет на министерството на труда и социалната политика. И оставяме малко повече пари в тези, които разполагат с парите си, за да ги вложат главно в икономиката. Вярно, те могат и да похарчат парите за себе си или да ги изнесат навън. Разчитаме, че все пак сме българи, живеем в тази държава и всеки би трябвало да се интересува какво ще се случи след няколко години. Затова парите, които оставяме в повече, след като се завъртят през икономиката, би трябвало да дадат реален ефект в рамките на 2 г.

- Бизнесът е разочарован, че нулевата ставка по данък печалба се отложи и се взе консервативно решение за единна ставка от 15%. Ще въведете ли нулевата ставка през 2003 г.?

- Единната ставка от 15% засега е най-доброто, което можем да направим. И аз предпочитам да плащам нулев данък, но въпросът е какви възможности имаме. Нямаме възможност, честно казано. За 2003 г. всичко опира до това доколко икономиките в останалия свят и нашата икономика ще се развиват достатъчно добре.

- Какви други стимули ще има за бизнеса?

- Основното са преките данъци, в това число и осигуровки. Трябва да се стимулира сключването на нормални трудови договори, да се намали тежестта на работодателя по отношение на наетите лица. Така че следващата стъпка ще е намаляване на осигурителната тежест. Друга мярка са амортизациите. Там също ще се провежда по-добра политика по отношение на активи, които морално остаряват бързо.

- Защо след като данък печалба пада, не се облекчава облагането на социалните разходи, на даренията и спонсорството на фирмите?

- Все още ставката по данък печалба, сумарно с данъка за общините, е близо 24%. Така че на този етап няма икономически смисъл да се пипат и другите ставки, защото те са малко под или почти равни на тази ставка.

- Притесняват ли ви протестите на търговците на пропан-бутан, на кафе и доколко основателни са те?

- Нашите сметки сочат, че за протестите няма реален икономически мотив. Според протестиращите потреблението на пропан-бутан ще падне с 50%, такситата ще си повишат тарифите с 30% и т.н. Нашите сметки сочат друго - потреблението ще падне с 8 до 10% максимум. Влиянието върху цените на превозите няма да е такова.

В стачките се използва фактът, че властта е нова и се пробва да се направи нещо. Става въпрос за много малка група от хора, които искат да защитят собствения си интерес.

- Изглежда, че депутати от мнозинството ще отстъпят и ще договорят по-нисък акциз.

- Част от депутатите имат интерес да защитават тези корпоративни интереси. Всяко намаление на приходите обаче трябва да бъде компенсирано или трябва да се намали разходната част на бюджета. Но парламентът е в правото си да преценява. Въпросът е доколко е обществено полезно, ако аз намаля данъците за определена група от хора и стоваря тази тежест върху по-голяма част от населението.

- Повишението на патентните данъци е драстично за редица дейности. Защо?

- За част от дейностите данъкът е увеличен - с 40%, 30%, 20%, 10%. Отчита се съответният процент на инфлация. В повечето случаи за малките населени места няма изменение на патента, защото там почти няма икономическа активност. За част от дейностите, които би трябвало да имат обороти над 75 000 лв., данъкът е завишен значително, тъй като явно става въпрос за укриване на приходи.

Средногодишният патент за тази година е 200 лв. при 480 лв. данък върху средногодишната работна заплата. Не може едно предприятие да плаща по-малко данък, отколкото наетото в него лице.

- Заради вдигането на патентите и новата скала за облагане на личните доходи опозицията да заяви, че данъчната реформа удря малкия бизнес и хората с малки доходи. Как ще коментирате?

- Ще имаме една от най-ниските данъчни тежести върху личните доходи от 1990 г. насам. Заложеното в Кодекса за задължително обществено осигуряване прехвърляне на тежестта от работодател към работник обаче се оказва по-съществено за ниските доходи. Ние не можем да влияем върху това. Идеята беше или да се намаляват преките данъци, или да се пипа осигурителната тежест. Избра се първият подход.

- Кога ще е възможно да се въведе семейно облагане на доходите?

- След като се създаде информационна система. Ако до края на 2002 г. я направим, има някакъв шанс през 2004 г. семейното облагане да стане факт. Става въпрос за голям обем информация, която трябва да се обработи, за да няма отново източване на бюджета.

- Хората ще плащат значително по-висок данък сгради догодина заради завишените до 60% оценки на имотите им. Защо се налага това?

- Имаме 4,5 млн. партиди на физически лица срещу прогнозиран приход от 5,3 млн. лв., което прави по лев и нещо на партида увеличение на имотния данък. Размерът на сметката за дължими местни налози ще зависи от решението на общината за такса смет.

- Очаква се поскъпване на българските лекарства заради облагането им с ДДС.

- 500 млн. лв. е пазарът на лекарства, от него 180 млн. лв. е потреблението на тези, които сами си купуват лекарства. Останалото се поема от държавата чрез здравната каса и здравното министерство. Ние сме предвидили пари, с които те да си платят ДДС. Целта ни е да се спрат злоупотребите с внесени без ДДС лекарства, които се продават в аптечната мрежа. Цената на най-евтините лекарства, които са до 1 лв., ще скочи с около 9%. Всички останали ще поскъпнат с по-малко.

- Новите данъци и поскъпването на редица стоки заради по-високи акцизи ще изядат ли планирания ръст на доходите?

- Не. Очаква се да има ръст на реалния, разполагаем доход на домакинствата, с около 2 пункта.

- За хората обаче остава неприятното впечатление, че управляващите се чудят какъв нов данък да измислят.

- Не. Данъците са измислени отдавна. Въпросът е да спазим изискванията на ЕС за хармонизиране и условията на МВФ. И да си вържем бюджета. От това зависи доколко ще имаме възможност да намаляваме данъчната тежест и докъде да се повишат равнищата на косвените данъци.

- Много промени в данъците се аргументират с бъдещото членство в ЕС. Какво ни чака още?

- Това, което аз чух, е, че вероятността да влезем в ЕС през 2007 г. е 50:50. От нас зависи тези 50% да станат повече. А ползата от влизането ни в ЕС е, че годишно държавата ще получава между 8 и 10% от брутния си вътрешен продукт под формата на различни видове финансирания за проекти. Сега ние трябва да икономисваме пари, за да можем после да получаваме пари. Като започнат да влизат средствата, предполагаме, че нашият стандарт ще започне полека да се покачва.

- Тежко ли ще е данъчното бреме, което ще трябва да понесем?

- Не чак дотолкова, но все пак няма да ни бъде лесно. Защото нашата икономика не може да се сравнява с икономиката на ЕС, а в същото време изискванията са да хармонизираме данъчната тежест.

- Как ще се борите със сивата икономика, с укриването на имущества и доходи?

- Това е трудна част от данъчната реформа, защото октоподът стана много голям. Корупцията стана прекалено силна, много хора са набъркани в нея. Планираме промени в Данъчно-процесуалния кодекс плюс засилване на ефективните мерки от страна на контролните администрации. В това число - засилен физически контрол на част от икономическата сфера и на физически лица, които видимо притежават имущество на значителна стойност.

Ние зависим и от съдебната система, доколко тя би приела аргументите на данъчната администрация, за да потвърди или отхвърли даден акт. За над 30 лица текат проверки по съпоставка на доход и имущество. Те са подбрани според това какви имоти имат или по сигнали. След Нова година тези проверки ще се активизират още повече. Ще се проверяват бизнесмени, политици.