|
И всеки опит "да се посегне" на някои решения, свързани с нея, е осъден на неуспех.
Такъв опит направи Министерството на финансите, като предложи изтеглянето на вноски от частните пенсионни фондове, изплащането на втора пенсия или прехвърлянето на партидата на трето лице да се облагат с данък. Първи възразиха не други, а депутати от НДСВ. Почти веднага те получиха подкрепа отляво - проф. Кр. Петков също представи доста обширна аргументация против проекта на министерството. И то отстъпи.
Основните аргументи на защитниците на реформите са следните. Пенсионните фондове акумулират значителен финансов ресурс, който сега се използва за купуване на държавни ценни книжа (80% от капиталите). Ресурсът може да се използва и за вътрешни инвестиции. Значи, колкото повече се натрупва - толкова по-добре. Затова Ив.Костов много бил впечатлен от този ресурс. (Между другото, не само той, а много други се впечатляват от всякакъв ресурс, стига да е достъпен. На една ръка разстояние, така да се каже). Освен това, реформата е важен отговор на много тежката "пенсионна и социална ситуация", а България е вероятно единствена в региона, където оперират едновременно три стълба на пенсионно осигуряване. (Подразбира се, че е намерен сполучлив пазарен отговор на трудната ситуация). Накрая, социалният ефект също е висок - фондовете ще отпускат много по-големи пенсии и всяка промяна би ощетила "стотици хиляди българи, които с толкова труд бяха убедени да заделят от скромните си доходи, за да не разчитат на бедната ни държава в случай на ранно пенсиониране".
Добавя се, за всеки случай, че МВФ и Световната банка ще погледнат добре на запазването на реформата в този вид.
Всички тези аргументи са неоснователни по един опасен начин - защото съдържат зрънца истина, които прикриват тяхната несъстоятелност. А напоследък се чуват все повече гласове, че реформата е несъстоятелна. Да напомня основните критики:
- Реформата не отговаря на състоянието на икономиката и нивото на доходите. Не друг, а именно от Световната банка твърдят това - за справка може да се види докладът на банката за 2000 г.;
- Поради своята неадекватност социално-осигурителната реформа потиска развитието на основния икономически сектор - източник на заетост и доходи на населението - самонаетите, дребния и среден бизнес; подтиква развитието на сенчеста икономика и вместо сигурност генерира бедност. Затова и в становището на Международната конфедерация на свободните профсъюзи, което М.Коралски (бивш министър и зам.-министър) наскоро цитира, такива реформи се свързват с "мизерстващи мнозинства от хора и...огромна цена на прехода".
- Особено остро е несъответствието между реформата и структурата на икономиката и то в няколко аспекта:
а) поради особености на разпределението: по-малко от 10 на сто от фирмите получават около 90 на сто от формираната в икономиката печалба (има такива изследвания), а останалите 90 на сто от фирмите получават 10 на сто от печалбата);
б) поради мащабите на предприятията (преобладаващата част от бизнеса са самонаети, дребен и среден бизнес, за които осигурителните вноски са твърде тежък товар);
в) поради отрасловата структура - услуги, туризъм, лека промишленост; селско стопанство.
А сега все по-ясно изпъква и друг проблем - реформата на социалното осигуряване е лошо съчетана с реформата в здравеопазването. По-конкретно поради съвпадението им във времето и поради ниските доходи на населението, двете реформи взаимно се ерозират. Истината е, че те просто не бяха съгласувани. Това съгласуване има важен аспект - разполагането им във времето (за да не съвпадат) и обвързване с предвиждания икономически растеж и - особено - с динамиката на доходите.
В противен случай натискът върху без друго ниските доходи става прекалено силен. Така страдат както реформите, така и хората.
Общият ефект от тази несъгласуваност вече е очевиден. От една страна обемът на медицинските услуги, които може да получи средният българин рязко се съкрати. От друга страна потребностите от такива услуги нараснаха поради увеличената заболеваемост, но средствата за здравеопазване са недостатъчни.
Когато увеличената заболеваемост се сблъска с ограничена медицинска помощ, резултатът не може да е друг освен увеличена смъртност и съкращаване на средната продължителност на живота. Най-ясно това се забелязва при раковите заболявания - според експерти основна причина за нарасналата смъртност от такива заболявания е късното им откриване. А късното откриване означава преди всичко затруднен достъп до медицинските услуги.
