Щом като такъв сериозен човек като еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген започна да ни сравнява с магическия герой Хари Потър, значи здравата сме го развеселили. По повод напъните на България да се надига, за да изглежда по-височка сред кандидатите за ЕС, иначе скучният германец възкликна в сряда: "Трябва да се случи чудо, за да може България и Румъния да изпълнят икономическите критерии за членство през следващите 12 месеца. Не може да се изключат чудеса, но успехът на подхода Хари Потър е малко вероятен. Трябва да е налице магическа сила, за да се реализира всичко това."

Нашето правителство, изглежда, схвана думите му



като насърчение да прави фокуси.



До миналата седмица то ръкопляскаше на френския външен министър, който предложи България и Румъния да бъдат приети заедно с 10-те фаворитки за ЕС още през есента на 2002 г. В началото на тази седмица външният министър Соломон Паси успокои по-напредналите, че няма да висим на гърбовете им като баласт, и посочи 2003 г. като възможна дата за приемане на България. В сряда премиерът Симеон Сакскобургготски в интервю за в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" говореше за 2004 г., завчера отсече в Берлин - 2006 г., а на другия ден се поправи - 2007 г. Такава игра с петилетките не помним и от времето на социализма, когато ударници се надпреварваха да съкращават сроковете.

Сега обаче това е възможно, защото цялостната стратегия за присъединяване на България към Евросъюза е сбъркана. Тя залага на принципа знаем, че не сме стока, но ни вземете по политически причини. Логиката на поведение и на предишното правителство, и на сегашното е следната: Иван Костов и Надежда Михайлова (респективно Симеон Втори и Соломон Паси) толкова много се харесват на Запада, че покрай тях той ще хареса по политически причини и цялата България. Затова



и двете правителства не си даваха досега особен зор



да пооправят икономическия хал на народа си, че да не се курдисва дрипав сред богатите, а залагаха на собствения си политически чар. Сякаш се явяваха на конкурс за красота в Брюксел.

Надежда Михайлова едва откакто мина в опозиция се сети, че за влизането в ЕС има икономически критерии от Копенхаген, приети през 1993 г., които изискват от новите членове "да имат функционираща пазарна икономика и да издържат на конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС". Когато беше външна министърка и през декември 1999 г. в Хелзинки се решаваше дали да бъде поканена България на преговори за присъединяване, тя бе щастлива заедно с Костов, че Евросъюзът направи компромис и приложи към нашата страна само политическите си критерии. Сега госпожата почти всеки ден подмята към Сакскобургготски, че трябва да изпълнява и икономическите критерии от Копенхаген, щом се натиска за ЕС.

А истината е проста: в икономически план България отговаря на критериите не на ЕС, а на МВФ - фонда, който се занимава с негодните да се самоуправляват държави от Третия свят. Чували ли сте в Евросъюза да членуват страни, които питат МВФ какви бюджети да приемат, колко да им струва токът и какви заплати да дават? Срещу което да чакат поредния транш заеми за закърпване на финансовите дупки. Или си при едните, или си при другите.

Но сиромах чиляк - жив гявол. Още навремето Костов



представяше нашите слабости за предимство.



Той смело обещаваше, че България ще изпълни за броени години не само критериите от Копенхаген, но и критериите от Маастрихт за единния валутен пазар, до които едва додрапаха повечето от сегашните членове на ЕС. И изкарваше силен аргумент - ние сме във валутен борд и той неизбежно ни вкарва в строгите финансови рамки на по-развитите. Само че валутният борд за бедния е като апарата за изкуствено дишане за полуумрелия - и двата постигат равномерност на функциите, докато са включени.

България няма да влезе в ЕС, нарамила апарата си за изкуствено дишане. Управляващите трябва денонощно да мислят как да й помогнат да живне, за да не се нуждае повече от него.

Иначе на изпитите за ЕС ще продължаваме да се явяваме като неподготвена студентка, която мисли какви жартиери да си сложи, за да не е придирчив професорът по другите въпроси.