Ахмед Джелилов е кмет от 6 март 1966 г. При това селски кмет и все в Скалище. На 24 март т.г. чества 60-годишнината си. Дебютира е в кметската професия едва 25-годишен. Още в казармата пък става член на БКП. Кметуването му стартирало от нулата - ни път от града до селото, нито водоснабдяване и канализация, нито електричество, за здравна служба не можело и да се мечтае. Имало само едно училище, но от две години и то е в миналото.

И своите, и душманите го наричат Ахмед Агата. Когато обаче работата опре до местни избори, няма свои и чужди - електоратът му е единен. Затова и целият му трудов стаж е под знака на кметуването - кога от БКП, кога независим, а напоследък и от ДПС. От въпросния факт пък той хич не се стряска, нито избирателите му се замислят.

Каквото можах, построих, но не и в годините на демокрацията, те са години на развала, казва бай Ахмед. И се чуди на акъла на сегашните кметове, като се вайкат, че имат много работа. Седят като пенсионери и нищо не правят, но не от мързел, а от беднотия. А и няма ли строителство в един район, значи няма работа за кмета, разправя той.

Село Скалище е на не повече от 6 километра от Кърджали. Асфалтът минава край Оловно-цинковия комбинат и бентонитовия завод, и след завой наляво цепи през цялото село. В центъра е естественият най-важен триъгълник в живота на местните: ниската сграда на кметството с националния байрак се перчи пред джамията, а отзад вдясно е кръчмата. Няма друга такава джамия в Източните Родопи - тя е с климатик. Построена е от сина на местния имам Хайри Апти - Ремзи и шурея му. Кръчмата пък въртят дъщерите на кмета.

Той самият ходи там, омесва се със зачервеното и шумно мъжко множество и винаги излиза с най-точните социологически и климатични прогнози.

Целокупното население от 1 200 души на изборите от 17 юни т.г. е



Гласувало като един - за царя



Странно, защото в Скалище не живее нито един българин, а пък за турци-монархисти май не бяхме чували. Е, на 18 ноември избирателите от района послушаха Доган и гласовете им отидоха за Георги Първанов.

В кметския кабинет е уютна теснотия - диван с плюшена покривка, масивно бюро, два-три стола и персийски килим. На стената зад горещия управленски стол има снимки на бебета - 3 от всичките 10 внуци на бай Ахмед. Тодор Живков казваше да правим по три деца, аз обаче преизпълних плана - имам 4 момичета и едно мъжко, пуска той оскъдна усмивчица от строгото си лице.

Нещо хич не му се ще да си приказваме в кабинетчето. Отиваме в здравната служба - някой го е ядосал сутринта, трябва да му се измери кръвното. Здравната служба пък е другата поредна изненада в това село - със заема от Световната банка джипито д-р Светла Гаджева така се е развихрила, че и новата поликлиника в Кърджали би могла да завиди на ослепителния теракот и модерната медицинска апаратура. Докторката заприщва кмета още на вратата и - хайде в гинекологичния кабинет, да му се похвали с току-що пристигналата кушетка за прегледи. Това отстрани какво е, живо се интересува бай Ахмед относно вирнатите стойки за краката и после прави ужасена гримаса. След това вежливо поздравява на майчин език селски баби и придружителките им, приседнали пред и в лекарския кабинет.

Като предизборни агитаторки жените започват да уверяват колко им е свестен кметът, как той е оправил селото - и улиците, и осветлението, и водоснабдяването, и телефоните. Само че повече не щял да кметува, уморил се бил. Д-р Гаджева се включва в похвалното слово за Ахмед Агата с лавина от благодарности за мощното рамо и съдействието здравната служба да заприлича на луксозна частна клиника.

Всичката ода за себе си ниският и набит човек пропуска край ушите си и кротко сваля сакото, навива ръкава на ризата и се приготвя за мерене на кръвното. Следва гълтане на хапче и уж слушане на докторските инструкции, които пак опират до "твърдо не" на ракийката, кафето и мазното.

Видя ли какво "гадже" е Гаджева, трепери за всички, промърморва той. След което се настаняваме в подопечната на кмета кръчма и докато да каже "ей тука една израелска ичкия", и на масата се нареждат чашите със задължителния айран, чиниите с мешана туршия и люти чушки. Израелската ичкия си е баш нашенска мастика, само от етикета й става ясно, че е Made in Jordan.

Докато бай Ахмед се суети зад бара, телефонът звъни почти неспирно и все по кметски дела. На стената над менюто се кипри календар със знойна мацка, притисната от два истински червени кочана царевица и надпис върху керамика "Никога не е късно да станеш за резил". В тази човешка обител надписите са важен фундамент. "Честните хора са разкошна възглавница, на която мошениците заспиват и тлъстеят", "Най-прекрасното нещо на света, към което винаги сме задължени, е майката" и други подобни послания въздействат на посетителите за начало.



