Едно проучване върху рецепцията на английския кейк в българското етнокултурно и политическо пространство вероятно би установило по неопровержим начин, че още в края на XIX век България е изглеждала като модерна европейска държава. Точно тогава пловдивският вестник "Три богатства" (месеченъ вестникъ за винарство, търговия и изкуство) публикува може би първата рецепта за кекс (бр. 6, януари 1900 г.). Изглежда заради нетърпеливия стремеж към усвояване на европейските гастрономически достижения английската дума cake е влязла в българския език с формата си за множествено число - cakes. През първите десетилетия на миналия век това сладко тестено изделие гордо



наднича от различни готварски книги



и дамски журнали като знак за неумолимо настъпващата градска кулинарна култура. А електрическата тенджера с нещо като метална чаша за средата, която да я превръща при необходимост във форма за печене на кекс, беше един от устойчивите кухненски атрибути на ленивото неделно социалистическо благоденствие.

Независимо от англосаксонския произход на думата, ранната история на кекса отвежда към гръцката античност. През епохата на елинизма били познати различни хлебчета, изпечени от тесто с ядки и мед. В Рим ги наричали placenta или libum и те най-често участвали в жертвоприношенията. В своя трактат "За земеделието" още през II в. пр. Хр. римският писател Марк Порций Катон е оставил една рецепта, в която днес не е трудно да се открие първообраза на съвременния чийзкейк. Разбито в хаван сирене се смесва с пшеничено брашно, яйца и мед, след което се пече на бавен огън. Твърди се, че през I в. пр. Хр.



римските легиони пренесли това лакомство



в провинция Британия, където то срещнало трайната привързаност на местните племена.

В някои средновековни английски източници думите cake и bread (хляб) се срещат като синоними. Явно първата дума е била използвата за малки хлебчета, приготвяни в по-специални случаи. Към средата на XVIII век в Англия вече имало утвърдени стандарти за някои видове кейк, а в началото на следващия век този сладкиш бил специфична мярка за добър живот сред американците от Източното крайбрежие. Той става особено популярен след 1835 година, когато в бакалниците се появяват бакпулверът и хлебната сода.

Някои разновидности на кейка са превърнати в предмет на национална митология. За прочутия немски коледен кейк (щолен) се твърди, че бил измислен в Дрезден през XVI век. Тогава била утвърден и обичаят саксонските князе да си изпращат като знак на уважение това сложно и "дълго като пейка" печиво, приготвено от брашно, масло, захар, бадеми и стафиди. В тази традиция ясно прозира и основното ритуално предназначение на кекса - да отдели прозаичния делник с неговия хляб от празника.

------



Рецепти

Датски кейк с ром

Продукти: 3 яйца, 150 г захар, 150 г брашно, 150 мл сок от вишни, 30 мл ром, 2 жълтъка, 200 мл сметана, 1 с.л. нишесте.

Яйцата се разбиват заедно със захарта на пяна, като постепенно се прибавя брашното. Омесва се тесто, което се поставя в намазана с масло форма за кекс. Пече се в умерена фурна до златисто. След като изстине във формата, се напоява с вишневия сироп, в който е прибавен половината от рома. Сметаната, жълтъците и нишестето се разбиват на водна баня, докато леко се сгъстят, и се подправят с останалия ром. Сметановият сос се излива върху кейка преди сервирането.



Английски кейк за чай

Продукти: 125 г масло, 125 г захар, 160 г картофено брашно, 25 г пшеничено брашно, 3 яйца, 60 г бадеми, 100 г захаросани череши (или вишни) , 30 г стафиди, 30 мл ром, настъргана лимонова кора, ванилия, 0,5 пакетче бакпулвер, щипка сол.

Маслото се разбива на пяна със захарта, лимоновата кора и ванилията. Прибавят се картофеното и пшенченото брашно, солта, бакпулверът и яйцата. Бадемите се смилат и се слагат в тестото заедно със стафидите. Добавят се накиснатите в ром и оваляни в брашно череши. Сместа се изсипва в намаслена форма за кейк и се пече около 40 минути в умерена фурна.



Ванилов кейк

Продукти: 300 г брашно, 20 г мая, 150 мл мляко, 150 г масло, 4 жълтъка, 75 г захар, 1 ванилия, 50 г стафиди, 1 с.л. ром, настъргана кора от половин лимон, галета.

Маята се разтваря в хладкото мляко. Добавят разтопеното масло, захарта, ванилията, ромът, настърганата лимонова кора и накрая - разбитите жълтъци. Изсипва се брашното и се разбива. Щом тестото започне да се отделя от стените на съда и да пуска мехури, се прибавят измитите, изсушени и оваляни в брашно стафиди. След това тестото се поставя в намазана с масло и наръсена с галета форма и се оставя за около час на топло, за да втаса. Пече се в умерена фурна около 45 минути. Преди сервирането се наръсва с пудра захар.

----

Каре



Пет често срещани заблуди за виното



1. Българското вино е от световна класа.

Някои наистина се доближават до световните стандарти, но като цяло индустрията все още е далече от търсеното по света качество. Може да го достигне (съществуват всички природни и климатични условия), но това е въпрос на бъдещето.

2. Скъпите вина задължително са по-добри от евтините. Обикновено е точно така, но не винаги. Зависи за колко скъпи и колко евтини вина става дума. От вино за 3 лева човек не би трябвало да очаква прекалено много, но понякога бутилка с цена около 5-6 лева може да се окаже по-добра от друга за 15 или 20.

3. Старите вина винаги са по-хубави от младите.

Има стари вина, които с годините облагородяват вкуса си, но далеч не всички вина са подходящи за стареене, както и друг път е ставало дума на тази страница. От българските мерла и кабернета рядко някои могат да стареят повече от 6-7 години. Често след тази възраст те деградират - цветът повяхва, а в аромата и вкуса се долавят тонове на сушена слива и ошав. По-голям житейски хоризонт има при някои реколти мавруд и мелник. При белите сухи вина последните реколти почти винаги са за предпочитане пред по-старите. Тогава те са най-свежи и приятни. Изключение от това правило са десертните вина, при които възрастта винаги е мярка за благородство и богатство на вкуса.

4. Вината от един регион задължително са по-добри, отколкото вината от друг.

Вероятно мнозина са се убедили от опит, че това не е така. Във всеки реномиран винарски район човек може да попадне на посредствено вино, както и в недотам престижни райони може да се открият чудесни вина. Разумно е човек да не прегръща безрезервно митовете, които градят рекламния образ на едно или друго вино.

5. Домашното вино е по-хубаво от купешкото.

Това по принцип е груба грешка. Изключенията са общо взето редки и произхождат от домашни изби, в които стопанинът познава тънкостите на винарските технологии и успява да създаде условия, близки до промишлените - качествено и подходящо винено грозде, контрол на ферментацията и изрядна хигиена. Но едно такова вино вече не би трябвало да се възприема като произведение на винарската самодейност.

-----

Страницата подготви:

Ясен Бориславов