Теорията на играта познава едно удивително красиво правило: всяка игра между трима в крайна сметка се свежда до игра между двама!

Могъщият удар, който милиони българи нанесоха през юни на двуполюсния модел, на БСП и СДС, даде мнаго бърз и много неочакван резултат. А именно: рязко ускори еволюционните процеси и в "червената", и в "синята" партия. Дотолкова, че само шест месеца по-късно и двете са почти обновени (поне във върховете си) и сума ти възли са разплетени.

По-очевидни са нещата в БСП. Линията "Първанов" като на шега погаси точките на съпротива и младият г-н Станишев може да се поздрави с уникалното обстоятелство, че е



първият лидер на БСП без вътрешна опозиция.



(Нота бене! Не без противници! Напротив. Но няма съществена политическа линия, която да му противостои от вътре.)

Затова г-н Станишев е в положение, в което може да си позволи лукса едва ли не да крепи своите вътрешнопартийни врагове. Те са чудесна декорация в неговия дебют в голямата политика. Чисто и просто плашила, които той може да употребява при преговори: "Внимавайте момчета, помагайте, защото иначе - виждате ли ги тези..."

Що за чудодейна линия е тази, че гарантира чак пък такова спокойствие? Тя се свежда до един пункт: Не сами на власт! И съответно до пряко произтичащо от това: максимално широко ляво обединение.

Тази обстановка избутва противниците до два ужасно звучащи лозунга: 1. За трети път да вземем сами властта (при което в инстинкта на червения избирател избива споменът за скоропостижното доброволно слизане от властта), и 2. Никакви съюзници, достатъчно силни сме! (Което си е гроб студен, както и да го погледнеш).

По този начин политическият календар на БСП е принципно готов. Договорът с г-н Доган за коалиционно управление на България е сключен. Остава да се изчака или дисоциацията на НДСВ, или пък просто следващите парламентарни избори...

(Въобще не твърдя, че тези планове ще се сбъднат. Сто пъти сме се убеждавали, че Джон Ленън е прав в твърдението, че животът е онова, което се случва, докато правим планове. И все пак БСП е в прекрасно положение. За играещите шах ще го обясня още по-ясно: г-н Станишев има кон на d5).

При СДС картината изглежда много по-мътна, но всъщност не е.

Развръзката е налице или най-малкото е очевидна. И тук окончателното решение е предопределено от избора на г-н Станишев начело на 100-годишната партия.

Просто теоретически е невъзможно срещу младия социалдемократ да бъде противопоставен примерно г-н Муравей Радев или г-жа Екатерина Михайлова, или г-н Соколов.



Сините ще изберат или "юпи", или г-жа Надежда Михайлова.



Както се казва, просто няма какво друго да се случи. Същевременно това ще даде на г-н Иван Костов реална възможност да опита сили в ролята на нещо като Дън Сяо Пин. (Роля трудна, даже много трудна, и почти невиждана в български условия. Но кой знае, г-н Костов много пъти е доказвал, че е способен, талантлив човек.)

Така или иначе, до месеци СДС ще излезе от кризата си и (макар и без кон на d5) ще има добре изградена позиция, без особени слабости, без вътрешна болест.

Ако казаното е вярно, то



2002 г. ще бъде много кризисна за НДСВ.



Наличието на два такива съседа (в добро здраве и с нарастващ апетит) ще вкара НДСВ в режим на дисоциация, на вътрешна поляризация. Полюсите вероятно ще се образуват по оста "Стоян Ганев" - "юпита" (т.е. г-дата Василев, Велчев, Паси и т.н.). Не е съвсем ясно къде тук ще стои г-н Кошлуков. Но каквито и да са подробностите, г-н Сакскобургготски или ще трябва да се реши на хирургическа намеса, операция (нещо, което той явно не обича, чуждо му е), или пък да наблюдава как в самото название на партията му настъпват промени. Как във втората буква на НДСВ се образува множествено число, и как четвъртата се превръща в цифра (от "В" в "2" или дори в "1+1").

Такива са позициите в българския политически шах към днешна дата. Но през тази година на няколко пъти видяхме, че и ние, кибиците, се намесваме в нещата. Защото знайно е: кибикът има право три пъти да подскаже и един път да мести!