Днес ще научим името на четвъртия свободно избран лидер на БСП. След г-н Александър Лилов (1990-1991), г-н Жан Виденов (1991-1996) и г-н Георги Първанов (1996-2001).

Но макар формално този избор да е за четвърти път, има нещо, което го прави уникален. А именно: за първи път БСП избира лидер не в условията на катастрофа, не под заплаха, не в истерична ситуация.

Спомнете си: г-н Лилов оглави стогодишната партия навръх такива вълни от агресия и ненавист, в които като мека закачка, като едва ли не мехлем звучеше незабравимата мелодия: "Луканов е престъъъп-ник, а Лилов педе-рааст".

Г-н Виденов получи в наследство една рухнала и току-що бита на избори партия (между другото бита за първи път, "с малко, но завинаги"), която се топеше като снежен човек и не знаеше на кой свят живее. Бяха й подпалили къщата, общо мнение беше, че ще я забранят или репресират.

Г-н Първанов оглави нещата в една вече съвсем невъзможна ситуация. Бяха го избутали напред (заедно с, Бог да го прости, Николай Добрев) да отговаря за феноменалната каша, забъркана от г-н Виденов. И човекът стоеше между Харибдата на народния бунт и Сцилата на вътрешнопартийните си противници. Последните - напълно уверени, че "това момче ще даде фира за дни" - от момента на избирането му, та до победата му на президентските избори миналия месец, - не спряха да повтарят рефрена, подет от поизгубилия се напоследък, но тогава твърде шумен г-н Валентин Вацев: "Баба, слабак, аутсайдер..." Към което с удоволствие



добавяха "Предател! Подлога на Костов..."



и прочие прелести.

Като оставим емоциите обаче, можем да забележим, че и тримата досегашни свободно избрани лидери на "червените" са все политически формули на оценяване на БСП. При това оценяване чрез трансформация, чрез промяна.

И ако се замислим сериозно от тази гледна точка, днешният избор не е много по-различен. Дългосрочното оцеляване на БСП е все още въпрос за способността на тази партия да еволюира.

Само че опасността сега не е "външна", а "вътрешна". И се свежда до съвсем просто питане: ще може ли БСП - или Новата левица, или каквото се окаже левият проект в България - да стане привлекателна за младите хора. Тук е Родос, тук ще се скача.

Тънкото обаче е, че конгресът на БСП ще направи не един, а два избора. Единият - видим, публичен; другият - невидим фактически. Единият осъзнат, другият несъзнаван.

За какво говоря?

Очевидното, онова, което лежи на повърхността, е, че се избира между г-н Станишев (кандидатура на г-н Първанов) и, да речем, г-н Овчаров (кандидатура на г-н Овчаров). Може всъщност срещу г-н Станишев да стане и някой друг. Политик с ясна физиономия.

Тайният, незабележим избор е в следното: "Всъщност дали да избираме линия, или да не избираме!" Дали чрез г-дата Станишев, Овчаров и прочие да изберем отчетливо бъдеще, политическа линия на поведение, съдба и т. н., или пък, напротив, да изберем човек, който да остави всички врати отворени, който има неясно политическо лице, който не символизира политическа тенденция.



И за да не изглежда това празно теоретизиране,



ще кажа, че през 1991 г. г-н Жан Виденов беше избран точно по последната формула. Тогава БСП се разкъсваше от две ясно идейно противопоставени тенденции: г-н Пирински (подкрепян от покойния Луканов) срещу г-н Лилов. Избирането на г-н Жан Виденов за лидер беше мислимият опит да не се избере между тези две! Защото - противно на легендата, че "Лилов сложи Виденов", - истината е, че г-н Виденов беше начинът да не се избере една от двете посоки на развитие или по-точно - да се изберат някак си и двете!

Но не може.



Не може и неокомунизъм, и социалдемокрация



Не може прозападна ориентация и антизападна ориентация. Просто не е възможно.

(Прочее "за утеха" на левите ще добавя, че Съюзът на демократичните сили през 1990 година по подобен механизъм си направи удивителен подарък, който до ден-днешен нагарча: избраха за лидер на СДС г-н Филип Димитров тъкмо за да не избират между покойните Дертлиев и Савов! Т. е. тъкмо да не изберат между две ясни политически линии...)

Но който е поръчал да му сервират манджа с грозде, не бива изобщо да се чуди, когато му поднесат манджа с грозде. Вместо това ще трябва да е така добър да си я сърба...



Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com