Едно трябва да се признае на политическата класа през последните години - тя е последователна и упорита в опитите си да се капсулира, да ограничи свободата на словото и да превърне публичността в престъпление. Поредното доказателство за това са промените в закона за защита на личните данни, приети от правителството в четвъртък. Абсурдно е "обработването на лични данни, свързани с престъпления, административни нарушения, присъди по наказателни дела, решения по административни дела и мерки за сигурност, да се извършва само от или под контрола на съответните компетентни органи". Скандално е при нарушението на тази разпоредба да се налага глоба от 10 000 до 100 000 лв. Безобразно е разширяването на понятието "обработване на лични данни" - в него вече е включено всяко действие с автоматични или други средства като "събиране, записване, организиране, съхраняване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне".

По-простичко казано,



под ударите на тези текстове попада всяка медия,



която си позволи да разпространи името на лице, разследвано за престъпление. Дори ако извършителят е хванат на местопрестъпление и срещу него има безспорни доказателства.

Наказуемо става публикуването на каквито и да е лични данни - име, пол, години и т. н., та човек, който е осъден с влязла в сила присъда по наказателно дело. Както и огласяването на името на извършил административно нарушение. Т.е. всяка медия, която напише кой министър, депутат или магистрат е хванат да шофира пиян или е предизвикал катастрофа например, може да бъде глобена до 100 000 лв.

Вярно, че в промените пише, че обработването на горните данни ще се извършва "само от или под контрола на съответните компетентни органи". Ако се прочете добронамерено и доста свободно, този текст може да се изтълкува, че ако МВР, прокуратура, следствие и съд разрешат, въпросните лични данни ще могат да се разпространяват. Трябва ли обаче медиите да искат разрешение от тези органи за почти всяка своя публикация? И за каква разследваща журналистика и свобода на словото ще става дума изобщо?



Защо е необходимо всичко това?



И в момента всеки засегнат от публикация може да съди съответната медия за клевета и обида по Наказателния кодекс. С промените в закона за защита на личните данни се предпоставя възможността държавата да наказва медиите с непосилни глоби. При това по своя преценка и усмотрение. И то защото те изпълняват своето задължение.

Повече от странно е, че авторът на скандалните текстове остана анонимен. Комисията за защита на личните данни категорично се разграничи и каза, че те не са нейно предложение. Защо ведомството или министърът, автор на нововъведенията, не обяснят и защитят публично идеите си? Може би защото и той си дава сметка колко скандални са те и разчита да минат незабелязано? Ако е така,



това е, меко казано, недостойно поведени.



Проектът за промени в закона за защита на личните данни съдържа още куп опасни предложения, които тепърва ще бунят духовете. Така например в него пише, че ще могат да се обработват лични данни за раса, етнически произход, религиозни убеждения, членство в политически партии, синдикални организации, за здраве и сексуален живот, ако това е необходимо за изпълнение на специфични права и задължения в "областта на трудовото право". Това може да означава, че по трудово дело трябва да се види дали уволнен работник е бил в синдикална организация. Или пък как е било увредено здравето му. Но може да означава и че всеки работодател ще може да събира безпроблемно всякакви данни за своите служител. Въпрос на тълкуване.

Очевидно е, че



подобни текстове нямат място



в българското законодателство. Ако бъдат приети, не е ясно до какви последствия ще доведат и колко души ще пострадат, преди управляващите да бъдат принудени да ги отменят. Само един пример: легендарният чл. 339 "а" от Наказателния кодекс, който тотално забранява скритата камера и който в момента се използва срещу журналистите от Би Би Си и румънеца Бухнич, разследващи случаи на корупция. Когато избухнаха скандалите, куп политици обясниха как веднага ще променят въпросния текст, защото той се използва произволно и най-вече за ограничаване на свободата на словото. Нищо такова не се случи. Нещо повече, сега министрите готвят още по-силен удар срещу медиите.

Всъщност защо се мъчат на парче, а не вземат да закрият медиите със закон. Тогава далаверата ще си върви безпроблемно и на тъмно.