"Няма да мълча, ако се върна в България", предупреди легендарният Едвин Сугарев на 4 юли миналата година. Тези му думи кънтят днес, защото вече съвсем ясно се чува как поетът тичка от Делхи към жълтите софийски павета. След като заяви, че не може да работи за новия президент, с което пак подчерта, че е повече политик, отколкото дипломат, Сугарев сто на сто си стяга куфарите.
Същото направи и експремиерът Филип Димитров - кинжал номер 1 в историята на СДС. И той е пътник, само че по дестинацията Вашингтон-София.
Въпросът е: Какво ще правят двамата, когато закрачат из София? В политиката ли ще се гмурнат, или ще си пишат кротко мемоарите?
Първо, не е съвсем сигурно, че Сугарев и Ф.Д. ще кацнат в София бързо - преди Георги Първанов да се закълне в конституцията.
Еди Сугарев например е толкова лудо влюбен в Индия, че трудно ще я напусне. Дори и в момента
той не е в посолството ни в Делхи, а на екскурзия из страната
Дори и по време на втория изборен тур, той не си седеше в кабинета, а обикаляше прелестите на мистична Индия. Май не Еди, а съпругата му е тази, която иска семейството бързо да се прибере в София. Договорът на Сугарев съвсем не е изтекъл, той може да си остане и до април 2002 г., разбира се, ако правителството и президентът не го изтеглят. Сугарев стана посланик в Монголия на 31.3.1997 г., далеч по-късно стана посланик в Индия, а съвсем напоследък зае мястото на Димитър Божилов и се води посланик и в Непал. С две думи - и да подава оставка, и да не подава, в Делхи със сигурност ще имаме нов посланик.
Да не говорим за Филип Димитров, за трудностите по раздялата му с Вашингтон и за ешалона мераклии, които искат да го заменят в американското ни посолство.
Но все пак - какво ще правят двамата, когато се върнат в София?
Точно преди година в пресата се прокрадна информация, че легендарните сини "кинжали", класически представители на които са точно Филип Димитров и Едвин Сугарев, ще се обединяват пак и ще атакуват отвътре СДС. Сборният пункт, от който кинжалите трябваше да тръгнат, бяха Националното движение "Екогласност", комитет "Съединение" и организациите на бивши военни, верни на Негово величество.
В дописките се твърдеше, че крайната цел на кинжалите е да превземат СДС, като преди това изгонят от партията Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев и Никола Николов.
Работата на Сугарев и Ф.Д. в София вършели ексдепутатът Васил Станилов, отец Камен Бараков и старият кинжал Светослав Лучников.
На пръв поглед това хартиено обединение не се получи. И досега Сугарев и Ф.Д. не са дали абсолютно никакъв знак, че искат да превземат някакъв СДС.
Да, но в писанията май има и някаква истина. Филип Димитров и Еди Сугарев са много близки - те са се обединили още преди 10 години и никакви месеци и никакви разстояния не могат да ги разделят. Борбата на Ф.Д. и Сугарев срещу някои лидери на СДС на практика се увенча почти с пълен успех - на 11.6.2000 г. те искаха да си отидат Бисеров, Цонев и Бакърджиев и днес тази тройка не е в СДС. Остана само Кольо Николов, но докато се усети, сигурно и той ще е аут.
Партията на Еди НД
"Екогласност" пък се кани да се събира на конгрес
преди Коледа, което означава че поетът може би се кани бавно да се върне в политическа София.
Дали ще превземат партията отвътре или партията СДС е станала толкова кинжалска, че естествено ще се впишат в нея - това са някакви детайли.
Важното е, че Филип Димитров и Едвин Сугарев са хора с еднакви позиции и затова, когато се върнат в София, те ще действат в синхрон. Ще действат, за да се върнат най-силните кинжалски времена - примерно ония от 1994 г.
Тези двамата, като истински представители на кинжалската си школа, винаги са били активни, само ако успеят да намерят нов враг. Те се върнаха в политическата игра през април миналата година, когато Богомил Бонев удари по Костов. Сугарев се обади чак от Делхи, за да защити тогавашния лидер на СДС и да оплюе опонентите му. После се обаждаше често-често, включително и за да обясни, че Краси Премянов има общи бизнесинтереси с изгонения от страната ни шеф на "Нафтекс" Денис Ершов.
