|
Изненадите - в доста случаи извънредно неприятни и болезнени, спохождат София от самото начало на СПИН-скандала. И за наш срам, особено през първата година след арестите на медиците, ошашавените ни и тичащи след събитията дипломати така и не успяха да отреагират адекватно. Но да оставим този период настрана и да се ограничим със случилото се в рамките на съдебната фаза. Дори, когато не иде реч за крупни сюрпризи като началото на процеса през февруари 2000 г. (тогава дипломатите ни установиха постфактум, че първото съдебно заседание се е състояло) рядко онова, което се случва, отговаря на очакванията.
В продължение на повече от година все чакахме съдът да даде ход на делото и той все не го правеше. Накрая го стори и дори изслуша подсъдимите - нещо, което само няколко месеца преди това изглеждаше повече от невероятно. Тотален крах претърпяха и прогнозите кога ще дойде развръзката на първа инстанция. Очакваше се това да стане още през юли 2000 г. Не стана. После имаше страхове и предположения, че ще ни халосат с присъдите непосредствено преди парламентарните избори през юни 2001. Размина се. Накрая съдът сам обяви, че ще се произнесе на 22 септември. Но и тогава присъди не чухме. Председателят на състава заяви, че му е нужно допълнително време, за да разгледа всички доказателствата и си отпусна още три месеца. Новата дата, която посочи, е 22 декември.
Ще чуем ли присъди два дни преди Бъдни вечер?
Както напоследък обича да се застрахова либийският адвокат на шестимата Осман Бизанти - самият той многократно опровергаван в предположенията си за хода на делото, шансовете са 50 на 50. Винаги е възможно някой член на състава да се разболее или да бъде възпрепятстван и това да доведе до поредно служебно отлагане. Другият вариант е съдията да прецени някои от представените доказателства и факти като недостатъчно ясни и да поднови процеса, обяснява адвокатът. Според него шансовете това да се случи са минимални, въпреки че защитата едва ли би могла да мечтае за по-благоприятно развитие. Това най-малкото би позволило да се поставят отново ключовите искания, които до този момент съдът подминаваше с мълчание - за разпит на свидетели и извършване на независима медицинска експертиза.
Възможно ли е да се случи "невъзможното"?
В началото на октомври синът на Муамар Кадафи Сейф ал-Ислам обяви в интервю за "24 часа", че реално истината ще излезе наяве чак след като бъдат "разкрити отсъстващите лица". "Това е едно неясно дело, особено като се има предвид и наличието на важни страни, които са успели да се скрият. Това е проблемът", каза Ал-Ислам, вече влязъл в ролята си на наблюдател на процеса.
С това си изказване синът на Кадафи стана първият либиец, който официално бръкна в най-дълбоката "рана" на обвинителите. Защо? Защото прокуратурата очевадно не си е доизпипала нещата.
"Отсъстващите" субекти, както ги нарече ал-Ислам, са двама - Джон Англичанина и Адел Египтянина. За тях никой нищо не знае - дори фамилните им имена са неизвестни. В обвинителния акт двамата са записани точно така - някой си англичанин, който се казвал Джон, и някакъв си египтянин Адел. Тези лица с неясна самоличност обаче, според хаотично написания документ, стоят в основата на инспирирания от ЦРУ и МОСАД заговор за заразяване със СПИН на децата от педиатричната болница в Бенгази. Именно те двамата били дали крупни суми пари и заразен с ХИВ продукт на палестинеца Ашраф и българката Кристияна Вълчева, за да проведат операцията по инфектирането на невръстните либийчета, твърди обвинението. Незнайно защо обаче
прокуратурата не си е мръднала пръста
да научи каквото и да е повече за въпросните злодеи, камо ли пък да ги издири. За повдигане на обвинения да не говорим. Дори за лаика е ясно, че когато в тезата на прокуратурата зее подобна дупка, би било абсурдно съдът да я приеме безрезервно. И след като синът на Кадафи е стигнал до извода, че истината може да се изясни само, ако бъде разчепкана ролята на мистичните Джон и Адел, защо и съдията да не заключи същото след повторния преглед на фактите по делото? Дай, Боже.
