Валентин Христов е председател на Iдружението на притежателите на компенсаторни инструменти от 2002 г. Роден е на 19 октомври 1961 година в София, живял е на ул. "Паренсов" до дома на известния писател Димитър Талев . С неговия внук играехме, спомня си той. В махалата тогава живеeли много хора, пострадали от народната власт.

По-късно завършва Икономическия техникум в София. Така на практика последвах пътя на майка ми - тя е от стар габровски род, разказва Христов. Един от неговите прадядовци Христо Конкилев е сред основателна Демократичската партия и кмет на града. В техникума негов съученик от съседен клас е спортният журналист от Би Ти Ви Красимир Минев, с който и сега са приятели.

По-късно продължава в Софийския университет - специалност "География". Печели през 1986 г. индивидуално и отборно с екипа на СУ олимпиада по география. Семеен е, жена му Мариела е учителка по география, синът му Христо е 9-годишно будно хлапе.

-----

В началото на професионалния си път Валентин Христов се занимава с организационна работа в едно предприятие, но след неговия фалит остава без работа. Тогава експертът икономист и географ се насочва към... журналистиката. Започва да пише като репортер в различни медии за шоу-бизнеса, правил е кръстословици. Той е създателят на рубриката "Рок-сокак " в "Седмичен труд". Представил е в нея над 160 български рок групи.

Човекът, който днес няма проблем при общуване с министри и държавници, от които зависи работата му, е заеквал, когато е интервюирал Лили Иванова. Христов разказва, че той, "никому неизвестният репортер", бил приет в дома на звездата. От общо 40 въпроса, тя не му отговорила само на тринайстия. От 30-те направени снимки Лили Иванова одобрила само 2-3 за публикация, обяснява Христов.

Светската тематика не свършва за него с шоуто и музиката. Той е един от първите, които интервюират победителките в конкурсите "Мис България". С интересни и трагични случки е свързана работата му в този период. Освен, че се докосва до красотата, той минава на метри от мястото в зала "Универсиада", където през 1994 година избухва бомба и убива човек - точно преди откриването на конкурса. До днес случаят не е разкрит. Но тогава към светските изяви се прибавя и крими елементът и Христов спешно звъни в "Труд". Това беше първият публичен атентат у нас след 1925 година, преценява Христов. Полицаи припомнят, че тогава имаше спор за правата върху "Мис България" и се водеше "битка" между Росен Николов и Васил Папазов.

След това взривовете и гърмежите по улиците станаха почти всекидневие. Конкурсът за красота се провежда при много строги мерки за сигурност, унила публика и почти липса на настроение, спомня си Христов.

От светските хроники Христов



попада в един друг свят - на парите



Интересът му към компенсаторките и тяхното значение идва по лични причини - майка му и нейни роднини са наследници на доста имоти, одържавени от народната власт. И получават обезщетения по закона "Лучников" - компенсаторки.

В зората на тези хартийки шефът на Булбанк Левон Хампарцумян ги нарече "Мики Маус пари", т. е. играчки, които за нищо сериозно не стават.

Втрещих се, че моите роднини бързаха да ги продадат, коментира Христов. Казах си, когато ти е отнета 100% собственост, е лудост да я продадеш за 16% от стойността й. Тогава компенсаторките вървяха от 8 до 20% от номинала си, това беше подигравка с хората, смята Христов. И се пали още повече. Трябва да се направи нещо. Хората са били мачкани 45 години и сега се радват, че получават нещо, но не могат вече да го оценят.

Журналистическото му любопитство и икономическото му образование го насочват към обявите във вестници и така попада във вече създаденото Сдружение на собственици на компенсаторки. Там става говорител и започва да организира публичната разяснителна кампания, да провокира общественото мнение. Хората започнаха да разбират за какво става дума. Опитвахме се да убедим правителството на Иван Костов да пуска предприятия на борсата срещу компенсаторки, за да могат хората да ги продават и да им се вдигне цената. Тогава Светослав Лучников, автор на едноименния закон за обезщетенията, ми каза "Иван не дава преди изборите". Но стана така, че друг спечели изборите. Още в предизборната си кампания икономическият екип на Симеон Сакскобургготски обеща, че проблемът с неизплатените компенсаторни бонове ще бъде решен. След време те се качиха за търговия на фондовата борса.

Имаше за поне 1.7 млрд. лв. неизплатени книжа и държавата трябва да намери начин да обезщети хората. Още повече, че до влизането ни в ЕС въпросът с реституцията трябва да е решен. През май 2002 г. Христов регистрира Сдружение на притежателите на компенсаторни инструменти. Отцепва се от първото сдружение, защото дейността му е притихнала. Тогава някои оттам си бяха продали книжата, нямаха интерес нещо да се случи. А той има, хората, които му вярват - също.

Основен призив на сдружението става един политшлагер



"За бога, братя, не продавайте"



(по цени 15-20% от номинала). Но много братя продават. Нервите им не издържат, нямат търпение да чакат държавата да бъде така добра да пусне нещо атрактивно на пазара и те да спечелят. В деня, когато сдружението се регистрира, като знак в Държавен вестник излиза Закон за сделки с компенсаторки.

Държавата определи предприятията, части от които ще се продават с компенсаторки, и перлата там естествено беше БТК. Повече от две години БТК не се появи на борсата. Търсеха се разни обяснения - да мине мажоритарната сделка, тя да се атакува, първо се обявиха 20% от БТК за борсата, после 35% срещу компенсаторки. Всички шефове на АП - Апостол Апостолов, Илия Василев и Атанас Бангачев, са дали по едно рамо на сдружението, шефът на борсата Георги Драйчев също давал ценни съвети на сдружението. Но никой от тях не е прогнозирал, че хартийките ще надскочат 40% от номинала си. Дори и Николай Василев, казва Христов.

С БТК компенсаторките достигнаха 113% от номинала си - т. е. едно Мики Маус-левче струваше 1.13 реални лева. Пазарът беше взривен, може би на балканска борса не се беше случвало такова нещо, смята Христов...

Иначе и двете му професии - журналистическата, и организационно-просветителската, са много нервни и напрегнати. Но той се определя като спокоен човек. А и случаят с БТК го убеждава, че е важно човек да бъде търпелив.

Имало информация, че за 20-те процента от БТК



големите играчи на борсата



са си "напазарували" книжа, но за още 15% не са - и именно тук се разгаря наддаването за хартийките.

БТК е супер син чип (най-атрактивните дружества на борсата са сини чипове), оценява Христов. Бях сигурен, че ще се постигне висока цена, ще се включат чуждестранни инвеститори, ще се наддава. Някои за часове ще направят дори 150% доходност от книжата си чрез акции, други, които не се включиха, губят, но това е пазарът.

С края на темата за БТК пламъкът в очите на Христов се смалява. Това е, защото вече няма БТК, а не се знае какво ще има. Държавата пуска на час по лъжичка от атрактивните си дружества. Неравностойни са играчите на пазара - държава срещу собственици и инвеститори.

По времето на създаването на сдружението, на събранията, на коментарите и прогнозите за БТК синът му е бил в час. Водих го на събрания, слушаше наравно с нас за проблемите. Съпругата му се опасявала единствено да не подведе хората, които му вярват и да не съсипе доброто си име. За Христов няма събота и неделя. Дори политиката той оценява от позицията на компенсаторни записи и компенсационни бонове - тези със записите от реституция са предимно десни, това е синият хард електорат. Докато другите - с боновете от земя - са с по-леви убеждения. Но на борсовия пазар всички са равни и се молят Мики Маус-парите да не паднат под 70% от номинала...