Ф.Д. и Сугарев работеха през годините така, че
сега в политиката е пълно с техни врагове
Примери - бол. Сугарев, който сигурно ще влезе в историята освен с добрата си поезия и с изцепки като тази от януари 1997 г.: "Наша силова групировка е закупила от грузинци 200 мини, които се задействали чрез радиосигнал", спретна гладна стачка срещу Желю Желев. Филип и Сугарев ненавиждаха няколко човека в СДС и сред тях бяха Александър Йорданов, Георги Марков и Михаил Неделчев. "Всички те се опитват да свалят Филип Димитров, а някои от тях са доказани агенти на ДС", написа Сугарев в поредното си открито писмо през април 1994 г. Затова не е странно, че сега посланик Ал.Йорданов не ще да се върне заедно с тях в София, а Мишо Неделчев и днес си припомня, как двамата херои са го свалили от длъжността "говорител на НКС".
Преди да стане културно аташе в Полша, Елка Константинова получи остра хипертонична криза с частична амнезия след скандал с Едвин Сугарев. Сугарев искаше оставката на Марио Тагарински, когато днешният член на НИС бе шеф на отдел "Национална координация". До април 1994 г. Сугарев бе директор на в. "Демокрация" нещо като политкомисар и в този период се прочу с лютата си омраза към главния редактор Панайот Денев, който сега е шеф на БТА.
Сугарев недолюбваше, меко казано, и Иван Костов - поетът бе инициатор за създаването на т.нар. Съвет за национално възраждане заедно с Дянко Марков от БДФ, Вл. Костов от ЗДС, Лорета Николова от ДГИ, Св. Лучников от НКД, Пламен Антов от Републиканската партия и Иван Станчев от Съюза на репресираните. СНВ, който просъществува само на книга, трябваше да бъде контрапункт на идеята на Костов за СДС-партия. И Ф.Д. бе против Костов и неговата партия.
Когато Костов правеше партия, Ф.Д. казваше:
"Конфронтацията е факт, тя може да взриви СДС". Едвин Сугарев пък тогава твърдеше, че "Натискът на апарата за създаване на синя партия означава болшевизация на СДС".
Ф.Д. и Еди имат врагове и в лицето на Демократическата партия (те изхвърлиха Стефан Савов от СДС през септември 1994 г.), и в лицето на ДПС (те първи в СДС поведоха война с Доган).
Вероятно в София българският Кенеди и поетът-метач няма да могат да разчитат на стари кинжали като Евгений Михайлов и Косьо Мишев, които в последните години го дават в политиката далеч по-кротко. "Чуваме се много рядко. Филип е във Вашингтон, Косьо - в Ню Йорк, Едвин - в Индия...", казваше наскоро Евгений Михайлов.
Общо взето, днес т.нар. кръжец "Кинжал" не съществува. Едно време в него, освен Филип Димитров и Едвин Сугарев, се включиха Евгений Михайлов и Георги Боздуганов, а понякога към групата се причисляваха и Ал.Йорданов, Иван Куртев и Васил Михайлов. И други, които не признаваха нищо извън чистата синя мечта. За тези революционери винаги беше важна само пълната победа на СДС, а за да стигнат до нея, те бяха готови да правят денонощно митинги, да искат "каскада от вотове", да редят гладни стачки и др. подобни.
Доста от кинжалите се промениха, но Ф.Д. и Сугарев май си останаха на същото ниво.
Кинжалите изживяха своя катарзис през 1997 г., когато Евгений Михайлов остана извън листите в Ловешко, Павел Шопов и Васил Дойков бяха изчистени от Пловдив, а от политиката си отиде дори и Свободка Стефанова. Всички
те ядоха класически бой от зародилата се през 1995-1996 г. група на "пеликаните" -
начело с Костов, Бакърджиев, Божков и т.н. "Пеликаните" се разцепиха, но преди това успяха да разкарат от сцената кинжалите. Сега "кинжали" и "пеликани" в СДС няма - има "костовисти" и такива, които искат да махнат Костов отвсякъде. "Костовистите" обаче държат яко фронта и нито хората на Бакърджиев, нито някакви възкръснали кинжали могат да променят статуквото.
СДС няма да допусне до своята Светая светих нито Ф.Д., нито Сугарев. Филип Димитров има някакъв шанс - групата на Костов е признателна, че бившият лидер нито веднъж през последните 4-5 години не каза дума напряко срещу Командира. В СДС днес казват, че хора като Ф.Д. имат място в сините върхове, но това място трябва да е почетно, в смисъл - формално.
Виж, случая със Сугарев е друг. Еди, който ние нарекохме: "Индийското орехче на политиката", а той се определи като "Лютивото къри на политика", всъщност си остана един Дон Кихот на борбата срещу вятърните мелници на корупцията. Затова никой и не го обича. Не само корумпираните, не само тия дето смятат да се корумпират, но и тия, които просто не обичат устатите политици, които без да искат изпъкват. Дори и при един скандал с Бакърджиев през лятото на тази година, НИС на СДС защити Валяка Бакърджиев, а не Еди Сугарев.
Ей така стоят нещата.
|
|