|
Всяко гениално решение е просто - и точно в това се състои неговата гениалност. В качеството си на гений на злото Осама бен Ладен изобрети оръжие, което не му струваше почти нищо, но притежаваше огромна разрушителна мощ - гражданският самолет, пълен с керосин и защитен с живия щит на хората в него. Кой бе предполагал, че най-голямата сила в света може да бъде атакувана на собствената й територия по толкова елементарен и толкова унизителен начин - като бъдат поразени най-важните символи на нейната икономическа мощ (кулите на Световния търговски център) и на военното й могъщество (Пентагонът). Ако четвъртият самолет на терористите бе стигнал до целта си на 11 септември, щеше да рухне и символът на политическото върховенство на САЩ - Белият дом. Щатите се оказаха удивително лесно уязвими.
Виртуални съюзници
Нестандартното мислене на злодея извади света от досегашните схеми на поведение. Внезапно Съединените щати излязоха от изолационизма си и престанаха да се държат като голям остров на благоденствието в океана от планетарни проблеми. Те почувстваха нужда от другите. В деня след атентатите започнаха да събират световна антитерористична коалиция и благодаряха за подкрепата на всеки, включително и на България. Спомниха си дори за ООН и платиха част от дълговете си към световната организация. Видя се, че и най-силният не иска да е самотен в бедата си.
Заедно с това се видя също, че най-силният е много по-силен от всички останали. На въпроса на президента Джордж Буш "с нас ли сте, или не", всички побързаха да се наредят под знамето на антитерористичната коалиция, за да не станат жертва на гнева на суперсилата. Руският президент Владимир Путин бе от първите, които обещаха подкрепа.
Но от друга страна, т.нар. съюзници на САЩ, които по време на войната в Персийския залив и в Косово даваха вид, че играят някаква роля в уреждането на кризи, този път съвсем се загубиха, защото Вашингтон нямаше време да се церемони с тях и трябваше бързо да си върши работата сам. През първия ден на нападението срещу Афганистан най-верният съюзник на САЩ - Великобритания - се включи в бомбардировките, но след това продължи да гледа спектакъла от безопасно разстояние под предлог, че трябва да оцени резултата от първия удар и след това да продължи. Едва след падането на Кабул британското командване прати стотина войници уж да охраняват летището на афганистанската столица, но те бяха натирени от Северния съюз като натрапници. Франция, Германия, Турция и още няколко големи съюзници от НАТО даваха вид, че всеки момент ще се включат в операцията "на терен", но си влачеха краката с надеждата, че работата ще се свърши и без тях.
НАТО показа какво може
След 11 септември НАТО се оказа изненадващо недееспособна организация. За първи път след учредяването си тя реши да приложи чл. 5 от пакта, предвиждащ колективна самоотбрана в случай на нападение срещу една от държавите членки. Но го приложи само на думи. Целият драматизъм на историческото решение, че всички съюзници са в състояние на война, се сведе до политическа пушилка и полицейско сътрудничество за издирване на следите на терористите. Единствената истинска обща работа бе арестуването в различни страни на около 360 души, заподозрени, че имат връзки с атентаторите.
Но всяко зло - за добро. Русия, която допреди няколко месеца получаваше алергия от мисълта, че нейните бивши сателити в Източна Европа минават на противниковата страна, сега осъзна, че този процес е почти безобиден. Самата тя се оказа в топли чувства със САЩ, които за първи път проявиха необичайно разбиране към нейния чеченски проблем и получиха от страна на Москва взаимност по афганистанския проблем. Спояващата дума бе "антитероризъм" - Вашингтон призна правото на Путин да се бори с тероризма в Чечения, а Кремъл даде благословия за американското присъствие в бившите съветски републики от Централна Азия за удар по базираните в Афганистан терористи, подкрепящи чеченските си събратя. Освен това Русия изигра полезна роля чрез влиянието си върху антиталибанските сили, които отмениха американските сухопътни войски и им спестиха крайно нежеланите и неизбежни жертви.
Отново в руски обятия
След края на Студената война и разпадането на Варшавския договор НАТО губи сега и последния си естествен враг, който осмисляше донякъде нейното съществуване - Русия. Любопитно бе миналия месец да се наблюдава как генералният секретар на алианса Джордж Робъртсън договаря в Москва нова система на взаимоотношения, при които да бъде питана Русия по засягащите я въпроси. Такова чудо не се помни от историята - военен съюз да се допитва до вероятния си противник как да постъпва, за да не го засегне. След като не успя да се разпусне навреме, НАТО вече няма друг избор, освен да се трансформира в организация с нови колективни цели. Някои анализатори й предсказват бъдеще на "въоръжено ООН".
Нищо чудно благодарение тъкмо на НАТО България и Русия някой ден отново да се окажат братя по оръжие. Тогава горко на онези, които се натискаха за пакта с мисълта, че ще изтръгнат завинаги България от орбитата на Москва. Точно затова най-яростни противници на сближаването на НАТО с Русия са не традиционните й противници, а бившите й съюзници Чехия, Унгария и Полша, които в качеството си на новоприети членове на пакта се надяваха да са се избавили окончателно от нейната компания. Но историята си прави шеги и потвърждава правилото, че откъдето тръгнеш, пак там ще се върнеш.
Часът на истината наближава
По-сложен е въпросът с членството в Европейския съюз. Тази година на България й се падна път. Вдигането на шенгенската бариера на 10 април отвори широки възможности пред по-динамичната част от българското население да се интегрира индивидуално с Европа. Десетки хиляди се отправиха на краткосрочен туризъм на Запад и още не са се върнали. В обратната посока бяха регистрирани само единични пътувания на нашенци, склонили да заемат в родината министерски и други високи постове след емигрантския си живот.
А на онези, които останаха у дома, Европа препоръча да не шават. И за по-сигурно официално ги зачисли в една група с Румъния, определена като "оставаческа". В един момент това обиди София, която си бе въобразила, че е дръпнала напред в сравнение с Букурещ. Но после притихна като й показаха какви годишни оценки й е написала Европейската комисия.
На всичко отгоре еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген взе да говори неща, които съвсем не звучат окуражаващо. Той прогнозира за България и Румъния двойно разочарование догодина, когато почти по едно и също време ще се решава въпросът за приемане на нови членове в ЕС и НАТО. "Има опасност от двойно разочарование догодина за някои кандидатки за ЕС и НАТО, макар и да няма съгласуване на действията между двете организации. По стечение на обстоятелствата моментът на истината и за двата процеса на разширяване ще настъпи през втората половина на 2002 г. Има опасност от двойно отхвърляне на някои кандидати", каза той във Франкфурт на 23 ноември, без да назове имена на държави. От изявлението му обаче веднага се разбра, че става дума за България и Румъния, след като обясни, че обявените вече 10 фаворитки за ЕС ще получат догодина покани за присъединяване. Така от общата група кандидатки за Евросъюза ще отпаднат България и Румъния и само над тях ще тежи двойната заплаха да не бъдат приети нито в ЕС, нито в НАТО.
Ферхойген може и да се окаже лош пророк. Но несъмнено е прав, като предупреждава, че наближава денят на истината. А тя не може да бъде друга, освен истината, която всеки българин вижда постоянно около себе си. България е далеч от представите за европейски стандарт, защото е опоскана като държава от Третия свят. Тя не би и могла да е друга, след като години собствените й управници я грабиха като за последно. И си писаха един на друг паметни книги кой колко бели пари е скътал за черни дни. За да ги запомни историята поне с този летопис, сътворен на епохалната граница между двете хилядолетия...