"Не знам какво е есе", кокетничи Деян Енев в началото на есето си "Всички на носа на гемията". С автобиографичното есе и с новелата "През девет планини - в десета" той дебютира в списание "Факел" - бр. 1/2005. Спомня си как Александър Кьосев го скъсал на някакъв изпит в Университета, та се наложило да прекъсне. Самият Кьосев се е наредил в списанието зад Енев с един "Нерадикален манифест". Какво нещо е животът!

Така е с писателите - като се прочуят и почват да си спомнят. Спомня си и Виктор Ерофеев - в документалния роман "Добрият Сталин", но не за Сталин. Оксиморон, но предвидливо подчертаваме: за Ерофеев. Защото ето какво прочитаме в "Прочит на Сталиновата съдба" на Иван Макеев: "Едно изказване на Сталин: "Знам, че след смъртта ми на моя гроб ще струпат купчина боклуци, но вятърът на историята безмилостно ще я отвее".