|
След всяко по-значимо политическо събитие социолози и политолози обичат с една специална интонация да казват, че "е много важно да се разбере какво всъщност се случи". След като никоя агенция не успя да предвиди изборните резултати, най-лесното е да се каже: "Народът внезапно и масово започна да мами.". Но в политиката внезапните неща са рядкост, а измамите са рутинна практика и тъкмо около тях е заплетена цялата интрига.
На 11 септември група ислямски терористи измамиха властите на няколко американски летища, след което с ножове за хартия превзеха 4 самолета и успяха да разбият 3 от тях в емблематични за западната цивилизация сгради. По-същественото е, че тези терористи измамиха считаните за най-могъщи служби за сигурност в света. След което настаниха своя спектакъл в новините на всички световни медии и
поставиха под съмнение идеята, че светът е предсказуем
и посоката, в която върви, е предопределена, че почти нищо не зависи от отделния човек, че той е обречен да бъде част от някакъв предварително начертан план. Трудно е да се каже у колко хора кадрите от 11 септември са разколебали чувството за обреченост (или сигурност) и как това психологически е повлияло на президентските избори у нас, но тези хора сигурно не са малко. Показаното беше едновременно ужасяващо и по някакъв перверзен начин красиво. (Ето един пример как християнската етиката и една създадена в католико-протестантска среда естетика могат взаимно да се изключват.) Видя се, че привидно монолитни и високо организирани реалности могат да бъдат отчайващо крехки.
Какво общо може да има това с президентската кампания в България? Успешната външна политика беше основният коз на Петър Стоянов. Тя трябваше да компенсира вътрешнополитическите неблагополучия, за които изглеждаше някак естествено да се приеме, че електоралната присъда вече е произнесена на 17 юни. Но самопровъзгласилата се за успешна външна политика на президента имаше един съществен дефект. От март т. г. т. нар. международна общност последователно и методично
извършва блудствени действия с Македония
Правителството в тази малка страна, която през пролетта на 1999 г. беше подложена на сериозни изпитания покрай войната в Сърбия, се оказа притиснато да търси политическо решение за една чисто криминална дейност. По същество като идеология, начини на действие и морален облик бойците от АОК, АНО и "Ал Кайда" едва ли са много различни. Но отношението на международната общност към тях е подозрително динамично в зависимост от работата, която вършат, и терена, на който работят. След операция "Необходима жътва" АНО стана АНА и в САЩ някак свенливо ги сложиха в черния списък на терористичните организации, за което и 11 септември помогна. Но това са едни и същи хора, защо преди не бяха терористи, а сега станаха?
Още от пролетта на 1999-а твърде много български избиратели започнаха да усещат, че западно от България протича една измама и "успешната външна политика" на президента Стоянов е умерено съпричастна към нея. Говорещите глави, които след 11 септември запълниха телевизионните екрани, допълнително подсилиха това усещане за двоен стандарт. В началото на мандата си Стоянов каза, че Македония е най-романтичният период от българската история. Тази без съмнение точна и трезва фраза си има своя цена и тя трябваше да се плати.
Когато през август от стъпалата на президентството в София американският дипломат Дж. Пардю каза, че САЩ не подкрепят терористи на Балканите, всеки средно интелигентен българин трябва да е потрепнал като детектор на лъжата. От което не следва, че г-н Пардю е лош. Като професионален дипломат той е някак имунизиран срещу подобни морални оценки. Да говори едно в София и друго във Вашингтон, да твърди със сериозно изражение неща, в които може би сам не вярва, вероятно е част от професията.
Впрочем измамата, независимо от пейоративния товар на тази дума, е структуроопределяща част от битието и дори с някои уговорки може да се приеме като фактор на прогреса.
Цялата европейска и световна история
може да бъде видяна като постоянно усилие едни хора да измамят други. Като се започне от Адам и Ева, които били изгонени от Рая, защото яли непозволени храни, след това цялото повествование на Стария завет е наситено с вероломство и измами. Каин убива Авел, а Исав продава първородното си право на брат си Иаков срещу паница леща. (В съвременния свят това може да мине и за обикновена търговска сделка, но в морален план изразът "за паница леща" се е запазил като знак за измамливо обезценяване на стойности.) След това с помощта на майка си Ревека Иаков повторно измамил брат си. Пред смъртния одър на баща си Исаак той успял да получи благословията, предназначена за Исав. Ако се съди по следващите събития в Библията, изглежда че Създателят не е много критичен към измамите между човеците. Същото е и на Олимп. Там боговете постоянно се надлъгват един друг. Троянската война започнала след една интрига, която богинята на раздора Ирида създала между Атина, Хера и Афродита. И завършила с "Троянския кон", който шества в историята като символ на данайската измама. Това не е направило гръцката цивилизация по-малко значима. Ако от митологията се пренесем в реалния свят, ще открием, че в повечето големи исторически събития е скрито някаква съдбоносно коварство.