До "Голямата екскурзия" през 1989- А тук гъмжеше от народ,



над 2 200 души живееха на територията на кметството,разправя нй Ахмед. Сега 50 на сто от местните жители са с чужди паспорти - разпилени най-вече в Турция, но и в Швеция,Герм ания, Австрия и други чужбини. Скалище стана особено известно покрай политика Мехмед Ходжа - първоначално дясна ръка на Доган, депутат от Великото народно събрание, а после отцепник от ДПС и създател на Партията на демократичните промени. Но и партията му, и него отдавна го няма - учителства в истанбулския квартал Авджилар. Мехмед Ходжа ме принуди мен, старият комунист, да стана депесар, големи спорове и конфликти имахме, спомня си кметът. Той още не може да преглътне, че когато Ходжа стягал новата си партия, селото се разцепило на две, младежта също и започнали враждите. Трудно, но Ахмед Агата успял да стане обединител на населението. Сега го тормози, че младите ги няма - над 70 мъже са по гурбет в Израел, други са в Холандия, Белгия, Германия. Неколцината артисали са безработни и чоплят семки на пейката пред джамията.

Най-лошото за селския първенец си остава поливането на тютюна и зеленчуците - напоителната система е пригодена за над 2 500 декара, язовирът до съседното село Жинзифово е пълен, но изравнителят е празен и стопаните мъкнат водата на гръб до нивите. А някога районът беше прословут с черешовите насаждения и бригадите от ученици и чиновници не смогваха да се справят.

Вече няма ни череши, ни бригади, демокрацията ликвидира създаденото от хората, въздъхва той. Единственото, с което може да се похвали и му носи удовлетворение, е здравната служба. Но и възобновената раждаемост. Допреди няколко години на трите махали се падаха три бебета и закачах майките, че няма що да се оплакват, че деца гледали - ами че те махленските баби колективно ги отглеждаха, разправя бай Ахмед.



Няма надежда за селянина и изборите затова са мрачни,



хвърля се в политологически разсъждения селският лидер. Уж е демокрация вече 12 години, идват разни кандидати, ако изобщо се сетят за нашето село, и лъжат ли, лъжат, ядосва се искрено той. На парламентарните избори местните хора за последен път събудили надеждата си и до крак се явили пред урните с убеждението, че Царя ще оправи хала им. А едно време изборите бяха всенароден празник, хич не съм съгласен да говорят, че било под строй и под натиск, мръщи се бай Ахмед. И припомня за веселбите на мегдана с тъпаните, бирата и кебапчетата. А сега се случвало даже бая хора да не знаят въобще, че трябва да отидат да гласуват. Оживлението наставало предимно по изборите за кмет. Отива Ахмед Агата в съответната селска кръчма, където ще се състои предизборна среща с гражданството. Той е тогава независим кандидат, а опонентът му от ДПС. Говорят един след друг, излагат възгледи, платформи и обещания. Накрая бай Ахмед печели с 960 гласа срещу едва 90 за ДПС. На последния кметски вот елиминирал всякакви съперници още на етап номинации. В общинското ДПС в Кърджали, като се убедили, че няма смисъл да се хабят с кандидатура, взели, че го поканили да го подкрепят. Така незаменимият кадър се озовал в стегнатите партийни редици на Доган.



Петър Стоянов да не се сърди на народа, а на себе си,



заключава човекът, който не знае що е проблем с електората и рейтингите. Ако президентът беше перфектен, ако народът беше доволен от него, нямаше да има втори тур, а той щеше да си седи на "Дондуков" още един мандат, обяснява компетентно кметът. И уточнява, че Стоянов получи това, което е дал. И изобщо, що за безобразие е това в нашия, българския модел - 6 кандидат-президентски двойки, възкликва той. Бай Ахмед е за американския модел и го обяснява така: не повече от двама-трима кандидати, дълга и всеобхватна кампания така, че всеки в държавата да ги види и пипне. Щото иначе изборът се опорочава. Според него между президента и кмета има и много прилики, но още повече разлики.

Нас ни избират на свободни и демократични избори, но кметът познава болката на човека още като го види на стълбите, докато президентът е далече от хората, пояснява избраникът на Скалище. Той признава, че в наше време е много трудно да си селски кмет. Ей тука в кръчмата плащам пенсиите и знам, че само в такъв ден мъжът поръчва 4 кебапчета - двете изяжда, а другите увива за бабата, и така до следващата пенсия, казва управленецът.

Той твърди, че българинът има биволско търпение и че ако всичко това беше в Чехия или Полша, досега да е избухнала гражданска война. Ако Стоянов беше спрял корупцията и ги беше озаптил онези от кабинета на Костов, дето окрадоха държавата, нямаше Първанов да го измести, разсъждава селският мислител.

И пророкува, че ако така я караме, държавата ще се самозакрие. Отиваме към гибел, не може 12 години само да се краде, не може един да има палат, а другият да няма и барака, изрича тежката си присъда Ахмед Агата. Той потрива ръце и казва, че има нещо не по реда си в комбината премиерът-цар - президентът-другар. Според неговите прогнози не е далеч времето, когато Симеон ще търти обратно към Мадрид, министрите в момчешка възраст - към Лондон, а народът пак ще търпи и няма да има супичка вкъщи.

Докато вървят прогнозите и аргументите на професионалния кмет, в "социологическата агенция" започват да пристигат и първите редовни участници във вечерните дебати. По улиците на Скалище пак не се виждат хора. Само двама млади мъже съсредоточено плюят семки на пейката пред джамията с климатика и няколко деца се мотаят пред магазинчето.