"Може ли историята на Европа да бъде предмет на гордост? Сигурно не", пише Волфганг Шмале към края на "История на Европа" (изд. "Петър Берон" и "Плеяда"). Авторът е професор по Нова история в Университета във Виена. Неговият еднотомник не е кратка история, а по-скоро нещо от сорта въведение в историята, или историческа философия на Европа.
Няма начин българският издател да не реагира на момента, даже нещо май се ослушва повечко. Нищо чудно просветителската идея да бръмне в главата и на държавните учреждения и да ни залеят със специални европейски четива. Стоим и чакаме! Шмале става за начало. Това горното за "гордостта" не е от евроскептицизъм, човекът е на друга вълна. Той дегустира ферментацията на понятието Европа - какво значи то изначално, какво е значело през цялата европейска история, какво означава сега.
"Едва през 18 век "Европа" влиза в общия обществен речник, а не само в речниково-езиковата практика на образованото население. Тази констатация насочва към постепенна промяна на съзнанието и означава, че "Европа" може да се приеме като всеобща съзнателна величина едва през 18 век. От друга страна е констатацията, че в кръга на учените и изобщо на просветеното население понятието Европа се налага от втората половина на 15 век в контекста на османската опасност", разказва Шмале. Оказва се, че въобще европейската идентичност е станала благодарение на противопоставяне - било с османци, било с евреи... "Чувството "ние европейците" възниква едва по време на европейската експанзия при сравнението на едните с другите хора".
Да му мисли нашето българско чувство "ние европейците". Да му мислят и неговите обяснители. Оказва се и, че още с усещането, че "Европа" е нещо, почват европейските планове и програми. Хитлер, например се отличавал със замах. Неговите европейски поддръжници са основавали какви ли не организации със задължителното "европейска" в заглавието. "Европа ще победи!" бил обичайният лозунг на разните фашистки конгреси. И защо не, след като от Европата става търговска марка, и след като тя и през ХХI век продава безгрешно - това поне не иска обяснение.
|
|