|
"Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители". Това пък е записано в чл. 81 от действащата българска конституция. По същата тази конституция, по която 240-те ни народни представители се заклеха "в името на Република България" да спазват нейните норми и законите на страната и "във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа".
Затова не можем с лека ръка да подминем идеята на председателя на Народното събрание Огнян Герджиков, според която българските народни представители вече щели да могат да заседават и по двама-трима и в определен час ще се появяват, за да гласуват някой и друг закон или решение.
Първо тази на пръв поглед екстравагантна, но по същество твърде опасна идея, идва не от къде да е, а от председателя на българския парламент. Човекът, който в една парламентарна република би трябва да стои най-високо в държавата. И при определени обстоятелства това е точно така, като се има предвид, че той би могъл дори да изпълнява правомощията на президента, да дава разрешение за снемане на имунитет и за арестуване на депутати.
Втората причина нещата да не се оставят току-така е, че Герджиков минава за добър юрист.
Третата е, че неговата идея бе посрещната радушно от много депутати от управляващото мнозинство. Някой от тях дори извадиха и нови аргументи - че не можело лекар да участва при обсъждането на закон за интегралните схеми например, че така щял да се намали "ненормалното работно време от по 16 часа дневно" на депутатите, че тяхната работа била в комисиите и т.н.
Не на последно място като причина, за да се занимаваме с тази тема е и фактът, че новите управляващи
дойдоха на власт с лозунгите за нов морал,
за спазване на конституцията и законите, както и с обещанията, че ще прекратят практиката на полупразните пленарни зали, на гласуването с по няколко чужди карти, на приемането на закони за един човек или една групировка.
И в началото беше така. Пълна зала, букети, усмихнати хора, разказващи добри идеи, ръкопляскания,
предупредително и напомнително раздаване на "Приказка за стълбата" на Смирненски,
обещания на председателя на парламента, че "аха-аха" и ще сложи край на гласуването с чужди карти и на стоенето по кафенетата от страна на депутатите. Адмирации събра и вкарването в парламентарния правилник на разпоредбата, според която при внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия всеки народен представител с пряк финансов интерес от обсъждания проблем беше задължен да го разкрие. Но всичко хубаво свърши за една-две седмици. Два месеца народните представители не приеха нито един закон, ако не се има предвид една ратификация на международен договор. Стигна се дори до ситуацията, че същите тези хора, които твърдяха, че действащото законодателство било сбъркано и недостатъчно, нямаха готов нито един законопроект. След това дойде обяснението, че ще се приемат преимуществено закони, предложени от правителството и дори се заговори за ограничаване на правото на законодателна инициатива на депутатите, за да не се затрупвал парламентът и комисиите с негодни проекти.
После постепенно се възстанови практиката на празните пленарни зали. Стигна се дори до гласуване на изключително важните данъчни закони през последните 2-3 седмици, когато в зала можеха да се изброят не повече от 40-50 депутати. Изобщо да не говорим, че текстът, според който всеки депутат трябваше да обявява прекия си личен интерес от приеман закон, така и не задейства. А вече се появиха съмнения за приети от парламента лобистки нормативни актове.
За да дойде накрая идеята на Огнян Герджиков,
подкрепена и от шефа на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов,
депутатите да нямат задължението да стоят в пленарна зала, докато се обсъждат законите.
Истина е, че още ден след като разказа как щял да се промени правилникът на НС, как било така и по света, парламентарният шеф би лек отбой. Той обясни, че медиите не са го разбрали, че бил цитиран неточно. Герджиков влезе в задочен двубой с депутатката от собствената си парламентарна група Стела Банкова. Тя нарече идеите му "висша форма на цинизъм", той пък - че тя нищо не разбира.
Думата ни е, че предложенията на парламентарния шеф, както и сегашната практика на управляващото мнозинство (а и не само неговата) често да отбягва пленарната зала, не само не решава проблемите, но са и противоконституционни и определено нарушават приетите и от самите тях правила.