Каква следва да е разумната реакция, когато растат заболеваемостта и смъртността, а намалява средната продължителност на живота?
Всеки човек, който е в границите на нормалния интелект и психическо здраве, знае отговора - когато си болен увеличаваш разходите за лечение, за да намалиш рисковете за летален изход. Ако текущият доход не е достатъчен, започваш да харчиш и от спестяванията си. Ако и спестяванията не стигат, се продава имущество, за да се набавят средства за лечение. Но в никакъв случай не продължаваш да спестяваш. Особено пък ако е за сметка на разходите за лечение. Това е валидно дори и за особен вид спестявания - "спестяванията за старините", т.е. пенсионното осигуряване. Защото при липса на адекватно лечение в момента, едно заболяване може да направи излишно спестяването за бъдещата старост.
Но българските "социални реформи" не се придържат към елементарните житейски правила. Реформите продължават да поддържат високо ниво на спестяванията за бъдещето (за пенсии), въпреки че текущата потребност от медицински грижи (и съответните средства за тях) е много висока. Те не се притесниха от съчетанието между ниски доходи (най-ниски заплати в Европа и второ място по бедност) и нарасналата заболеваемост на населението, която изисква повече медицински грижи и следователно повече ресурси за здраве. Нещо повече, те не се притесниха да "отговорят" на увеличената смъртност (и намаляващата средна продължителност на живота) с увеличаване на пределната възраст за пенсиониране. Всъщност, за онези, които управляват парите това си е чиста печалба, защото събират повече, а ще харчат по-малко за пенсии.
Така реформаторите просто следват логиката на експертите на фирмата "Филип Морис", които представиха на чешкото правителство анализ, според който пушенето е полезно, защото съкращава продължителността на живота, а по такъв начин намалява и разходите за пенсии. Явно така мислят и нашите реформатори - високата заболеваемост и ограничената медицинска помощ се считат за полезни, защото увеличават смъртността и съкращават средната продължителност на живота, а това означава и по-малко пенсии в бъдеще. Печалбата става още по-висока, ако текущите вноски за пенсии са сравнително високи.
Твърдят, че тази печалба дава възможност за повече инвестиции и развитие на икономиката. И сигурно е така. Колкото по-опасни заболявания ни нападат и колкото по-зле се лекуваме, толкова повече инвестиции и нови работни места ще имаме. От такава гледна точка един белодробен антракс е неоценим инвестиционен фактор, който с нищо не е по-лош от пушенето и рака на белите дробове. Но от "Филип Морис" просто не разбират това. Да им имам експертите.
Ето защо реформаторите никога няма да се съгласят, че сегашната схема за разпределение на оскъдните ресурси е просто перверзна. Те няма да се съгласят, че е необходимо рязко да се увеличат разходите за текущо здравеопазване за сметка на спестяванията за бъдещето. Аргументът, който е валиден за обикновения човек - за какво ми е пенсията, ако не доживея до нея, не е валиден за реформаторите. Те биха отговорили, че точно затова трябва да се спестява за пенсия (и колкото може повече).
Ето колко различна е логиката на реформаторите от логиката на обикновените хора (затова последните не бива да се бутат в политиките на реформаторите).
Но ако хората не могат да си помогнат сами, то някой друг би могъл да им помогне. Предишният президент пропускаше тези подробности при подписване на законите. И дали заради това или по други причини, но вече имаме нов, при това - социален президент. Защо пък да не прегледа по-внимателно това, което неизвестно защо, наричаме "социална реформа"?
И още нещо. Знаят ли защитниците на "реформите", че сега в Чили (нашият пример в реформите) се разработва план за държавно-бюджетна финансова подкрепа на частните пенсионни фондове? Преди да са минали и 20 години от въвеждането им се оказа, че фондовете не могат да посрещат поетите задължения и държавата трябва да плаща пенсии вместо тях. Планът скоро ще влезе в действие - до 2005 г. Оказва се, че там от реформите най-вече са спечелили пенсионните фондове и... кой още? Правилно - реформаторите. А това подсказва важна идея: щом у нас фондовете и реформаторите са толкова сигурни в успеха на реформите, защо да не поемат и някакви - включително лични !!! - имуществени отговорности при неуспех. Още отсега! За да няма изненади в бъдеще. Необходими са малки добавки към законите, които сами сътвориха. Интересно, дали "социалните реформи" ще се радват на такава поддръжка и след като се направят подобни добавки към законите?