|
В интерес на истината у нас гладиоли се отглеждат лесно. Просто климатът ни е много подходящ за това растение. Мнозина обаче мислят, че то е капризно и грижите около него са твърде много. Което въобще не отговаря на действителността.
Основното, което трябва да знаете, ако решите да се захванете с това растение, е, че то цъфти през лятото, но се сади напролет. Идеалното време за тази цел е в края на март и началото на април.
Най-напред в градината се правят бразди, дълбоки между 5 и 10 см. В тях се насаждат луковиците, така че да остане въздух от около педя между всяка. Важно уточнение! Луковиците се садят с брадата надолу, а не нагоре! Защото има и такива случаи.
Непременно съобразете мястото. Имайте предвид, че гладиолите много обичат слънцето. Избраното място трябва да е светло, за да се получат красиви цветове.
Следващото важно условие е свързано с торенето. Гладиолите растат в богата почва, така че не подценявайте подхранването на пръстта. Освен това почвата трябва да е и пропусклива, което ще рече да направите добър дренаж.
Колкото до поливането, то тук няма кой знае каква философия. През вегетационния период се полива редовно и умерено. Почвата в никакъв случай не трябва да засъхва. Но и не прекалявайте с водата! Течността се увеличава със затоплянето на времето и намалява с прецъфтяването.
Допълнителна грижа е редовното разкопаване на почвата около стръковете. Но се налага, защото иначе основата на растението ще бъде задушена от плевели.
След като гладиолите прецъфтят, а стъблата пожълтеят, се налага много внимателно да ги извадите от пръстта. Стъблата се отрязват на десетина сантиметра от луковиците и се оставят да изсъхнат. След това се нареждат в щайга за следващата пролет. Съхраняват се в студено и сухо помещение, като отвреме навреме се проветряват на открито.
КАРЕ ----------
Изберете звездната разновидност
Acidanthera bicolor или звездната гладиола е сред най-ефектните разновидности на популярното растение. Тя е родом от тропическа Африка и достига на височина до 50 см. Цветовете й са бели или кремави и силно ароматни. Цъфти през септември и октомври.
За разлика от останалите видове, тя предпочита глинестата почва, обогатена с пясък. Мястото й трябва да е слънчево. Не понася прекаления студ. По принцип се отглежда по-лесно в зимна градина, отколкото на двора.
Полива се оскъдно, а след цъфтежа поливането спира. Тори се от юни до септември с малки дози течна тор. Много внимавайте с водата! Ако прекалите, растението ще заболее.
Добре е напролет да боднете в саксията един пирон, който да обогати почвата с желязо.
-----------------------
|
|
|
|
|
|
|