Анализът на
измамата като атрибут на европейската култура
не би трябвало да подминава едно забележително четиво - "Дневниците" на Христофор Колумб от неговата първа експедиция до Новия свят (септември 1492-март 1493 г.). Със затрогваща невинност там е описано как моряците, които слизат на о. Куба, освен непознати растения (тютюн, картофи, царевица) откриват и едни различни хора, готови да бъдат мамени. "Това са хора, на които е чуждо злото, те никак не са войнствени и дават всичко, каквото имат, на каква да е цена, разменят кошница памук за връвчица или какъвто и да било друг предмет".
От времето на Римската империя до Съветската (на злото) и САЩ (империята на доброто) политиката винаги е била заквасена с измама. Примерите от далечното минало могат да запълнят хиляди страници, но има и по-актуални, които заслужават внимание. През януари 1998 г. в Париж при представянето на книгата "Голямата шахматна дъска" Збигнев Бжежински съвсем честно признава пред френски журналисти, че доктрината за "правата на човека" е създадена от него с една основна цел - да дестабилизира Съветския съюз. "Номерът хвана дикиш", хвали се гуруто на американската геополитика.
Името на село Рачак в Югославия задълго ще се остане като емблема на мащабна международна измама. През януари 1999 г. със съдействието на генерал Уилям Уокър АОК инсценира там "клане над цивилни албанци", което беше приписано на сръбската армия. Преди да е имало разследване, събитието беше щедро експонирано от западните медии и послужи като лакмус за военната интервенция на НАТО. По-късно
в експертни доклади беше признато, че това е инсценировка
и част от труповете са на бойци от АОК, пренесени от други места и преоблечени в цивилни дрехи, но историята за разлика от някои закони, няма обратно действие.
Тъкмо аферата "Рачак" направи македонските власти особено предпазливи по време на кризата т. г. Те отбягваха да влизат в окупираните от АНО села, защото не знаеха какво точно ще заварят там и по-важното - как то ще бъде интерпретирано от CNN и други западни медии. Преди няколко години, когато Джордж Тенет седна в най-важния кабинет в ЦРУ, един от неговите колеги сподели пред американски вестник, че той бил особено подходящ за този пост, защото освен другите си професионални качества имал и изострен вкус към измамата. Тя винаги е била основна част от арсенала на тайните служби и политиците. Тук, естествено, не става дума за измама в чисто криминалния смисъл като деяние, квалифицирано по смисъла НПК. Но за да избегнем двусмислието, нека го кажем по друг начин. Част от изкуството в политиката (а също и в бизнеса) е умението да създаваш и да разгадаваш някакви привидности. Т.е. да мамиш и да не позволяваш да бъдеш измамен.
Особеното при президентските избори у нас беше, че
традиционно мамените и традиционно мамещите
този път си смениха ролите. След смайващия резултат от първия тур в едно от телевизионните студиа виден социолог каза, че изглежда много хора са скрили вота си при предварителните сондажи. В тона му личеше известно разочарование и лек укор към избирателите. Явно на електората не му се полага да мами мащабно и на 11 ноември той като един Андрешко е нарушил правилата. На него му се полагат дребни хитрости около водомера, електромера или ползване на чужд билет в тролея. Големите измами са запазен периметър за политици и експерти. Народът е длъжен да се държи предсказуемо.
Близо 10 години журналисти, политолози и социолози с почти целия потенциал на медиите внушаваха, че да се гласува за "ляво" не е престижно. Всички тези ваятели на общественото мнение твърде дълго време се държаха с аудиторията си като съдия изпълнители и беше съвсем естествено някоя вечер да замръкнат в блато. Тъкмо това се случи в НДК в нощта на 11 срещу 12 ноември. Една решаващо голяма част от българските избиратели разгада натрапваните привидности и този път гласува прагматично.
12 години след началото на прехода за много хора демокрацията започна да прилича на някакъв нов и много специален вид бедност. Изглежда че след края на Студената война водещ геостратегически приоритет на Запада в Югоизточна Европа е тъкмо инвестирането на бедност. Заради успеха на тази инвестиция международната общност е готова и на скъпи военни операции. На този фон стандартната антикомунистическа риторика на отделно взети политолози и журналисти, дори през 1991 г. да е звучала интригуващо, през 2001 г. излъчва трогателна интелектуална инфантилност.
Ако посланието на изборите в България от юни и ноември т. г. се преведе на делничен език, то вероятно би трябвало да означава, че избирателите искат също да участват в далаверата, която храни елитите. Един вид, готови са да търпят мизерия, но ако им се плаща за това. Т. е. искат промяна на правилата. Такова поведение не е нито "синьо", нито "червено", то е прагматично. Това трябва наистина да е краят на прехода. Сега елитите трябва да мислят за нова измама.