Евентуалното подновяване на процеса би било грандиозна изненада - надминаваща всички, на които до този момент сме били свидетели. Според анализаторите обаче дори да не се стигне до такъв драстичен обрат, на 22 декември едва ли ще чуем "невинни" или "виновни" са българите според Народния съд.
Първо, ако присъдите са осъдителни и бъдат произнесени само два дни преди най-големия християнски празник, те
биха прозвучали на българската общественост по-жестоко,
отколкото в който и да е друг момент. Същото важи и за т.нар. западен свят, който неизбежно ще чуе какво се е случило с 6-ма европейци (пък били те и българи) в Либия. Подобна новина със сигурност би предизвикала негативна спрямо Джамахирията реакция. Нещо, което Триполи едва ли желае.
Още когато делото бе отложено на 22 септември наблюдатели обясниха факта с "международната обстановка" след атентатите от 11 септември. Оттогава насам Кадафи даде ред знаци, че иска светът да започне да схваща и него, и държавата му по нов начин - за изненада на мнозина Вождът на революцията не само заклейми терористичните атаки срещу Вашингтон и Ню Йорк, но и отсече, че САЩ имат пълното право да си отмъстят; после синът му - същият този Сейф ал-Ислам, който наблюдава СПИН-процеса, тръгна да работи чрез фондацията си за освобождаването на западните хуманитарни работници в Афганистан.
Делото срещу българите и най-вече неговият изход е един от критериите, по които ще се преценява доколко заклеймената като държава-подържник на тероризма и груб нарушител на човешките права Либия се е променила. В този смисъл за Триполи в международен план
безспорно е по-изгодно да оправдае българите.
До този момент Джамахирията направи много, за да легитимира процеса като прозрачен и справедлив - допусна български адвокат (безпрецедентно решение в практиката на Народния съд), покани български и чуждестранни журналисти да следят хода на делото, лично синът на Кадафи се ангажира да бъде гарант за спазването на правата на подсъдимите, на 22 септември в залата се появиха посланиците на европейските държави в Триполи.
Дано официалните власти в София да не бъркат в надеждите си, че всички тези жестове са прелюдия към благоприятен изход на процеса. Увереността, че е именно така доста укрепна в месеците след последното отлагане. Въпреки че е пестелив в изказванията си, външният министър Соломон Паси даде да се разбере, че той лично силно разчита и вярва на сина на Кадафи, с който поддържал непрекъсната връзка.
"Искам и се надявам криминалният аспект (на делото-бел.ред.) да отпадне. Проблемът да не се третира като престъпление и целенасочено действие, а като грешка и по случайност", каза Сейф ал-Ислам през октомври. Безспорно звучи обнадеждаващо.
Въпреки множеството "знаци" за възможно позитивно развитие обаче не трябва да забравяме, че
нищо не е изключено. Включително и най-страшното.
Кога и как точно ще приключи процесът никой не може да прогнозира с достатъчна степен на сигурност. Пунктът, по който като че ли и наблюдателите, и ангажираните със случая са единни е, че нещата едва ли ще се решат на първа инстанция. Независимо от факта, че срещу българите просто няма солидни доказателства. Самопризнанията, на които основно разчита прокуратурата, са фалшиви - изтръгнати са от подсъдимите с жестоко насилие по време на следствието. Тезата за заговор де факто е недоказана, налице са и заключенията на световноизвестните СПИН-експерти Люк Монтание и Люк Перен, че заразата в детската болница в Бенгази е типичен пример за вътреболнична инфекция, а не резултат от умишлено заразителство.
Независимо от всичко това обаче съдията има пълното право да приеме признанията на подсъдимите за доказателство и да отхвърли отказа им от тях. Ако го стори, неизбежно ще чуем осъдителни присъди. Ако не за всичките 6 обвиняеми, то поне за част от тях. Което автоматично означава, че защитата ще обжалва пред по-горната съдебна инстанция и процесът ще се проточи още. Колко, един Господ знае.
|