|
----
1. Има маса - няма маса
Септември 1987, Созопол. С Илиана (актрисата Илиана Китанова - б. р.) още бяхме гаджета. Тъкмо бяха привършили снимките за "А сега накъде" на Рангел Вълчанов. Последните кадри с вкаменяването на главните герои и изчезването им бяха заснети на скалите между града и сухото дърво. Илиана играеше една от основните роли, аз бях на лятна практика като стажант в продукцията.
По онова време в града имаше няколко заведения. Рядко си позволявахме да ходим на ресторанти - карахме на цаца и картофи. Но с дневните и хонорара на Илиана имахме повече самочувствие. Една вечер към нас се присъединиха братът на Илиана и жена му, бременна в 7-ия месец. Коремът й беше доста голям, а всички - страшно гладни. Обиколихме стария град - навсякъде пълно, никакъв шанс. В най-тузарската механа за времето - "Воденицата", решихме да почакаме. Разгеле, една маса за четирима се освободи. Настанихме се и зачакахме някой да ни обърне внимание. Келнерите бяха по социалистически серт и супер важни особи. По едно време един обект ни забеляза. Огледа ни, особено 7-месечния корем, след което ритуално хвана масата и я сгъна на две. "Имаше маса - няма маса. Тази маса работи днес много, умори се и вече трябва да си почива", гордо произнесе той и се запъти към група немски туристи...
2. Край Босфора шум се вдига
Април 2003, Истанбул. С Теди Москов и Илиана заминахме да представим "Рапсодия в бяло". Филмът участваше в конкурса на Истанбулския международен фестивал. Пътувахме с нашия голф. Като минахме границата, много се забавлявахме от пътните знаци: "Яваш-яваш" беше "Намали". Щом наближихме крепостните стени на стария Константинопол, обзе ни патриотично чувство и запяхме "Край Босфора шум се вдига". Казахме си, че не можем да пропуснем да изпеем песента на самия Босфор. Застанахме на кея от азиатската страна и запяхме. От време на време Теди отиваше до камерата и правеше личен коментар по куплетите.
След така изпълнената патриотична мисия, отидохме да хапнем близо до фестивалния център на площад Таксим. С нас вече беше и Мая Новоселска. До едно малко пазарче има колоритна улица само с ресторанти. В първия попитахме дали има шкембе чорба. Келнерът гордо поклати отрицателно глава, а ние решително го подминахме. Сервитьорът на втория ресторант забеляза това и веднага ни настани. Има шкембе, комшу, как да няма. Видяхме го как се разпореди на едно момче, което изчезна към пазарчето с празна тенджера. Ние щастливо запоръчвахме, щом видяхме младежа да се връща с димящата тенджера. Ясна беше работата. На пазарчето имаше шкембеджийница, а в ресторантите не предлагат - но спечелиха нови клиенти! Какво ли щеше да каже любимият ни созополски сервитьор по въпроса?
3. Мистерията на българските салати
През 1996 г. за първи път организирахме с Британския съвет фестивал на комедийната група "Монти Пайтън". Показахме всичките им работи, както и отделните ключови филми на членовете - Тери Гилиъм, Тери Джоунс, Джон Клийз, Майкъл Пейлин и компания. Публиката препълваше Дома на киното. В края на празника изненадващо пристигна Тери Джоунс за закриването.
През 2000 г. направихме отново фокус върху "Монти Пайтън" - този път в рамките на София Филм Фест. Вързахме нещата и с представяне на "Улицата" на Теди Москов. След общата им вечер, на която много се забавляваха, отидохме вкъщи. Тери страшно хареса различните салати и сливовата ракия на баща ми. На другия ден го попитаха на пресконференцията дали ще има общ проект с Теди. "Разбира се", отвърна Тери: "Ще се казва "Мистерията на българските салати" и няма да мине без ракията на бащата на Стефан".