Да видим за какво става дума. Особено след новите твърдения на Герджиков, че няма да се налага промяна в парламентарния правилник. Изискването на конституцията, че
в залата винаги трябва да има най-малко 121 депутати,
се отнася не само за моментите, в които Народното събрание приема закони, декларации, обръщения и решения. То е изискване, за да може изобщо да има заседание на парламента. В този смисъл именно е и разпоредбата, според която "Народното събрание може да заседава и да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители". Тази норма е императивна. От същия вид е и вече цитираната разпоредба в правилника за организацията и дейността на НС, според която всеки депутат "е длъжен да присъства на заседанията" на парламента и комисиите.
В него пише, че при "неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се удържа сума, равна на две трети от дневното възнаграждение, а от заседание на комисия - една трета от получаваната добавка за участие в комисията".
В следващата разпоредба пък е казано, че "когато поради липса на кворум заседанието на НС бъде прекратено,
на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието,
се удържа две трети от дневното трудово възнаграждение"
Според правилника данните за удръжките при отсъствие от заседания на парламента или на комисиите се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, от справки от председателите на постоянните комисии и от стенографските протоколи. Но някой да е чувал да е направена удръжка от трудовото възнаграждение на депутат, включително и след провалило се поради липса на кворум заседание? Едва ли.
Въпреки че вече има провалени дори цели заседания на парламента. Независимо че дори шефът на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов обяви, че те имали "сведения и списък" на хората, които "неоснователно" не са били в пленарна зала.
Разбира се, темата за законодателството и изобщо за законодателния процес е обширна. Защото наистина има логика в това, че не малка част от народните представители наистина си нямат и хабер от голям процент от приеманите закони. Наистина един лекар не разбира не само от интегрални схеми, но по презумпция той не би трябвало да отбира и например от данъци, съдебна власт, компенсаторни записи, приватизация, фондови борси, електронни медии и т.н. Същото - с необходимите поправки, може да се каже и за депутата- инженер, бивш състезател по стрелба или по художествена гимнастика, собственика на автосервиз, актьора, пък и за народния представител - юрист или икономист.
Това обаче е възможно, както заради действащото законодателство, така и заради принципите на парламентарната демокрация. Именно за да се тушира тази съвсем естествена депутатска некомпетентност, са измислени и съветите по законодателство, и сътрудниците, и експертите, и парламентарните комисии.
Така или иначе обаче законите се гласуват именно от депутатите и ако не искат да останат в историята с нелепи, сбъркани или ялови закони, то здраво трябва да се учат и да се трудят. Все пак
те ползват всички възможни екстри,
познати на обществото ни - автомобили, представителни пари, командировъчни, добри заплати, 60 дни платен годишен отпуск. Отгоре на всичко, времето, през което народните представители изпълняват своите функции, им се зачита за трудов стаж и то по специалността им, както съответно за служебен стаж за длъжността, която са заемали до избора им. А накрая им е позволено и да получават и хонорари или възнаграждение по граждански правоотношения.
Крайно време е депутатите да разберат, че са в светлините на прожекторите и е напълно естествено тяхното поведение и работа да се гледат под лупа. Не само защото получават парите си от държавния бюджет, т.е. от нас данъкоплатците, а и защото би трябвало да са политическият елит и хората, които представляват целия народ.
А ако на някой му се иска българският парламент да не е толкова важен институт в държавата, родните депутати да са "скъпоплатени чиновници на повикване", да им се дава възможност да си правят каквото поискат, по-добре ясно да го каже.
Може някъде в Европа да заседават по двама-трима депутати, но българската конституция и българският правилник за организацията и дейността на НС не го позволяват.
И преди да променят, което и да е от двете, родните депутатите са длъжни първо да ги спазват. А ако не им се работи, могат спокойно да се възползват от чл. 72, ал. 1, т. 1 от конституцията, т. е. да подадат оставка.