По материали от Интернет

Ако навън е все още студено, отнякъде ви се е намерила една свободна седмица (но само една), а Турция и Египет вече ви изморяват, то едно добро решение за почивка несъмнено ще бъде и пътуване в Ливан. Умереното съчетание от екзотика, евтино източно изобилие и чисти безлюдни плажове могат да направят от това пътешествие нелоша алтернатива на утъпканите маршрути към Египет и Турция. И без това Ливан се намира по средата на пътя между тези две Меки на европейския турист.

-----

Ливан е страна на контрастите. Това най-вече засяга религиозните разбирания на местното население, което се дели приблизително поравно на сунити, шиити и християни. По павилиончетата и сергиите често може да се видят молещи се продавачи. Половината жени ходят в черни забрадки и с полузакрити лица (за да не открият случайно лицето, някои ливанки крепят кърпите си със зъби). Мюсюлманските семейства там понякога изглеждат наистина фанатични. На плажа на нашия хотел в град Библос всяка сутрин идваха няколко такива семейства: двама-трима мъже и седем-осем жени.



Омотани изцяло в черно,



със скрити глави, лица и крака, с черни ръкавици, те дори не можеха да пипнат водата.

За да не провокирате местните, най-добре е да се къпете и печете на плажа именно в Библос - най-напредналото островче на европейската цивилизация в Ливан. Тук не се събират религиозни тълпи, понякога идват да си отпочинат представителите на "златната" ливанска младеж. Те се обличат според европейската мода, изповядват се в маронитски или арменски църкви (доста многобройни са в Ливан), хапват в кръчми и пицарии и пият кока-кола. В северен Ливан кока или пепси няма, но затова пък е наводнено с местни аналози, приличащи доста на оригинала (външно). Наименованията са поетични: "Угарит кола" или "Cheer Up" (вместо "7 Up"). В Библос има дори "Пица Хът" и сладкарници с френски кроасани. Животът е доста по-скъп, отколкото в съседните градове, но е и доста по-комфортен.

Освен това Библос е и хранилище на отломки от десетки култури и цивилизации, сменящи се последователно по ливанското крайбрежие през последните 5-6 хиляди години. Аморити, гиксоси, филистимляни, финикийци, гърци, римляни, византийци, араби и кръстоносци, а след това отново араби и турци - всички те са се опитвали да оставят в този град следите си. Като резултат сега центърът на Библос е



средище на разкопки



- от земята се извличат все нови и нови архитектурни паметници, които веднага се преместват встрани, за да освободят място за още по-древни фундаменти. Най-ценните експонати се редят в Националния музей, паветата и остатъците от колоните се оставят в Библос.

Поне един ден от престоя в Ливан задължително остава за Бейрут. Не бих казал обаче, че столицата оставя много положителни впечатления. Но е много подходяща за заснемане на филми по апокалиптични мотиви. Гигантско сборище от допотопни миризливи автомобили, умножено по пълната липса на каквито и да е правила на уличното движение, създават усещане за паника. Пълен провал претърпя и желанието ми да видя центъра на града с такси, всеки таксиметърджия твърдеше, че в Бейрут навсякъде е център. В резултат на този провал отскочих до Баалбек, перлата на Ливан, а защо не и на Близкия изток.

Историческият комплекс от храмове в Баалбек се е запазил за тези места наистина идеално, отчитайки двухилядния амортизационен период. Две гигантски светилища, построени в римски стил, надхвърлят по размери цялото антично наследство, което бях виждал досега, накуп. Могат да засенчат дори атинския Партенон по размери и степен на запазеност. Пристигнах там по залез слънце; първо, защото исках да заснема играта на оранжевите светлосенки, и второ, защото



такава е била волята на Аллах,



който ми пробута идиотско возило с подобаващ му шофьор. Колата се мъчеше на всяко нанагорнище, после бакшишът ме домъкна до някакъв негов познат, за да се пазарим за цената на пътуването, тъй като шофьорът не знаеше нито дума от европейските езици. Познатият му обаче също не разбираше и бъкел, изскочихме от колата и припнах с куфарите по шосето Баалбек-Бейрут. Водачът-полиглот не успя да ме настигне, защото поради глупост се опита да направи това с колата си. Най-накрая хванах друго такси.

След хаоса и дискомфорта на Изтока човек обикновено започва да мисли за Европа. Сядайки в удобните и прохладни кресла на самолета, който ни връща към дома, ние винаги се вричаме, че следващия път ще литнем на Запад. Там, където по пътищата има табели, картите на градовете съответстват на техните очертания, а влаковете заминават и пристигат навреме. Но съм убеден, че в деня, в който се озовем в чистата, излизана и прилично подстригана Европа, отново ще започнем да мечтаем за вълшебните чудеса, милия непукизъм и неоткритите паметници на Изтока.