Същата година бях на Лондонския фестивал през ноември и Тери ме покани в къщата си в Южен Лондон. Позвъних, вратата се отвори тържествено и кой да видя: Майкъл Пейлин. Имах честта да бъда на една маса с двама от "Монти Пайтън"! Тери е голям кулинар и готви сам при особени случаи. Към нас се присъедини Бари-Елис Джоунс, сценарист и изпълнителен секретар на "Евроимаж". Подарих на Тери бутилка от Дядо Тотовата ракия.
4. Телефон за цял живот
С Тони Палмър се запознахме през 1994. Дойде като гост на втория "Рок Филм Фест". Държеше се като изискан джентълмен, завършил Кеймбридж. Публиката в България го познаваше от сериала "Вагнер" с Ричард Бъртън и Ванеса Редгрейв, заснет от Виторио Стораро.
Същата година той ми предложи да организирам снимките на новия му филм в България - историческа сага с много музика за живота на Хенри Пърсел. Действието се развиваше в края на ХVII век и включваше прочутата епидемия от чума и грамадния пожар в Лондон. С Радослав Спасов се заехме с организацията на снимките. Английският екип (само 8 души) пристигна през април и се шашна от метеорологичните условия - сняг, студ, направо руска зима. Първият снимачен ден трябваше да бъде на Суходолското езеро. Екипът на художника Анастас Янакиев беше построил декор на Лондон, който същата вечер трябваше да изгори. Като видя еднометровия сняг и виелицата, Тони Палмър се смрачи. Но благодарение на огромния си опит през годините (близо 100 филма), взе незабавно решение: декора да се премести на 20 метра по-високо, за да не бъде потопен от топящия се сняг в езерото. Наско Янакиев и хората му положиха неистови усилия, но се справиха блестящо. След 5 дни Лондон изгоря тържествено, макар че статисти и коне газеха в ледена вода.
По-късно Тони Палмър няколко пъти посети нашия фестивал и винаги се е впечатлявал от красотата на българските жени. През 2001 г. обаче беше малко посърнал в София. Сподели пред мен и Илиана, че е изправен пред съдбовен избор - как да спечели сърцето на своята асистентка и да се ожени за нея. След подробен разбор на ситуацията направихме стратегия за действие. Той се обади по телефона от къщи. След 2 месеца получихме покана за сватба в Швейцария. Скоро Тони и Микела имаха 2 деца. И мислят за трето...
5. Венеция
През 2003 г. бях решил да отида за първи път на Венецианския кинофестивал. Още след Кан започнах да проучвам възможностите за спане. Беше кански скъпо. Опитвах най-различни варианти и почти се бях примирил да нощувам в стария град и всеки ден да пътувам с лодка до Лидо, където се помещава фестивалът. Един горещ ден на юли ловях риба в реката в Трън - точно срещу къщата ни. Илиана ме извика и каза, че спешно ме търсят от Италия. Оказа се лично директорът на фестивала - Мориц де Хаделн. Питаха ме дали бих приел да бъда член на журито Opera Prima за дебюти. Не можех да повярвам! Беше като сън. Така и продължи.
В края на август ме посрещнаха на летището. Натоварихме куфара на специална лодка и потеглихме. Градът магично изплуваше пред нас. Скъсах се да снимам. Една сутрин на терасата на хотела забелязах оживление. Фотографи снимаха легендарния японски режисьор Такеши Китано. Без колебание се доближих и му показах визитката си. След като видя фамилното име, много се смя. Направихме си снимка за спомен "по роднински".
Бяхме с Янике Ахлунд (директор на фестивала в Гьотеборг) в градината на легендарния хотел "Дю Бан" (където е сниман "Смърт във Венеция") и си поръчахме рибни вкусотии. Когато се огледахме, изтръпнахме: на съседните маси седяха Бернардо Бертолучи, Марко Белокио, Марио Моничели, Валерия Голино, Асумпта Серна, Саманта Мортън...
Така продължи до закриването, когато срещнах Катя Рийман и няколко месеца по-късно тя дойде в София.
|
|
|